Семейство възражда вкусния български домат
Опасенията на мнозина агроучени, че голяма част от родните сортове домати са застрашени от изчезване, са безпочвени. Семейството на големия наш учен и селекционер проф. Христо Георгиев, който е автор на 20 сорта домати, продължава с хъс дейността му и след неговата кончина. Фамилията поддържа семепроизводна база в село Стряма, където се извършва специфичната дейност.
Отделно десетки земеделски производители от района на Стряма и Раковски работят за фирмата, като отглеждат точно определени хибридни домати за семепроизводство. Сред по-известните сортове на учения са „Рила“, „Одисей“, „Прекос“, „Балкан“, Идеал“, „Трапезица“ и др., както и розовият „Ръгби“.
На практика питанка за оцеляването пред родните зеленчукови сортове има за селектираните в научните институти сортове и хибриди въобще, не само за доматите. Причината е, че заради хроничния недостиг на средства в Селскостопанска академия, които от година на година се свиват, няма достатъчно пари за семепроизводство. Отделно е инвазията на чуждите сортове.
Другата добра новина е, че внукът на проф. Христо Георгиев - Николай, упорито върви по стъпките на известния си дядо. В момента е студент 5-и курс в Аграрния университет, специалност „Селекция и семепроизводство“. Бъдещият агроном умело съчетава ученето и ангажиментите си във фирмата, където отговаря за маркетинга.
Вече е успял да наложи българските сортове домати в Румъния и Унгария. Голямата му мечта обаче е да създаде свой сорт домати. „Изключително много харесвам червените домати и ако един ден имам собствен сорт, искам той да представлява индетерминантен сорт (отглежда се на колове в оранжерии и на открито), с не много едри домати, с проста китка от 6-7 плодни тела на нея.
Да е с добри вкусови качества, сладък и с устойчивости. Болшинството българи смятат, че хубавия домат трябва да е много голям. Аз не съм съгласен с това, защото съм опитал стотици домати и не мога да направя подобна корелация. Освен това от практична гледна точка е да се използват по-малки по размер домати, затова съм фен на по-старите традиции за по-маломерни, но вкусни домати“.
Бъдещият агроном не се притеснява от инвазията на чуждите сортове домати, тъй като те се предпочитали от големите оранжерийни комплекси. Доматите на семейната фирма били ориентирани най-вече към малките и средните земеделски производители, които предлагат продукцията си директно на пазара или на борсата.
В Аграрния университет в Пловдив е изградено демонстрационно поле върху един декар, където са заложени 14 от сортовете на проф. Христо Георгиев. Идеята е там да се провеждат не само практични занятия по „Зеленчукопроизводство“ за студенти, а всеки фермер или любител градинар да види качествата на всеки сорт.
За целта миналата седмица там се проведоха открити дни. Предстои още една подобна проява през септември, преди да се прибере продукцията. Демонстрационното поле се поддържа от трима студенти от Аграрния, единият от които вече е назначен като помощник-селекционер в семейната фирма.
Четвъртокурсникът Борис Брестнички е софиянец като Николай, но двамата са се влюбили в Пловдив, не само в работата си, и нямат намерение да се връщат в столицата.
Кой е проф. Христо Георгиев
Проф. Христо Георгиев е роден на 6 януари 1927 г. в град Сливен. Той е осмият от деветима синове в семейството. Завършва Висшия селскостопански институт в Пловдив (сега Аграрен университет) през 1950 г.
Известно време работи като агроном, след което се отдава на научна дейност за кратко в Аграрния, а след това в Института по градинарство, преименуван по-късно на Институт по генетика. Там работи върху проблемите на генетиката и селекцията на доматите. Има специализация в Института по генетика в Стокхолм, Швеция. Повече от пет десетилетия проф. Георгиев играе основна роля за селекцията на доматите в България.
Научният интерес на проф. Георгиев обхваща ширoк спектър от проблеми. Хетерозисът и прилагането му в доматената селекция остават основните му научни "страсти". Хетерозисът е явление, което се изразява в
ускоряване на растежа и увеличаване на размерите, в повишаване на жизнеспособността и продуктивността на хибридите от първото поколение.
Дългите години изследване на хетерозисния ефект, на факторите, които го причиняват, и възможностите да се предскаже резултатът, водят до разработка на оригинална теория за същността на този феномен.
Междувременно проф. Георгиев създава 16 свои сорта, а други 4 са в съавторство. Ученият официално се оттегля от Института по генетика на БАН през 1991 г., но продължава активно работата си в сферата на доматената генетика и селекция. Основава първата частна фирма за производство на доматени семена в България.
През последните 20 години от живота си живее и работи в Лас Палмас, Канарските острови, където е научен консултант по селекция на доматите. До последно, в домашни условия, творческият му гений не спира търсенията си на идеалните за съвременните нужди домати.
Какво четем:
🔴 Българин фармацевт от Швейцария дари 86 легла на болницата в Ловеч🔴 Невероятно, но факт: смайващи безумия от българските учебници
🔴 За да живееш, трябва да се промениш
Източник: Марица