Уникалните имена на села: Ние сме от Чурка, а те - от Цирка


Родопските села със звучните имена Чурка и Цирка са кръстени всъщност на реално съществували някога хора. Това разкриват авторите в изследването „Селищни имена от Смолянско”. Не е ясно обаче защо са се казвали така родопчаните, оставили прякорите или имената си за име на селото. 





Чурка носи уникалното си име от незапомнени времена. През социализма искали да го сменят, но не измислили друго и така си останало. Местните не знаят откъде произхожда. Някои смятат, че произлиза от чешма - чучур. Шегуват се, че когато местните търсят работа на чуждо място, хората се изумяват, щом чуят откъде са. Някои смятат, че се шегуват. А ние даже имаме две махали - Долна и Горна Чурка, смеят се пък зевзеците. Чурка сега наброява около стотина жители. Преди 15 години били двеста, ала много се изселили.

Маданското село Цирка пък било наречено така, защото там живеели много майтапчии. По време на кризата в началото на прехода обаче не им било до "цирк".

И двете имена на маданските села са уникални. Те са от общо около 40 селищни названия в три общини в Смолянско, които не се срещат другаде в България. Това доказва в научното си  изследване авторският колектив, оглавяван от проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова.

Като уникални селищни имена от община Рудозем учените посочват Бърчево, Витина, Мочуре и Оглед. От община Мадан - Печинска, Цирка, Рустан, Чурка. А  от община Смолян - Левочево, Кутела, Попрелка, Ухловица, Чокманово. 

Колективът разговарял със стари хора и проучвал всичко, написано за селищата, за да изследва всички възможни версии за произхода на новите и на старите селищни имена. Повечето имена на села до преди 1934 година са с арабско-турски произход, а след промяната им произхождат предимно от старинни и редки диалектни думи и лични имена и прякори, както било в случая с Чурка и Цирка.

Изследването на учените е обстойно проучване на целия корпус от селищни имена в общините Смолян, Мадан и Рудозем. Изборът на тези общини е мотивиран от наличието на стар османотурски документ - Дефтер (регистър) от 1676 година. Селищните имена в община Смолян са 87, в Мадан - 45 а в Рудозем - 23.

Колективът е изследвал имената на 155 селища, но и на още 25 квартала на градовете в трите общини. 

Повечето селищни имена от Смолянско имат стари турски имена, поставени по административен път по време на османското робство. В община Рудозем такива са: Биюк дере (село Пловдивци), Палас (град Рудозем), Пискюлий (село Сопотот), Чангър дере (Чепинци), Еван кедик (село Иваново), Юнуз дере (село Елховец). 

Изводите от проучването са, че най-много имена на селища в региона са свързани със земята и природата, като това на селата Поляна, Елховец, Габрица /от габър/. Такива примери има и в съседните общини, които не са обхванати в проучването, като имената на селата Сливка, Вишнево и Дрянка в община Баните, Хвойна и Орехово в община Чепеларе.

Силна привързаност към рода и общността води до втората по големина група от имена - притежателните, като тези на Цирка от Цирко и Чурка от Чурко. Най-малко се оказали културно-историческите селищни имена.

Произходът на много от селищните имена е не по-малко любопитен и интересен от тези на наследниците на Цирко и Чурко. Един от примерите е името на село Витина. Според Илиян Сивов, местен жител, старото име на селото е Кючюк дере, което идва от турски и означава „малък поток, малка река“.

В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от селото са постъпили в армията двама войници, което е косвено доказателство, че по това време то е съществувало. Преобладаващата част от по-възрастното население все още го нарича Кючюк дере. По разказ на ветерана от Втората световна война Хайри Спичев селото има и друго име, значително по-непопулярно.

Възрастният човек си спомня за времето на своята младост, когато в средната махала живеел мъж на име Алама, който казвал, че преди селото носело името Гепеливо, вероятно защото се намирало на „замотано място и било труднодостъпно“. Село Витина се намира на 11 км от град Рудозем и е в съседство със селата Елховец, Поляна и Мочура.

Интересен е произходът на името на смолянското село Кутела - произлиза от диалектна дума за гаванка за чукане на орехи и чесън. Любопитни са и имената на селата Заевите /от завой на река/, Кошница /от вида на котловината, в която се намира селото/, Кориите /от малка гора на равно място/, Гращица  /от ниви, където се е сеел грах/.

За родното място на певеца Бисер Киров - Чокманово, пък се смята, че произлиза от прабългарското лично име Чок, Чоко, което означава мъж и човек. 

"Досега на селищните имена бяха правени частични изследвания. Изборът на трите общини за проучването е мотивиран от наличието на стар османо-турски документ - Дефтер /регистър/ за закупения ечемик от каазата Ахъ-челеби за Императорския военен поход от 1676 година. Документът се съхранява в Народната библиотека в София.

В него са споменати 27 села от трите сегашни родопски общини, както и 7 села от община Мики, Гърция. В древния регистър от Смолянско са споменати Каршълъ /Виево, Търън, Влах /Влахово, Райково, Дерекьой/Момчиловци и Соколовци/, Лагоч/Левочево, Читак/Устово, Пашмаклъ/Смолян, Смилян, Тозбурун/Могилица, Ардабаши/Арда, Чокман/Чокманово, Петково, Аламидере/, Полковник Серафимово.

В Маданско са споменати Топуклу/Средногорци, Фъндъжек/Лещак, Соютчук/Върбина, Чамлъджа/Боровина, а в Рудоземско - Палас/Рудозем и Юнуздере/Елховец.

15 от тези имена се срещат в друг турски документ от почти век по-късно.

От всички непроменени до днес са имената на Търън, Райково, Влахово, Смилян, Чокманово и Петково, сочат учените. Те предполагат, че  не са се променили, тъй като са били развити селища или носят имената на предци, които са били непреводими на турски език.


Какво четем:

🔴 Този тибетски тест с три въпроса ще разкрие много за вас

🔴 Светослав Иванов: Колко такива като Росен се разхождат сред нас?

🔴 Вятърът смени посоката си: Младите се връщат в България!

Източник: Марица



Коментари



горе