Селски двор


НИЕ, СИНКО…

Ние, синко, сме вече пътници.
Обран бостан сме, ожъната нива…
На нашия покрив не кацат щъркели.
Далечните ни внуци
български не разбират.
Дотук я докарахме – орахме, копахме,
на различни говеда слугувахме безсънни,
за да чучнем сега
под прегърбена стряха
и да ровим спомени, обрасли с тръни.
Тук беше градина. Беше летовище.
А сега виждаш каква сме картина.
Още си имаме
селско гробище,
но отдавна си нямаме детска градина…
Земен рай е България… Верен е химнът!
Но прашна вихрушка
селцето ни преобръща.
Към небесния рай вече гледаме, синко.
Е, там ще си направим нова къща…

.

СЕЛСКИ ДВОР

Кръг от сляпа светлина.
Затворен вятър.
Бледи спомени, притихнали в трева.
Дърво без птици…
Всъщност – мъртво е дървото.
А птиците бродират
далечна синева.
Бездомен дом – като грамадна
разбита стомна.
Глуха тишина.
И кладенец, жадуващ
за човешка жажда.
Не идва никой.
И никой не скърби
за никого.
Дори камбаната отвъд
не се обажда…

Тук вече никой не умира…

И никой
не се ражда.

 

Георги Константинов


Какво четем:

🔴 България най-после трябва да превърже раната си за българите в чужбина

🔴 Приемно семейство връща усмивките на изоставени деца

🔴 Разтърсващата изповед на българин, който работи в чужбина: Всички мислят, че съм банкомат!

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе