Сега на мода са големите проекти, но при Вълко Червенков бием всички рекорди: София трябвало да стане пристанище на две морета!
В началото на 50-те години комунистическият режим у нас стартира гигантски проект.
Купонната система все още не е отменена, народът мизерства, но тоталитарните вождове чертаят грандиозни планове. Един от най-куриозните е този за "софийското море", блестящо описан в "Задочните репортажи" на писателя Георги Марков.
Казват, че Георги Димитров въздишал за плавателен канал в столицата, но заради кончината на вожда честта да сбъдне мечтата му се паднала на неговия зет Вълко Червенков.
Комунистите в България са въодушевени от подобни проекти, които се реализират в СССР и Китай. Още през 1938 г.
"Големият брат" е начертал планове за свързване на големите руски реки в обща плавателна система
между Балтийско, Каспийско и Черно море. С труда на 120 000 затворници е завършен и гигантският канал "Сталин", по-късно наречен Беломорканал.
В Китай също се строят огромни канали, а за да се задминат по производство капиталистите, Мао е задължил всеки да има домашна леярна. Стартират и програми с безогледно използване на човешки труд като кампанията за избиване на врабчетата, които изяждали посевите. Дори в Румъния българските комунистически управници виждат как без техника, но с робски труд се изпълняват грандиозни строежи.
В такава епоха и на този фон всичко изглежда възможно. Затова и другарят Червенков решава да даде своя принос към световния подем на комунизма. Така първоначалната цел на хидроложкия проект е била течението на река Дунав да бъде пренасочено към София, т.е.
Искърът да потече
на обратно чрез система
от шлюзове
Достигнала до София, водата, която извира от планината Шварцвалд, е трябва да запълни т.нар. Софийско море, което от своя страна да бъде свързано със Струма и да се направи плавателен път до Бяло море.
Предвижда се и връзка с река Марица, така че по друг прокопан канал да се стига с кораби до Черно море. Чрез тези плавателни канали корабите биха могли да плават от Балтийско море до Черно море, да минават през София, откъдето да достигат Бяло море. Резултатът - София на три морета.
Безумието и абсурдът на тази идея, както и многократните протести на учени и експерти не спират разпореждането да се започне работа. И така в началото на 50-те години първоначално възприеманият с насмешка план е приведен в действие.
За целта властта нарежда всеки гражданин на София да участва в изкопаването на канала с определен брой работни дни на обекта - от 3 до 20 месечно.
И тъй като повечето софиянци имат постоянна работа, изпълнението на този норматив се случва най-често през почивните дни или отпуските им, а понякога и по време на самия работен ден.
Мъже, жени, деца, учени, писатели, лекари и детегледачки са заставени да копаят "за родината", макар че далеч не са свикнали с тежък труд.
Всяка сутрин по 2000 софиянци са събирани на сборни пунктове, извозвани са до
обекта, получават кирки, лопати и кофи и започват да копаят. При това на жените
обикновено дават "леката" работа да извозват пръстта с колички.
Ден след ден, кофа след кофа, постепенното изкопаване на "Софийското море" дълго време е част от живота на столичани.
Според Георги Марков, който определя проекта не само като безумие, ами и като тероризиране над населението, този строеж е продължил 7 и повече години.
Макар никой да не смее открито да критикува приумиците на върхушката, тъй като веднага ще го пратят в лагер, мнозина псуват и помежду си споделят недоволството си. По-остроумните се шегуват, че
"плавателният им канал е пресъхнал и лодката на социализма е в застояли блатни води"
Затова още първият етап на строежа - канал от Павлово до Панчарево, върви, меко казано, мудно.
Функционерите от БКП, изпратени на обекта, разбира се, не се наемат на физическа работа. Те се заети с организацията и контрола на нещастните "доброволци". Изготвят списъци и започват да раздават морални награди и реални наказания на заетите с непосилната задача. Обектът бързо си спечелва мрачна слава. Хората най-често идват изморени, след като са изкарали смяната си в предприятието. Освен това всички виждат, че плановете са нереалистични въпреки египетския труд.
Накрая и управляващите разбират, че да се свърже София с Черно и Бяло море, не е лесна задача. Няма достатъчно вода, а и ако ще се копае на ръка, целта няма да бъде постигната и за десетилетия. Затова, след като съоръжението се оказва инженерно невъзможно, е решено да се използват естествените реки на София и да се оформи връзка на езерото Ариана с Панчарево и плавателния канал до Княжево.
След като и това се оказва химера, Вълко Червенков най-накрая приема компромисен вариант, предложен му от архитектите - каналът да минава покрай София, от Панчарево до Павлово, без да стига до езерото Ариана. Последният архитектурен план е за канал с дължина от общо 17 км, а в различните участъци съоръжението е трябвало да има минимална ширина от 20 метра и дълбочина поне 5 метра.
Замисълът по него да се движат шлепове също е изоставен и вече се говори за пътнически корабчета с туристи. Планирано е в канала да се вливат и да го пълнят последователно реките Искър (при Панчарево), Кална река (по Околовръстния път), Банишка река (Горубляне), Рекманица, Суха река, Дървенишка река (при манастира "Св. пророк Илия"), Драгалевска река (при Драгалевци и до Лозенец), Боянска река (при Красно село).
По канала Павлово-Панчарево трябвало да има пристанища в Павлово, Красно село-Север, Лозенец, в сегашните Студентски град и Младост и в Панчарево.
В този вариант строителството формално продължава и по времето на наследниците на Вълко Червенков.
Според свидетелства на очевидци Тодор Живков също е ходил на място да инспектира как върви копаенето. Куриозното е,че местата за пристанища на територията на София могат да се видят и на устройствения план на столицата, който действа чак до 2009 г.
След като всичко приключва в края на 60-те години (според някои данни през 1966 г.), се вижда, че са прокопани ед-
ва 9 километра. В действителност обаче строителните работи са прекратени доста по-рано. Оказало се, че ако изкопите се напълнят с вода от язовир “Искър”, има опас-
ност София да бъде наводнена. Вместо да се направят корекции в проекта, през следващите десетилетия планът е изоставен. Една от вероятните причини е изграждането на големия металургичен комбинат “Кремиковци”, за който е нужна много вода.
Затова през 1966 г. на същия принцип започва запълването на готовите участъци.
Изкопаното в продължение на години от хиляди работници русло не може така лесно да бъде засипано. Заради това отсечки от него все още могат да се видят на различни места в София. Близо до стената на Панчаревското езеро например е запазено началото на канала, заедно със специално построеният мост над него.
В Младост, близо до Окръжна болница, няколко огромни изкопа също свидетелстват за размерите на проекта.Името“Плавателен канал” все още се използва и за местности в кварталите Красно село и Драгалевци.
Що се отнася до идеята на територията на София да има плавателни канали по подобие на други европейски градове, тя не е нова още тогава. Неин автор е проф. АдолфМусман, който чертае градоустройствения план на София в Дрезден през 1936 г. За разлика от мегаломанския комунистически проект обаче в този план каналите е трябвало да бъдат напълнени с вода от естествените източници, идващи от Витоша - Владайската и Перловската река. На самите съоръжения пък е отредена чисто рекреативна роля, като се е смятало, че те ще минават през огромни паркове с дивеч и пойни птици.
Какво четем:
🔴 Истината за Индже войвода: Като кърджалия не е бил закоравял престъпник, а често вземал от богатите за да раздава на бедните🔴 Загива Индже войвода
🔴 Таксите при плащане с банкови карти в ЕС отпадат
Източник: 168chasa
Коментари
Последвайте ни във facebook!
