Уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!"

Днес се навършват 162 години от рождението на Райна Попгеоргиева! Тя е българската учителка ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на въстанието, тя го развява редом с Георги Бенковски. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания.

 „А паша я пита, пита и разпитва
 Райна Поп Георгиева:
-Кой уши байряка, кой му тури знака – 
„Смърт или свобода”?
-Аз ще ти кажа, - Райна отговаря 
на пашата, -
Аз уших байряка, аз му турих знака – 
„Смърт или свобода”
(народна песен)

 Райна Княгиня, както е наричана още, е една велика и храбра жена взела участие в делото за българското освобождение. Родена е през 1856 г. в Панагюрище. Когато Бенковски й предлага да ушие българското знаме, тя е само на 20 години и работи като главна учителка в девическото училище в Панагюрище. Знамето се освещава от свещеници от града и околните села, а ето как Райна описва шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Райна Княгиня ушива три нови знамена за честването на 25-годишнината от Априлското въстание, които са копия на оригиналното. Запазени са само две от тях във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище. Третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Райна написва своята „Автобиография”, която излиза първо на руски език, а през 1934 г. е преведена на български.

Райна и Васил Дипчеви имат петима синове и една осиновена дъщеря. След смъртта на мъжа й Райна акушира безплатно на бедни жени и  с помощта на дипломати и хора с възможности успява да издейства построяването на Майчин дом в София.

Райна Княгиня е българска революционерка и национална героиня, която с борбената сила на духа е станала част от българската история. Една жена за пример и подражание. Поклон пред паметта й!

На въпроса „Ти българска царица ли си, защо уши знамето?” Райна отговаря: „Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!”