Ботев, Вазов, а защо не и болярката Десислава на българското евро


Монета на племето дерони

Председателството на България на Съвета на ЕС вече е факт. Очаквам, че до средата на тази година страната ни ще бъде поканена във валутния механизъм ERM 2, което ни отваря пътя към еврозоната най-малко след 2 години, но по-вероятно след 3-4. Ето защо е наложително още това лято да започне дискусия за изображенията на националната страна на 8-те български евромонети.

Първата монета на български цар, засега е известна в един-единствен екземпляр

В кратък срок след присъединяването на България към ERM 2 (най-късно през есента на 2018 г. или в началото на 2019-а) БНБ следва да обяви конкурс, в който да покани авторски колективи от България и от чужбина. Затова предоставям на читателите на “24 часа” моите виждания за изображенията на 8-те кюпюра, базирани на изследванията ми за сеченето на монети по българските земи. Част от тях съм посочил и в книгата ми “Еврото - утрешните ни пари” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”).

Мадарският конник на монетата от 50 ст.

На националната страна на българските номинали с най-ниска стойност бих поставил постиженията на сеченето на монети на древните траки и елини (изградили по Черноморието ни редица градове), обитавали българските земи в античността.

Малко известно е, че племето дерони, обитавало долното течение на река Марица (около днешния Свиленград), започва отсичането на свои монети не повече от 50-100 г. по-късно от емитирането на първите монети в древногръцкото малоазийско царство Лидия в средата на VII век пр.н.е. Затова е подходящо

възпроизвеждането на

монетата ни от 1 цент

на изящната монета

на дероните,

изобразяваща лика на тракийски воин, седнал в двуколка, теглена от бик, а над тях тракийски шлем. На монетата от 2 цента може да бъде изобразен митичният тракийски певец, обитавал Родопите - Орфей, който нежно свири на своята лира, а защо не и ликът на неговата муза Евридика. Предложението ми за следващия от малките номинали е изображение на почитания и от траките бог Аполон, независимо кое от многото му изображения на множество монети на тракийските държавици и на древногръцките полиси по Черноморието ни ще изберем. Едно от най-прочутите е на забележителната негова 13-метрова скулптура, оценявана за 500 златни таланта, от Аполония (днешен Созопол), която римляните плячкосали и я поставили на Капитолия в Рим.

На следващите три номинала от 10, 20 и 50 евроцента може да се поставят изображения от епохата на Средновековието. Задължително на един от тези номинали трябва да бъде възпроизведена първата златна монета, отсечена от български владетел – цар Иван Асен II, по повод победата на солунския владетел Теодор Комнин при с. Клокотница през 1230 г. Тя изобразява сцена как покровителят на династията - свети Димитър, коронясва царя.

Ликовете на светите

братя Кирил и Методий,

сътворили българската азбука и признати от папа Йоан Павел II за съпокровители и пазители на Европа, също следва задължително да бъдат изобразени на българските евроцентове.

На тях може да се изобрази и монументалният паметник от VIII век - Мадарският конник, който е на множество български монети в последните няколко десетилетия, в т.ч. и емитирани през Третото българско царство. Според мнозина историци на него е изобразен хан Тервел, който е спасил столицата на Византийската империя, респективно и Европа, от нашествието на арабите, заради което е обявен за светец под името Тервелий.

Не е нужно това обстоятелство да се изписва на монетата, но то е достатъчно убедителен аргумент за

изобразяването на

Мадарския конник

като

национална страна на

българския евроцент

На двата големи номинала от 1 евро и от 2 евро по примера на Испания (с изображение на писателя Сервантес и на Италия - на поета Данте Алигиери) достойни да бъдат изобразени са националните ни герои Васил Левски и Георги Сава Раковски или великите български творци Христо Ботев и Иван Вазов. Моето предпочитание, а и това, което бе предпочетено в анкета, която направих преди 7-8 години сред мои студенти в Нов български университет, е за ликовете на Ботев и Вазов.

Това не е случайно, тъй като творчеството им е преведено на няколко десетки езици и когато в чужбина се споменава за българска литература, се започва с тях. Вазов още приживе е обявен за патриарх на българската литература.

Един паметен стих от баладата “Хаджи Димитър” на Ботев е увековечен на специална

стена на

безсмъртните стихове

в Сорбоната,

а за неговия подвиг няколко месеца подред са писали всички големи вестници в Европа и в САЩ, след като той превзема австро-унгарския кораб “Радецки” и с четата си от около 200 души се принася в жертва за свободата на България.

Моите предложения за 8 сюжета за национална страна на евромонетите ни могат да бъдат основа за градивна дискусия в обществото.

Посочих възможни сюжети, за които има най-убедителни аргументи. Пропуснах няколко възможни предложения, като великолепните изображения на жени от историята на древните траки и на красиви българки, които са дело на велики художници - изображенията на жени от Казанлъшката гробница, Десислава, изобразена от Боянския майстор заедно със съпруга си севастократор Калоян, или на девойките от Кюстендилския край, изваяни от ръката на Владимир Димитров - Майстора.

Подобен подход на изображения на красиви французойки е възприела Франция, като

във френските

евромонети доминира

ликът на Марияна,

която е издигната в национален символ. Възможно е, ако се изобрази на националната страна на българската евромонета прекрасната болярка Десислава, то тя след известно време да стане български национален символ.

Нейният лик е възможно да бъде поставян и на други утвърдили се български стоки със собствен бранд, което ще е от полза за развитието на националната ни икономика от една страна, а от друга - чрез него българските деца ще бъдат възпитавани в любов към славната ни история и към българското изобразително изкуство.


Какво четем:

🔴 Не пазете тишина (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

🔴 В Германия си имат правила за всичко. Даже и за това:

🔴 Човек умира и разбира, че е имал само един верен приятел, трогателната история на Рик

Източник: 24 часа



Коментари



горе