"Момчето на София" Явор Милушев навърши 70 години


Бил е моряк, бетонджия, артист, политик, депутат, зам.-министър, рекламист, писател...

През 1971 г. излиза филмът “Необходимият грешник” на Борислав Шаралиев. Главните роли в него се играят от Коста Цонев и Явор Милушев, които още не знаят, че ще стават депутати и ще се къпят в царската любов на Симеон II.

В рецензията си за филма един критик нарича Явор Милушев “Момчето на София”. “Това определение ми харесва, дори го възприемам като титла”, признава актьорът, който на 9 януари навърши 70 г.

Явор Милушев казва, че е роден в аристократичен квартал на 500 метра от Орлов мост и не може да си представи света без Витоша. Израства в щастливо патриархално семейство - баща му е известен юрист, майка му е фармацевт и преводач от няколко езика.

Родът му по

майчина линия се

нарича Бернкопф (Мечата глава)

и произхожда от Берн и Шафхаузен, Швейцария. Кристоф Бернкопф слага началото на рода в Бохемия през 1600 г. Неговият потомък Антон Бернкопф е роден през 1835 г. С посредничеството на Константин Иречек през 1880 г. той идва в Пловдив и става прокурор на Източна Румелия. Прави много за развитието на правната система в държавата.

Бащата - Тодор Милушев, е от стар възрожденски патриотичен род, в които личат имената на видни индустриалци, учители, духовници, прависти, някои от които са запомнени и като дарители за просвещенското дело в България.

Още когато Явор е дете, баща му рецитира откъси от “Хамлет” на български и английски. Семейството има електрически грамофон и голяма колекция от плочи. Много често момчето слуша опери, впечатлява го хорът от “Набуко”.

Мечтае да стане диригент, но отива да учи радио-, филмова и телевизионна техника в Прага. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Междувременно му се налага да работи като моряк и бетонджия.

Специализира в кралския Шекспиров театър в Лондон през 1980 г. А през 1992 г. завършва в Англия Метрополитен колидж по мениджмънт и маркетинг.

Две съдбоносни срещи трасират пътя на Явор Милушев в живота и в професията. Първата е с Цветана Манева, втората - с режисьора Любен Гройс.

Явор е студент в Прага и научава, че в Пловдивския театър се играе “Уестсайдска история”. Мюзикълът е страшно модерен в чехословашката столица, където се разлистват първите пъпки на Пражката пролет. В една от ваканциите Явор отива в Пловдив и е впечатлен от постановката на Крикор Азарян. Цветана играе ролята на Копелето.

Първата реална среща между двамата е на входа на ВИТИЗ. Цветана е известна актриса в Пловдивския театър, Явор - студент в института. Той я прегръща и целува приятелски и оставя у нея чувство за нещо свежо, топло и чисто.

Този спомен с всичките си усещания ще се възроди у нея при следващата им среща в Киноцентъра. После съдбата ги събира във филма “Началото на деня”. Двамата яздят коне и се изкачват на Ком. “Това изпитание съвсем ни сближи. Този устрем на вървене нагоре за мен е знак и не бих допуснала да се срути”, признава по-късно Манева. А и какво по-прекрасно място за вричане във вечна любов от един връх?!

Двамата се женят на 9 септември 1975 г. - единственият свободен ден, когато решават да сключат брак, след като дълго време живеят заедно.

А Любен Гройс

поставя

специално за тях

“Двама

на люлката”

Любовта между Цветана и Явор в живота преминава на сцената и се връща обратно. Това преминаване двамата смятат за професионализъм, който не се нуждае от тълкуване. Усеща го и публиката и радвайки им се истински, не пести аплодисментите. Представлението се превръща в легенда из цяла България. Двамата го играят стотици пъти в продължение на 10 години...

През 1979 г. артистичната двойка се мести от Пловдив в София и дълго време двамата са водещите актьори в “Сълза и смях”. Снимат се много и в киното. След няколко епизодични роли Явор се утвръждава с участието си в “Необходимият грешник”, “Игрек 17”, “Сватбите на Йоан Асен” и др. Най-силната му изява е като Пейо Яворов в “Дело 205/1913”, с когото има и физическа прилика.

За участието си в този филм актьорът казва: “Все пак съм горд, че докато Робърт де Ниро напълня с 18 кг, за да заснеме “Разяреният бик”, в същото време аз тихомълком отслабнах с 18 кг, за да изпълня ролята на Яворов в “Дело 205/1913”. Темата на двата филма е една и съща - за човешкото достойнство. Само че американците направиха филм за боксьор, а българите - за поет. В този случай България победи Америка”.

През 1992 г. двамата с Цветана напускат театър “Сълза и смях”. Милушев обяснява това с “изчерпването на възможностите за диалог с ръководството му”, както и с желанието да се наслади на духовната си свобода и правото на избор. Останал без театрални ангажименти, той се снима в шест чужди филмови продукции, включително и в скандалната лента “Денят на свинята”.

След четиригодишно отсъствие от сцената през 1996 г. актьорът приема поканата на Бина Харалампиева да играе отец Лоренцо в постановката й “Ромео и Жулиета” в МГТ “Зад канала”.

На 3 срещу 4 февруари 1997 г. двама

неизвестни бият

актьора

в колата му

Около 22,30 часа той е на барикадите при студентите - първо на на Ректората, после и на Орлов мост. Съпругата му Цветана Манева приготвя чай и една кошница с провизии, които той занася на протестиращите студенти.

Ето как описва случилото се след това самият актьор: “Около 24 часа си тръгнах по бул. “Евлоги Георгиев”. Като подминах “Гурко”, видях кола да кара зад мен. “След “Граф Игнатиев” светнаха с фарове, колата отзад се долепи до мене. Направих им място, помислих, че може да е линейка или кола на протестиращите. Но тя продължи да кара плътно зад мене.

Кръстовището с “Фритьоф Нансен” при НДК беше празно. Погледнах встрани да завия и преследващата ме кола с пълна газ ме засече отпред броня в броня. Излязоха двама яки мъже, отвориха вратата и засипаха лицето ми с юмруци. Сцепиха ми устната. После започна боят с крака. Видях грайфер на обувка да ме удря в лицето. Целиха ме само там. Всичко трая секунди. “Завой надясно ще правиш, твойта мамица”, казаха, качиха се на мерцедеса и заминаха. А аз бях завил наляво...”

Актьорът е убеден, че биячите са го познали кой е. На улицата няма хора, които да му помогнат, и той сам стига до “Пирогов”. Няма счупвания, но едното му око и едната страна на лицето са силно насинени...

През юни 1998 г.

излиза книгата

му “42 23”

Цифрите са координатите на родната му София - 42 градуса северна ширина и 23 градуса източна дължина. В книгата има публицистика, есета, разкази, интервюта, смешни неща, ирония, лека тъга... Актьорът казва, че не се чувства писател, а повечето от текстовете в “42 23” отразяват безсънните му нощи.

На 5 юли 2001 г. Явор Милушев за първи път влиза в сградата на парламента. Избран е за депутат в 39-ото народно събрание от листите на НДСВ в Перник с внушителните 54,68%. Става член на комисиите по култура и медии, както и на временната проучвателна комисия по религиозните въпроси.

През мандата си актьорът депутат има внесени над 120 предложения за изменение и допълнение на законите за авторското право и сродните му права, за филмовата индустрия, туризма, радиото, телевизията, читалищата и др.

Упорито защитава свободата на словото. Заедно с колегата си Борислав Цеков изготвя закон за ордените и медалите.

Става член на клуб “Новото време”, но като човек на добре премерения риск не се присъединява към едноименната нова група в НС.

Признава, че най-силната му опозиция е в семейството в лицето на Цветана Манева. Той е един от противниците парламентът да бъде преместен в Партийния дом. Заради верността му към Симеон ІІ колеги

“доброжелатели”

го наричат

“царска пешка”

На 1 февруари 2006 г. Явор Милушев представя в БАН книгата си “Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България”. В нея той доказва, че в нашето Съединение са участвали и чехи. Получава ласкави оценки от историците проф. Андрей Пантев и проф. Георги Марков.

Година по-рано - праз 2005 г. Милушев получава медала “Ян Масарик” - най-високото отличие на МВнР на чешката република.

През септември 2007 г. Милушев става заместник на колегата си Стефан Данаилов в Министерството на културата от квотата на НДСВ. Отговаря за международното сътрудничество и авторското право.

Като артисти “червеният майор” и “жълтият царист” са се засичали мимолетно в сериала “На всеки километър” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време” и по-сериозно във “Вината”. Но никога не са се срещали на театралната сцена. В едно интервю тогава Милушев се похвали, че в министерството с Ламбо се разбирали само с една дума или с един поглед.

Запитан какво е животът за него, Явор Милушев отговаря: “Да преодоляваш препятствията”. След 70 му желаем и успешно преодоляването на препяствието “80 години”, г-н Милушев.

И наздраве!


Какво четем:

🔴 Фризьорка от Русе помага на онкоболни жени

🔴 Инициатива “Вземи палто” стартира във Варна

🔴 Молитва за душевен мир и спокойствие

Източник: 24 часа



Коментари



горе