Трагедията на жезъла


Най-скъпият символ от Третото българско царство, който Борис III никога не държи в ръцете си

351 скъпоценни камъка - брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено като секретна военна операция. Най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи.

Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство. Той е част от колекцията на Националния военноисторически музей в София, но заради изключителната си стойност се налага да бъде пазен в трезора на БНБ.

Неотдавна сейфът с жезъла бе отворен специално за снимките на един от епизодите от поредицата “5 минути София”, в който се разказва неговата история. Премиерата ще е в кино “Одеон” този понеделник от 19 ч.

Предложението да се изработи жезъл за българския монарх идва през 1943 г. от Висшия военен съвет.

Поводът е

наближаващият

четвъртвековен

юбилей от

възкачването на

Борис III на трона

А идеята е царят, който е и главнокомандващ българската армия, да бъде провъзгласен за фелдмаршал. 

Генералитетът смята да изненада Негово Величество, като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ - фелдмаршалски жезъл. Решено е всичко да се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерския съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проектът.

Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който, за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация от Вермахта за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.

Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb.Godet&Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни.

Българската страна

трябва да осигури

златото

В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек - д-р Ойфрид Нойбекер, който, за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България. У нас германският специалист проучва орнаменти, използвани от ранносредновековната Преславска школа, и други хералдически символи и заедно с известния художник Димитър Гюдженов разработва идейния проект.

В първата седмица на юли 1943 година германската фирма е готова да започне работа по поръчката, след като е получила златото от България. Според архивните документи то е взето от запасите за зъболекарски нужди на Военносанитарната служба.

В средата на август макетът на жезъла вече е готов. Той е изработен в два варианта - официален и всекидневен. 

Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение, богато гравирано с растителни орнаменти. Там е поставено и релефно изображение на орден “За храброст III степен”, 1 клас - личния орден на царя, получен за участието му в Първата световна война. Посвещението върху сребърна гривна гласи: “От българската войска по случай 25 години царуване 1918 - 3 октомври 1943”. 

В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: “На Негово Величество Борис III, цар на българите”. Следва платинен коронован

вензел, инкрустиран

с брилянти

Всичко изглежда безупречно до съвършенство.

На 28 август 1943 г. обаче телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел. Всичко изглежда обезсмислено от трагичните обстоятелства.

В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.

През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин

майор Тошо Дамянов

получава кутия,

облечена в бяла

естествена кожа,

коприна и кадифе

Върху капака има изображение на два кръстосани жезъла, увенчани с българския държавен герб, а под тях - миниатюрно изображение на огърлието на най-високия граждански орден в Царство България “Св. Св. Първоапостоли Кирил и Методий”. 

Вторият жезъл - всекидневният, е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя - конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, а към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма. 

Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначениеq вместо бляскави церемонии той е обречен на мрачно забвение. Пътят му е изключително кратък -

от Министeрство на

войната до

подземията на БНБ

Поръчан и изработен в пълна тайна, освен неколцината посветени военни, за жезъла не знае никой - нито царското семейство, нито българската общественост. Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.

Едва през 1947 г. при проверка на наличните ценности в БНБ облицованата с бяла кожа кутия е отворена. Това става с шперц, тъй като

оригиналният ключ е

останал у последния

началник на

Генералния щаб на

царската армия ген.

Константин Лукаш, а

той е екзекутиран

от комунистите две години по-рано.

През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей.

40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните камъни. Съкровището е отведено под охрана и с конвой до Националния военноисторически музей, където е изложено само за 4 часа при откриването на изложбата по случай 90-годишнината на музея. След което сигурната тъмнина на трезора отново обгръща задълго скъпоценния жезъл, останал завинаги недържан от ръката на царя.


Какво четем:

🔴 Българка е един от най-големите и признати учени в Япония

🔴 В шуменско училище решиха проблема с тежките раници

🔴 Андрей Баташов – рицарят на думата и на духа

Източник: 24 часа



Коментари



горе