"Сурва" в Перник - взрив от багри и емоция


Не знаете какво е сурвакар, кукер, бабугер, чауш, станчинар, дервиш, сурат, джамалар...!? Ако искате да се запознаете и да опознае мистериозните човеци, отидете в Перник през януари, когато миньорският град ликува по "Сурова/Сурва". Защото какво е Пернишко без "Сурва"... Обичаят започва във всички населени места от региона още в нощта на 13 срещу 14 януари. Тогава групи сурвакари, в които се включват предимно момчета на възраст от 4 до 12 години или ергени, обхождат домовете. Те пеят:

Сурва, Сурва, нова (весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
догодина до амина!

Момците сурвакат членовете на семейството и добитъка, пожелавайки здраве и плодородие. Домакините пък ги даруват с лакомства, плодове и гердани от кравайчета и пуканки.
Българската маскарадна обредност има хилядолетна традиция и идва от древни езически времена. Игрите с маски се практикуват при смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили, с пожелания за здраве и плодородие в периодите на т.нар. мръсни дни в годината.
Маскарадните игри са жива традиция, която се предава

от поколения на поколения

Зимният обичай "Сурва" е характерен за селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир. Жителите им се събират по стара традиция в нощта срещу старостилния Васильовден, който е най-големият зимен празник в региона. Палят се ритуални огньове. Маскираните мъже, облечени в кожи и сложили страховити маски и ликове, танцуват около него, възвестявайки с оглушителен шум на звънци и хлопатари победата на доброто над злото. През цялата нощ къщите са отворени за гости, а трапезите са пълни.
Традиционно на софрата се слагат свинска пача, вариво, вита баница и погача. Задължително присъстват виното и греяната ракия. В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. Дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве.
Но... традициите не са това, което бяха. И сега вече и много жени надяват маските и лумкат тежките звънци.

Огромните маски, наричани ликове

в Пернишко, се изработват цяла година. В тях граовци влагат най-различни материали, които човешкото въображение може да измисли. Повечето от тях са направени от дърво, кокали, пера, кожа. Често маските са високи, някои достигат до 2 метра и изобразяват фантастични животни. Колкото по-страшни са ликовете, толкова по-голяма е силата им срещу злото. Изработването им е семейна традиция и се предава от бащи на деца. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да запазят магическата си сила. Често костюмите тежат над 50 кг заедно с поясите от хлопки и звънци.
Историята на празника "Сурва" ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер. Той е най-пряката ни връзка с религията на предците ни от Волжка България и почитания от тях бог Тангра. Чрез огнения български обичай се почита огънят, който се пали и на "Сурва". Обичаят изобразява прехода от тийнейджърството към ергенството и сключването на брак.
Еманация на празника е

Международният фестивал "Сурва"

който се провежда в Перник и с годините става все по-мащабен и по-популярен у нас и по света. Фестът се организира традиционно в три последни дни на януари. Т.г. той започва на 26 януари.
Обичаят "Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко" вече е вписан в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Той включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди, и е жива практика в 31 селища от областта. Традиционно началото на изявата се поставя със спектакъл на открито, когато воеводата или билюкбашията на "Сурва" запалва фестивалния огън. Вечерта завършва с пъстри илюминации, буйни хора, маски и чанове, а на сутринта из града тръгват и първите маскирани. Дефилетата продължават два дни. Участниците в тях образуват поток от цветове, звуци и ритми, дошли от цял свят.
И т.г. фестът ще започне с научна конференция под наслов "Маски и политика". Отново ще има работилница за маски "Мечкарница", която ще работи и трите дни. Любителите на кулинарните изкушения ще могат да проследят демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия в "Рецептите на Сурва". В пернишката галерия "Любен Гайдаров" ще бъде представена обща художествена изложба "Сурва арт".
Официалното откриване на празника ще стане с концерт-спектакъл "В сърцето на Сурва" и ще продължи с концерт на чуждестранни групи "Приятели без граници". През втория ден на фестивала групите с маскирани участници ще дефилират на централния градски площад. Пред общинския младежки дом ще бъдат "отворени" творчески ателиета за маски, марионетки и колажи "Сподели Сурва". Изявите ще продължат и в неделя, когато е и официалното закриване на фестивала. "До нови срещи, Сурва!" ще си пожелаят участниците в него с грандиозен спектакъл.
Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната изява на традиционни игри и обичаи с маски в България и на Балканите. Той се организира от 1966 г. и е израз на живата маскарадна обредност. Фестът придобива статут на международен, а през 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2010 г. президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обяви миньорския град за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции.
Малцина знаят, че почетният гражданин на София

хореографът Йордан Николов е бащата на маскарадния фестивал

в Перник. Още като малък обичал да играе хора и да слуша изпълненията на баща си на цигулка. Бил е танцьор в Кооперативния столичен балетен театър, в състава "Българска китка" и в ансамбъл "Средец", на който по-късно става ръководител. През януари 1939 г. Николов организира с ансамбъла сурвакарски празник на площад "Св. Неделя" в София, като маските са били направени по проект на Дечко Узунов. Като инспектор в отдел "Просвета и култура" при ОНС в Перник хореографът бил силно впечатлен от местната сурвакарска традиция. И се зародила идеята градът да се превърне в център на сурвакарските игри.
В първото издание на фестивала, освен местните, взимат участие и групи от Тракия, Добруджа, Мизия и Шоплука. Мащабната проява е посрещната с голям интерес и от много гости и представители на културни институти. През 1962 г. Николов е обявен за почетен гражданин на София, а през 2004 г. (посмъртно) и за почетен гражданин на Перник.
Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Традицията повелява, че колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили... А който играе на "Сурва", става друг човек, защото е прогонил демоните от себе си.
Да ликуваме по "Сурва" в Перник!


Какво четем:

🔴 "Мъж на час" направи сефтето

🔴 Мания в интернет – ядеш всичко и отслабваш

🔴 Момичето от Вакарел и момчето от крайния квартал

Източник: Дума



Коментари



горе