Горнооряховка работи като акушерка в Аликанте и обучава студенти в университетска болница


„ОТДАВНА ВЕЧЕ НЕ БРОЯ БЕБЕТАТА, КОИТО СЪМ ИЗРОДИЛА. В НАЧАЛОТО ПОМНЕХ СЕМЕЙСТВАТА, ИСТОРИИТЕ ИМ, ИМЕНАТА НА ДЕЦАТА, НО ВЕЧЕ НЕ МОГА. Не знам дори на колко жени следя бременността, защото в Испания акушерките имат автономност и задълженията им не се припокриват с тези на акушер-гинеколозите. С тази автономност идва и по-голямата отговорност, но е наистина много приятно да знаеш, че не си помощен персонал, защото в България акушерките са почти приравнени до санитарите“. Така започва разговорът ни с Елеонора Мусева, която е от Горна Оряховица, но вече седем години живее със съпруга си в испанския град Елче. От две години тя работи в женската консултация на Университетската болница в съседния град Аликанте. „Мое задължение е да следя цялата бременност на жената и след това водя раждането. Изпращам бъдещите майки при лекар само ако имам съмнения за проблеми в бременността им. Освен че съм акушерка, аз съм приятел на тези жени и техен терапевт“, разказва Елеонора. На ден тя се среща с 10 до 15 жени. Изслушва ги, съветва ги, разговаря с тях. Когато бебето се появи, нейна работа е да помогне на майката да започне да кърми. Всъщност по въпроса с кърменето испанското здравеопазване е категорично – това е важна стъпка за майката и бебето и всички около родилката трябва да са подготвени, за да й помогнат. Затова абсолютно всички, от санитарите до лекарите, преминават периодично опреснителни курсове за кърменето и синхронизират знанията си, за да не се получават абсурдни ситуации, в които две сестри дават различни съвети и объркват младите майки.

„Системата е така организирана, че от постъпването на жената в болницата за раждане до изписването й с нея винаги има придружител. Той присъства и на раждането и, да ти призная, досега не ми се е случвало някой да припадне. Може би, защото повечето бащи придружават майките на обучителен курс още по време на бременността. Ще ти разкажа за инициативата на Световната здравна организация и УНИЦЕФ, в която повечето испански болници искат да се включат, за да разбереш какво е отношението към родилките. Програмата се нарича „Болницата – приятел на детето“ и е свързана точно с кърменето и с това да се мотивират майките да кърмят“, усмихва се Ели. За да получи титлата „Болница – приятел на детето“, всяко лечебно заведение трябва да изпълни 10 на пръв поглед прости условия. Например, да има писмени насоки за поощряване на кърменето, с които редовно да се запознава целият персонал на заведението. Всички сътрудници да бъдат обучени теоретически и практически. Всички бременни жени да бъдат информирани за предимствата и практическото осъществяване на кърменето, да се дава възможност на майките да слагат детето на гърдата още в първите минути след раждането и т.н.

ПЪРВИЯТ КОНТАКТ, НАРЕЧЕН КОЖА – КОЖА, НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО, Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН. Роди ли се бебето, то веднага се поставя върху гърдите на майката. „Доказано е, че в първите два часа след раждането бебето е най-активно. Това е времето, в което то и майката се влюбват един в друг. Затова и не режем пъпната връв веднага. Изчакваме тя да спре да пулсира, преди да я прережем. Чак след това започват обичайните процедури по теглене на бебето, мерене, ваксинация. Това, което много ми харесва в практиката в Испания, е, че не къпем бебетата веднага след раждането. Това се случва, когато майката и бебето биват изписвани. Първото къпане е в присъствието на родителите, за да видят те как точно се случва това нещо“, разказва Ели и уточнява, че околоплодната течност, която се е наслоила върху кожата, защитава бебетата. Освен това те продължават да усещат миризмата й и така по-лесно се адаптират. „Затова бебетата смучат ръчичките си. Да, те имат смукателен рефлекс, но смученето на ръчичката в първите часове след раждането е, защото бебето усеща вкуса на околоплодната течност“, обяснява Елеонора.

Младата акушерка признава, че най-тежко й е, когато трябва да съобщава лоши новини. Последният случай, който разстроил Ели, бил съвсем неотдавна. Бъдеща майка дошла на рутинен преглед малко преди термина си и акушерката не чула тоновете на детето. „Аз нямам правомощия да й поставям диагноза. Веднага я пренасочих към Бърза помощ и само я подготвих, че новините не са никак добри. Ето това са случаите, при които се появява лекар. Ако бременността е нормална, раждането – също, ние с майката изминаваме целия път и понякога тя дори не вижда лекар. Тук бъдещите майки смятат, че ако поне веднъж в месеца не са минали през ехограф, значи грижата за тях не е на ниво. В Испания през цялата бременност касата плаща три ехографски прегледа. Жената минава на повече само ако има проблеми и лекарят настоява за такива прегледи“, казва Ели. И не крие, че тя като акушерка много трудно се справя със смъртта, защото по презумпция професията й е свързана с раждането.

Държавната политика на Испания подкрепя много силно семействата, в които се раждат бебета с проблеми. Ели казва, че за годините, в които работи там, тя не е видяла семейство, което да изостави бебето си. „Когато се установи някаква аномалия, майката има право да избере дали да роди детето си, или да направи аборт. Ако семейството е здраво, ако бременността е желана, родителите си тръгват от болницата с детето си. Държавата помага с много битови неща, тези семейства имат привилегии, които им помагат да се чувстват пълноценни и обгрижени“, споделя Ели. И разказва, че дори бебето да се роди мъртво, то се дава на родителите. Полага се на гърдите на майката, увива се в пелени. Родителите остават сами с бебето, за да се сбогуват. „Това дете също е част от семейството и родителите му трябва да имат възможност да го опознаят, макар и при такива екстремални обстоятелства, да си вземат довиждане и да знаят, че са станали родители. За мен детето е дете от момента на зачеването и в този миг то става част от семейството“, категорична е Елеонора.

ЕЛИ НЯМА В РОДА СИ АКУШЕРИ. КОГАТО ПРЕДИ ГОДИНИ РЕШИЛА, ЧЕ ИСКА ДА УЧИ ТОЧНО ТОВА, БЛИЗКИТЕ Й НЕ ПРИЕЛИ НОВИНАТА С ВЪЗТОРГ, но и не я спрели. Подкрепили я, дори когато разбрали, че е приета и в София друга специалност, но тя избрала да отиде в Медицинския университет във Варна и да учи за акушерка. „Когато ме приеха, трябваше да учим по тригодишна програма. Но в последната година ни предложиха да учим още една, за да станем бакалаври. И аз приех. Така дипломата ми отговаря на всички европейски изисквания за тази професия“, казва Елеонора.

Красивата горнооряховчанка се убедила, че дипломата й не е просто лист хартия, когато отишла да живее в Испания. Десет месеца й били нужни, за да легализира дипломата и да събере всички нужни й документи, за да работи по специалността си и там. Когато тази процедура приключила, Ели веднага постъпила в болницата в Елче, също университетска. Без да полага никакви допълнителни изпити, без да е нужно да се доказва повече от останалите, защото е българка и не е завършила в Испания. „Нямахме намерение да напускаме България. Когато се дипломирах, започнах да работя в болницата в Горна Оряховица. Но съпругът ми, който тогава ми беше приятел, получи шанс да замине и аз тръгнах с него. Бързо научих езика, разбрах, че испанците са темпераментни като нас. Липсват ми само близките ми, нищо друго“, усмихва се Ели.

Въпреки младостта си тя вече обучава студентите, които ходят на практика в болницата в Аликанте. Според правилата в Испания всички завършват първо образование за медицински сестри и след това, ако желаят, държат изпити, за да довършат обучението си и като акушери. „Знам, че тук да си мъж и медицинска сестра е странно, но при нас има много колеги, които работят като медицински сестри. С един такъв колега водим програма за бременни жени, които пушат. Разговаряме с тях, обясняваме опасностите. Започнахме програмата, защото си дадохме сметка, че всички казват колко е страшно пушенето, но никой не им казва как да се откажат от цигарите. И ние се срещаме с тях, питаме кога им се пуши, при какви преживявания, в какъв момент от деня и постепенно преценяваме коя от цигарите те биха могли да махнат и това да не е прекален стрес за тях“, казва Елеонора. Самата тя води и лекции за начините за предпазване от нежелана бременност. Започнала, след като си дала сметка, че много от жените там, особено тези от арабски произход, не ползват противозачатъчни не защото религията им забранява, а защото не знаят за съществуването на тези хапчета.

„Колкото повече работя, толкова повече ми харесва да бъда акушерка. И мечтая да имам постоянно място. За това трябва да се явя на два изпита, но пък назначат ли ме, това е, докато аз самата не реша да напусна или да се пенсионирам“, казва Ели.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 Уникални снимки: 16 софийски храма отгоре

🔴 Грип или настинка - таблица на приликите и разликите

🔴 Как МВР преследва възрастна жена за глоба от 30 лева за откраднати документи

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе