Мъжът, който дарява земята си за хоспис: Декар и половина земя не струва колкото един човешки живот


Във Варна и региона има въпиюща нужда от места за настаняване на възрастни хора. Това кара роденият в морската столица Марин Урумов да реши да дари декар и половина земя, или половината от дворното си място в село Константиново, за изграждане на хоспис.

Марин Урумов публикува намерението си във Фейсбук и предизвика лавина от споделяния. Само за 3 дни постът му в социалната мрежа има над 3300 споделяния и повече от 2700 харесвания. 

Всеки българин, дори най-бедният, заслужава достойна старост и достоен живот, смята Урумов. Единственото му условие е минимум две стаи в бъдещия хоспис да бъдат предоставени за социално слаби възрастни българи, за които обгрижването до края на дните им да бъде безплатно и безвъзмездно. 

„Навсякъде се плаща. Искат по 500 лева и повече на месец. И затова идеята ми е тези умиращи старци под терасите, по кашоните и градинките, един-двама, ако се намерят хора да им подсигурят достойни старини, да го направят. Един и половина или два не струват колкото  един човешки живот”, сподели Урумов пред Дарик.

50-годишният счетоводител и лицензиран оценител на недвижими имоти няма нужните средства да построи сам заведение със специализирани грижи. И затова търси подкрепа. В имота, който дарява, може да се изгради хоспис на два етажа с 2000 кв. м. разгъната застроена площ. Заедно с обзавеждането това би струвало около милион лева, показват грубите му сметки. 

Три дни след публикуване на намерението му дари земята, Урумов не е потърсен от нито една държавна институция или организация в обществена полза. Иначе интерес към дарението има не само във Фейсбук - интерес е проявен от няколко строителни фирми, които „да си продадели апартаментите после”. 


Какво четем:

🔴 Изследване на учени от Центърa по биология на храните разкри какви мощни антиоксиданти се крият в българската бира

🔴 Ново решение за стар проблем: Лихвоточките ще се наслeдяват

🔴 Карал съм министрите лично да пренасят блатни кокичета, за да не остане един смачкан стрък

Източник: Дарик



Коментари



горе