Лорина Камбурова – лицето на България пред света

width=610 class=imgframe Лорина Камбурова не е поредната актриса, чието име ще срещнете някъде и ще забравите само след миг. Тя е родена, за да прави впечатление и да се помни дълго време. Веднъж вече ви запознахме с нея, разказвайки ви за безспорния й талант, разпределящ се между киното и музиката. Днес отново ще ви срещнем с нея, напълно заслужено, а през идващите месеци ще слушате още много за нея, понеже Лорина е орисана да бъде забелязвана, а дарбите й са толкова силни, че дневно привличат все по-голям брой почитатели. С една дума – тя е звезда. В момента ликът й краси множество билборди и спирки на градския транспорт в София, всеки ден, точно в 18 ч., по bTV се излъчва мащабната и дългоочаквана продукция „Скъпи наследници“ с нейно участие, тази седмица е й коментатор в предаването „Преди обед“, а лицето й е това, което представя България по широкия свят, в клипа на Европредседателството. Тя е красива, харизматична, очарователна и завладяваща… На всичкото отгоре е изключително земна и човечна.
Ако за първи път я виждате бъдете сигурни, че неизменно ще бъдете привлечени от нея и ще искате да я гледате и слушате още и още…
И веднага ви давам нужната доза Лорина, като ви оставям да прочетете интервюто, което тя даде специално за нашия вестник „България СЕГА“

Ти си в главната роля в клипа за българското европредседателството, който предизвика истински фурор. Видеото „Няма как да не се влюбиш в нея от пръв поглед!“ само за броени дни имаше един милион гледания. Всъщност екипът се е спрял на теб без дори да проведе кастинг за ролята. Разкажи малко повече за това и снимачния процес.
Бях си задала въпроса от къде може да са се спрели на мен и да поискат да се срещнем и всъщност, причината се оказа видеото на Стефан Вълдобрев към песента „Тази песен не за любов“. Режисьорът ме е харесал, заключвайки че му е трябва точно такова българско лице, което да отговаря на неговата концепция за естественост, понеже в музикалния клип съм с много малко грим. По този начин са ме избрали и се свързаха с мен с предложението да участвам във видеото за Европредседателството. Аз се съгласих, разбира се, защото смятам че освен голяма чест, е и голяма отговорност да бъдеш лице на подобен проект. Не говоря само заради популярността, която се очакваше да придобие, но и заради факта, че представяш България пред очите на стотиците чужденци, които ще го гледат дневно. Просто нямаше как да не бъда част от нещо подобно и съм щастлива, че участвах.
Иначе снимахме през месец ноември, общо за десет снимачни дни, заедно с актьора Бойко Кръстанов, който ми партнира в клипа. Първите два дни снимахме в София, след което снимайки тръгнахме на път за морето и обратно към столицата. Минахме през Ковачевица, Лещен, Пловдив, Велико Търново, Габрово, Варна, нагоре към Калиакра, Тюленово и надолу към Синеморец, където са заснети кадрите с река Велека и нестинарските обреди. После се върнахме в София с този огромен материал и огромното предизвикателство да се монтира… Има прекрасни кадри, които не успяха да влязат, но България няма как да се разкаже в четири минути!
Каза, че е голяма отговорност да бъдеш лице в този проект, но всъщност не играеш ли България ти самата? Много хора, дори и медии, изразиха подобно твърдение.
Знаеш ли, много е интересно това, което казваш, защото концепцията на клипа не е замислена по този начин. Идеята пресъздава историята на двама млади българи, срещнали се за първи път докато пътуват във влак. Те обикалят държавата си и влюбвайки се в красотите на родината, неусетно се влюбват един в друг.
Странно е обаче, че наистина много хора казват, че от монтажа изглежда така сякаш аз съм България, аз я олицетворявам и текстът е много двусмислен… Ако така излиза и това кара хората да се чувстват по-щастливи, то аз нямам нищо против. Това е изкуството – обект на лична интерпретация.
Рекламната лента е една от най-обсъжданите и коментираните последно време в страната ни. Отзвукът е грандиозен. Кажи ми какво мислиш ти по този повод, както и факта, че френската евродепутатка Карима Дели желае видеото да се свали, заради „толерирането на сексуален тормоз“, което е открила в него?
В момента светът се намира в много деликатна ситуация. Ценностните системи на хората започват да се изменят и много неща, които до вчера са били потушавани вътрешно, днес излизат наяве. Нормално е всеки да асоциира случващото се в живота му с подобни теми. Не очаквам от света да разбира българската концепция за нашенското общуване. Все пак всяка нация има своите привички, навици, хумор и специфики в общуването, които само те си ги знаят.
Честно казано мен ме изненадаха нейните думи, понеже аз никога не съм гледала по този начин на видеото. Но всеки може да го интерпретира през своята призма. Не ми е приятно когато чета негативни коментари, но това също е добре, защото по този начин се повдигат много останали скрити до този момент въпроси, които започват да се разрешават. Ако това е пътят – чудесно, нека бъде така.
Аз лично не виждам какво негативно може да се каже за този клип.
Недоволство винаги ще има. Някои питат защо не е показана действителността в България, която далеч не е толкова „розова“, колкото изглежда във видеото. В крайна сметка обаче, това не е документален филм за държавата ни и това колко сме зле, колко са ни разбити пътищата или колко са ни ниски заплатите и пенсиите. Това са наши вътрешни неща, които отдавна трябваше да бъдат решени. Видеото, което заснехме, представлява рекламен клип за страната ни и трябва да я покаже в най-хубавата й светлина и да провокира интереса на много хора, които да я посетят. Ако искат да се прави документален филм, има достатъчно места, които да се обиколят и да се заснеме реалността. Нашият проект е с друга насоченост.
Отделно имаше и коментари, които питаха защо не сме показали тази или онази забележителност. Повярвай ми, режисьорът и целият екип познават до болка България и знаят стотици, ако не хиляди, места на които може да се снима, но с ограничение от четири минути няма как да представиш цялата страна. Можеш да покажеш основни и ключови места, но няма как да вкараш всички детайли. Нас също ни боли, че не успяхме да използваме всичко.
Разбира се, по-голямата част от реакциите на хората за лентата на българското европредседателство са положителни и разкриват голяма възхита. Но да оставим настрана сега тази тема и да преминем към друга, също толкова актуална. В момента участваш в може би най-чакания и обсъждан български сериал – „Скъпи наследници“.
Да. Това е сериал, който няма да приключи на десетия епизод и дори хората, да не искат – ще разберат за него, дори да е след месец-два. Такава е концепцията, а продукцията наброява 170 епизода. „Скъпи наследници“ е различно събитие в българската телевизия и се надявам да бъде стимул за много хора да започнат да творят и да правят неща по качествен начин, тъй като масовото производство не е еквивалент за качество. Ще се радвам, ако проекта кара хората да гонят определена летва. Аз, като вътрешен човек знам колко труд, болка и безсънни нощи на целия екип сме имали. Много думи са написани, после преписани, презаснемали сме кадри и сме правили редица компромиси, за да стане наистина перфектно. Точно затова и премиерата беше на 15-ти януари, този месец, а не миналия август или септември – целяхме да бъде максимално изпипано и качествено произведение. И се надявам действително да бъде тласък и двигател за много други телевизии и продукции, които да направят нещо велико.
Какво могат да очакват зрителите от „Скъпи наследници“, около какво се върти историята в сериала?
Сюжетът разказва за едно градско семейство принудено да остане в малко българско село, от където всъщност са корените на фамилията. Те трябва да се задържат в селото заради наследство, за което се борят. Завръщайки се обратно, те отново се срещат с родини, приятели и познати, които с години ще са виждали и тогава, естествено, започват да се завързват взаимоотношения между тях. Те първа предстои да видим как група хора, против волята си, са принудени да започнат нов живот.
Как би описала твоята героиня Ана?
Ана е младо момиче, тъкмо завършило училище, което винаги е живяло в селото Бели Вит. Тя е човек на изкуството – със своите мечти, усета си към керамиката, рисуването и музиката. Наскоро е срещнала Борис Йотов (в чиято роля влиза Орлин Павлов), върнал се от чужбина. Двамата се влюбват и още в първи епизод той и предлага брак… Те първа обаче, в животът й ще настъпят промени, с идването на въпросното семейство и Ана ще се озове пред сложен житейски избор. Какво ще последва, ще видите в сериала „Скъпи наследници“ – всеки делничен ден от 18:00ч. по bTV.
Вие сте снимали целия сериал предварително, година и половина преди премиерната му дата.
Някъде там – повече или по-малко. Това беше една от най-трудните години в професионалната ми кариера, която не е много дълга, като човек завършил преди три години. Но това определено беше сериозен опит за мен, понеже си говорим за ежедневно снимане по 12 часа на ден. В този процес няма как да не поставиш своите граници, умения и талант на изпитание, от което излизаш усъвършенстван. Дано всички актьори имат възможност да им се случи нещо подобно и да извлекат от него максимума, изживявайки нещо прекрасно.
До колкото знам, снимачния процес не е бил лесен, защото сте снимали в планината и сте били подложени на страшни метеорологични изпитания.
Да, бяхме подложени на редица неща, в това число и от времето. Веднъж е приятна зимна сутрин, обхваната от сух студ, на следващия ден вече има преспи сняг. Това, при положение, че имаш нагласена снимачна програма, трябва да промениш всичко или да измениш климата в самия сценарии… Друг път докато сме снимали, обградени от техника и кабели, се изсипва ужасен порой с градушка. И докато падат огромните топчета лед ти бягаш да се спасиш или пазиш камери и апаратура, понеже има риск от късо съединение, като в същото време целият сет се проваля. Снимали сме във вятър, мъгла и какво ли още не, но ти нямаш избор – справяш се.
Професията на актьора далеч не е лесна, както повечето хора, виждащи само светлините на прожекторите, си мислят. Знам, че ви се е налагало да пресъздавате гореща сцена, само минути след като всички сте се сгрявали до камината с по пет чифта чорапи.
Да, това е самата истина, защото имахме „скокове във времето“ – неща, които трябваше да се дозаснемат в процеса на монтиране. Имало е случай, налагащ снимки по потник, понеже връщаме сцена снимана през лятото, а навън е 10-13 градуса. Но това със сигурност много калява и ти дава истинската представа за актьорската професия, която не е само известност и разхождане по червени килими на премиери, на които трябва да си красива. Нашата работа е свързана с много труд, понякога лишения и недоспиване, изисква жестока концентрация и готовност – това остава до някъде скрито зад блясъка, на който стават свидетели повечето хора.
Вярно или не? Беше излязла новина, че се снимаш с Никълъс Кейдж във филма „Код 211“.
Не. Това беше някакъв слух, попаднал някак в полезрението на медиите. Аз нямам против излишната реклама, но просто не е вярно. Действително бях на кастинг и ме одобриха, но аз не успях да си стиковам датите. Едно е да предвидиш дата за сериал, чийто снимки ще се проведат след месец, друго е да ти кажат: „Трябва да снимаш утре!“ Това е невъзможно, особено когато имаш голям проект, както стояха нещата при мен. Така че, просто не успяхме да се разберем с датите.
Последно време много хора се ровят в личния ти живот и обсъждана тема е връзката ти с финансиста, работещ като DJ в свободното си време– Георги. Аз обаче не искам да те разпитвам с подробности за взаимоотношенията ви, но няма как да не те попитам дали не ти е трудно, предвид че той живее в САЩ?
Дистанцията винаги е трудна. Когато си далеч от даден човек, когото обичаш, без значение дали ти е партньор в живота, брат, сестра или най-добър приятел – винаги е тежко. Всеки си има този някого, който се бори за мечтите си някъде по света, но такъв е живота. Трябва да продължаваш напред, да твориш и гониш своите цели, както и другия човек и си споделяте, макар от дистанция. Понякога това може да направи връзката ви по-силна, защото помежду си имате нещо реално което ви дели, а не някакви илюзии.
Точно връзката ти беше причината, поради която ти миналата година посети Америка. Кажи ми за първи път ли стъпи тогава в Щатите?
Да, за първи път. Случи се миналата година през октомври месец, покрай рождения ми ден, да замина. Мога спокойно да кажа, че беше като сбъдната мечта, особено след като знаем колко деликатна е ситуацията по света в момента и колко трудно човек може да стъпи на американска земя. Беше страхотно да видя именно хубавите страни на Съединените щати, тръгвайки от западния към източния бряг. Ако ще ме питаш кое най-вече ми е направило впечатление, веднага ти казвам, че е природата. Именно това най-вече исках да видя с очите си – природата им, разбира се, гледах и много изкуство, посетих няколко театрални представления, бях на концерт на Guns и се разхождах из велики места от Ню Йорк до Лос Анджелис и обратно… Но за мен Америка е величествена най-вече заради природата, събрала толкова богатства на едно място, а не заради политиката си или останалите неща, които се опитват да набият в хорските глави.
Сравняват те с актрисата изиграла ролята на Жената чудо – Гал Гадот. Какво мислиш за това?
Това също е някаква скорошна информация… Знаеш, че когато хората имат кумири, те неизменно сравняват останалите с тях и ги търсят в другите. Сравнявали са ме и продължават с Натали Портман, Кийра Найтли, а сега с Гал Гадот. Нямам против, те са талантливи, красиви и успели жени и актриси. Ако нещата които аз правя ме доведат до подобен успех, това само би ме радвало.
Продължаваш ли да се занимаваш с музика?
Абсолютно и с пълна сила! С Росен и моята банда ни предстоят редица концерти, като този месец сме основно в София, следващия във Велико Търново, следват Пловдив и Благоевград и все повече нови места. Това което ми харесва е, че в момента има една вълна от хора притежаващи заведения, които са насочили вниманието си към българските некомерсиални музиканти и изпълнители. Аз намирам това за страхотно, защото никога не съм искала да бъда комерсиална в музиката си, точно поради тази причина и не правя поп музика. А в България има много хора, които са толкова талантливи и пеят, а до края на миналата година нямаха почва. Сега вече нещата са различни и се радвам на младите хора в този бизнес, даващи ни поле за изява.
Очакваме премиери на клипове с Росен, в момента не записваме парчета, а по-скоро измисляме нови такива. Подобряваме качеството на нещата които правим и продължаваме да се развиваме. Не мисля да спирам с този проект, защото това е най-постоянното нещо в живота ми от както завърших, а дори не е първата ми професия. Четири години са твърде малко, за да кажеш довиждане на музиката.
Какво ти предстои в близкото бъдеще?
Не знам. Нямам никаква идея. Красотата на моята работа е не знаеш какво може да ти се случи във всеки един момент, затова вървиш и твориш на сляпо. Оставяш се изненадата сама да дойде в живота ти. Понякога това не е хубаво, защото нямаш никаква сигурност, но това е пътя който сама съм си избрала. Не знам какъв ще бъде отзвука на публиката за сериала „Скъпи наследници“ и това, може би, много ще промени нещата, но не мога да ти кажа накъде точно. А е и началото на годината и се надявам както миналата година беше много успешна за мен във всяко едно естество, така и тази година да постигна поне малко от този успех. Това всъщност го пожелавам на всички, защото е факт, че колкото повече работиш и се трудиш, вътре в собствения ти балон с мечти и желания – нещата се случват. Колкото по-малко се занимаваш с проблемите на другите хора, толкова по-малко пречки имаш към реализирането на своите успехи.
Пожелавам ти този успех, че и по-голям! А сигурен съм, че той съвсем заслужено ще дойде. И понеже очевидно имаш способността да четеш мисли и интуитивно отговори на множество незададени мои въпроси, остана само да ти благодаря за отделеното време! 