В България не вярват, че Стамен Григоров е открил бацила на киселото мляко, питат в Женева


Когато постига успеха си,  той е само на  27 години

Преди седмица “Би Би Си Травъл” излъчи репортаж за България. В него беше споменато и киселото мляко. “Където и да е било открито за пръв път, това, което знаем, е, че България играе важна роля за налагането на киселото мляко на Запад и превръщането му в популярния и широко разпространен продукт, който е днес”, казват авторите на репортажа.

И още: “Всъщност български учен е този, който за пръв път описва състава на киселото мляко в детайли през 1904 г.”.

Стамен Григоров като офицер в Първата световна война

За да запълним празнините в познанията на колегите от Би Би Си, а и на всички неинформирани европейци, тук ще разкажем как всъщност става откриването на прочутата бактерия лактобацилус булгарикус , която превръща прясното мляко в кисело.

Стамен Григоров (в средата) с колеги състуденти в Монпелие

Историята започва от село Студен извор, Трънско, където в семейството на Гиго и Звезда Григорови Радкови се ражда син.

Юлия Григорова, братова внучка на Стамен Григоров

Всичките им предишни

Музеят на киселото мляко в родното село на Стамен Григоров Студен извор

8 деца умират

За да оцелее деветото, което кръщават Стамен, Звезда извършва магия в местността Стан камък.

Дупчи в долния край ушето на новороденото и се опитва да надвика неговия кански рев: “Сатана, зла сило, виж, виж каква дупка има Стаменко на ушето, мини през нея, лошотио, и си иди там, откъдето си дошла. Не ни взимай Стаменко, като другите ни деца. Поне него ни остави...”

Гиго окачва торбата с бебето на едно клонесто дърво. Пада на колене пред дървото и започва да се кръсти. Стаменко оцелява. След него в семейството се раждат още две деца - Кръстана и Христо.

През 1878 г. Гиго зарязва дюлгерлъка - основния поминък на хората от Трънско, и се захваща с амбулантна търговия. От Сръбско купува въжета, гайтани, масло и сирене. После през Трън, Самоков, Татар Пазарджик, Карлово и Казанлък стига до с. Шипка. Продава каквото може, другото оставя на местен човек. Ще се разплатят при следващото му идване.

На връщане купува ориз от Пазарджишко, захар от Пловдивско, басми от Казанлък. Тези стоки продава в Трънско.

Когато Стамен Григоров завършва основното си образование в родното си село, даскал Андон Митов казва: “Стаменко има шестици по всички предмети. Но ако можех,

бих му писал не

шестици, а три

пъти по толкова...”

През 1889 г. момчето постъпва в трънската прогимназия. Амбицията му е да стане учител. В прогимназията дълго ще се говори за реферата на седмокласника Стамен Григоров на изненадващата за всички тема “За живота и смъртта”. Размислите на младежа, убедителността на доводите и аргументите му и обширните му философски познания впечатляват дори учителите. Когато Стаменко завършва прогимназията, го награждават с книгата на Чарлз Дарвин “Произход на видовете”.

Тази книга става настолното четиво на Стамен Григоров, докато е ученик в Мъжката гимназия в София. По онова време тя е най-престижното средно училище в България. Освен по естествознание, Григоров е блестящ и по математика и физика.

И отново изненадва всички с реферата си в последния клас на гимназията. Темата е “Еволюцията на животинския мир и религията”. И отново - блестяща аргументация и философска дълбочина на коментарите и изводите.

Завършил с отличие гимназията, Стамен е изправен пред сложен избор. Даскал или доктор? Да образова хората от неукия Трънски край или да ги лекува от смъртоносните болести?

Тук в ролята на съдбата се явява синът на френския посланик в София. Стамен говори свободно френски език и потомъкът на аристократичен род е впечатлен не само от широтата на знанията и общата култура на българското селянче, но и от изисканото му поведение.

Французинът “заразява” Стамен Григоров с идеята да замине и да учи в Института по естествени науки в Монпелие. А посланикът помага това заминаване да стане факт.

През 1896 г. Стамен постъпва като редовен студент по естествени науки в института в Монпелие. Още в първите месеци впечатлява преподавателите и колегите с широките си познания и със страстта, с която се отдава на научните и лабораторните занимания.

Младежът решава да завърши предсрочно факултета по естествени науки и да запише медицина. Но наполеоните на дядо Гиго, изкарани от дюлгерлъка и търговията, вече са свършили.

От това време е

запазено писмо

на сина до баща му:

“Тате, завърших факултет по естествени науки. Това беше моята мечта от детинство и тя е осъществена. Благодаря ти, че не се поскъпи да ми дадеш всичко. Но има нещо, което не ми дава сън и спокойствие. У мен се зароди и окончателно ме завладя желанието да завърша медицина. Струва ми се, че това е науката, която ще ме направи полезен за всички болни и страдащи хора в моя любим роден край. Моля те от цялото си сърце и душа, протегни ми бащината си десница, направи последно усилие и жертва за твоя син, който много си позволи и доста те затрудни. Аз няма никога да забравя големите ти свръхусилия и жертви, за които един ден ще се отблагодаря...”

Дядо Гиго тръгва от врата на врата да иска пари назаем. Всички му отказват. В Трънско се говори, че той е отпуснал юздите на сина си и Стаменко е станал пройдоха. Но родолюбив трънчанин - Наум Янков-Цинцарина, поема част от издръжката.

През 1901 г. Григоров става студент в Медицинския факултет в Женева. Тук преподават най-големите светила на медицинската наука в Европа от началото на века. Сред тях е и световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол. Впечатлен от представянето на младия българин на изпита по бактеорология,

проф. Масол го кани

да стане негов

асистент

По това време директор на Пастьоровия институт в Париж е емигриралият от Русия бактериолог Иля Илич Мечников. По негова идея в 36 държави е направена анкета за броя на столетниците и техния дял в съответната страна. Изненадващо, на първо място по столетници се оказва бедна България. Правят повторно проучване и резултатите се повтарят.

Иля Мечников прави догадки, че това дълголетие може би се дължи на киселото мляко. Българите единствени в света произвеждат и ядат кисело мляко. Догадката си Мечников споделя в някои научни списания.

А Стамен Григоров изпада в безизходица. Парите на дядо Гиго са свършили, западнала е и търговията на Цинцарина, който дава част от издръжката. В края на третата година от студентството си Стамен Григоров е заборчнял и на хазяи, и на приятели, и на гостилницата, където се храни. Сърцераздирателните му писма до баща му остават без отзвук.

И тогава положението спасява баба Звезда. Тя вади последните, скрити дори от дядо Гиго 4 жълтици петолирки, запазени за другите две деца - две за чеиза на Кръстана и две за сватбата на Христо. С тях Стамен се разплаща на кредиторите си и потегля за България, без да храни особени надежди, че някога отново ще се върне в Женева.

В Трън Стамен Григоров се жени за някогашната си съученичка Даринка. Тя е от заможно семейство и заявява, че Стамен трябва да завърши образованието си в чужбина. И само седмица след сватбата той отново потегля към Женева.

Даринка не крие

сълзите си

при раздялата

Но дори те не й пречат да види с почуда грижовността, с която съпругът й вмества в багажа са рукатка (глинен съд) с трънско подквасено мляко.

В лабораторията на проф. Леон Масол Григоров се опитва да отговори на въпрос, който го вълнува в момента: кой е причинителят на подквасването на млякото.

Един ден през микроскопа той вижда “една пръчица”. И сякаш забравил френското възпитание, буквално нахлува в кабинета на стария професор Масол. Не знаем какво са си говорили двамата, но французинът изпраща следното писмо до руския си колега Мечников:

“Скъпи приятелю,

моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и, струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни “фагоцити” помисли за българското кисело мляко и за този пръчковиден бацил, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен...”.

Мечников кани българина в Пастьоровия институт, който ръководи, и го моли да изнесе доклад за своето откритие пред научния състав на института.

В авторитетното френско научно списание “Ревю медикал де ла Сюис Романд” - брой 10-и от 1905 г., Стамен Григоров публикува статия, в която дава пълни сведения за причинителя на българското кисело мляко - един млечнокисел бацил. По-късно известните учени Коенди, Микелсон, Люерсон и Коен единодушно ще го нарекат “Лакто бактериум булгарикум” - “българска млечна бактерия”.

В една от залите на Женевския медицински институт проф. Масол награждава Стамен Григоров със специална грамота и парична сума. Стамен Григоров поема наградите и се покланя на публиката. А френският професор казва: “Запомнете това име! Световната наука тепърва ще оцени стойността на неговото откритие... ”

Тогава Стамен Григоров е само на 27 години!

През юли 1905 г. той защитава докторската си дисертация на тема: “Принос към патогенезиса на апендицита” и получава титлата “доктор на медицинските науки, бактериолог - вътрешни и гръдни болести”.

Проф. Масол кани младия български учен да остане в Женева и да поеме неговата катедра. Д-р Григоров благодари за поканата, но отказва - врекъл се е да помага и да служи на хората в България и своя роден край.

Следва покана

да оглави

Пастьоровия институт

в Сао Паулу, Бразилия. Д-р Григоров отново отказва.

Приема само поканата да изнесе доклад за откритието си пред подбрана аудитория в Пастьоровия институт на Иля Мечников.

Младият българин се изправя спокоен срещу изисканата, взискателна, безкомпромисна публика. В края на лекцията си д-р Григоров вдига в ръката си един микроскоп: “Уважаеми дами и господа! Ако някой се съмнява в моето откритие, нака да погледне!”. Чуват се мощни ръкопляскания.

По-късно пред своите съселяни д-р Стамен Григоров ще каже, че след като прочел доклада си, първият, който го поздравил и прегърнал бащински, бил Иля Мечников. Посъветвал го никога да не прекъсва научноизследователската си дейност.

А българинът подарява на Мечников трънската рукатка. И на руски език изразява почитта и уважението си към делото на великия учен. Понеже хората от салона се чудят какво е това нещо, на френски език д-р Григоров обяснява, че е глинен съд, дело на майсторите грънчари от Бусинци.

Нарича се рукатка, защото е пригоден да се носи в рука (ръка). От опит трънчани разбрали, че киселото мляко най-дълго съхранява качествата си именно в този съд.

Ръководното тяло на Пастьоровия институт възлага лично на проф. Мечников чрез методите на неговите научни изследвания да препотвърди откритието на Стамен Григоров и да докладва пред научния съвет на института. За съжаление, авторът на откритието няма да участва в това препотвърждаване. С лекарска диплома в джоба, той се връща в своя беден Трънски край.

Много европейски учени, заинтересовани от откритието на българина, пишат за него в научните си публикации. Такива например са немският микробиолог Лафар, полякът Беленовски, учените Льорсен и Кюн, които в научна статия стават кръстници на откритата бактерия и я наричат “бактериум булгарикум - Григоров”.

В България обаче нашите учени и полуучени смятат, че откривателят на бактерията е проф. Мечников. И ако не на забрава, те обричат д-р Григоров на дългогодишна изолация от научните кръгове.

Трънчани виждат своя околийски лекар за първи път на 26 декември 1905 г. На коледното тържество в градското читалище “Младиня” го въвежда съпругата му Даринка.

В Трънския край няма друг лекар и той кръстосва с двуколката труднодостъпните села. А в болницата в Трън персоналът се чудел защо докторът взема от болните кръв и храчки, наблюдавал ги внимателно под някакъв странен уред и после нареждал с какви илачи да ги лекуват. Странният уред е микроскопът, подарен на д-р Григоров лично от проф. Масол.

Още непобедена по онова време е туберкулозата - болестта на бедните. А в Трънско в изобилие са и сиромишията, и заболяването.

Д-р Григоров наема

изоставени яхъри

В тях вкарва коне, зайци, котки и морски свинчета. Всички животни получава от шефа на Бактериологичния институт в София д-р Русев.

Инжектира животните с туберкулозни бацили, после вкарва в кръвта им пеницилинови гъбички като противотуберколозна ваксинация. Резултатите изследва в примитивната лаборатория, стъкмена в домашната му кухня. Прави стотици опити и грижливо ги описва в дебела тетрадка.

Резултатите от изследванията си д-р Григоров описва в научна статия, която изпраща на най-авторитетното медицинско списание по онова време “Ла прес медикал” в Париж. Статията е озаглавена “Противотуберкулозната ваксина” и е публикувана в списанието на 29 декември 1906 г.

Допускането на публикации в това списание става след безпощаден научен и редакционен филтър - само след единодушното съгласие на академичното тяло на списанието и само след като то прецени, че публикацията или научното съобщение имат характер на фундаментално изследване.

Статията на д-р Григоров остава неизвестна за България.

През Балканската война санитарен поручик Григоров е началник на полевата болница на Южния фронт. Получава “Кръст за храброст” и е повишен в чин санитарен капитан. В тази война след тежко раняване на 30 г. умира брат му Христо.

Дори на фронта д-р Григоров не престава с изследователската си дейност. От наблюдателното му око не отбягва един факт. Войниците, яли мухлясал хляб, се разболяват по-рядко от холера. А той добре знае, че в мухлясалия хляб има пеницилинови гъбички.

През Първата световна война д-р Стамен Григоров отново е командир на Южната полева болница край Петрич.

И отново е награден

с “Орден за храброст”

След 20 години работа в трънската болница д-р Григоров постепенно я превръща в център за лекуване на болни от туберкулоза. А в средата на 30-те години определени лекарски и научни среди отново поставят под съмнение откритието му на млечнокиселия бацил.

Намират се и хора, които отправят питане до Медицинския факултет в Женева: вярно ли е, че българинът Стамен Григоров като студент в този факултет през 1905 г. е открил ферментите на българското кисело мляко?

Отговорът е - да, вярно е.

По същото това време през 1935 г. д-р Стамен Григоров е поканен в санаториума за гръдноболни в Милано, където му предоставят всички условия да приложи своите методи за лечението на туберкулозно болни. Въпреки че наближава шейсетте, д-р Григоров заминава за Милано с цялото си семейство.

В продължение на няколко години д-р Григоров извършва серия научни опити със своя метод за лечение на туберкулозни.

Той става известен под името “кура булгара” - българско лечение. А излекуваните от него наричали “булгари”. Щастливи от излекуването си, те отрупват д-р Григоров с подаръци. За всичко това пише в публикация на в. “Утро” от 30 април 1938 г.

Придобил огромна популярност, докторът получава покани да лекува белодробни заболявания в Рим, Швейцария и Англия.

През 1944 г. д-р Стамен Григоров внезапно, дори

скандално, си тръгва

от Италия

Има две версии за това.

Според първата той напуска Ботуша заради вече бушуващата Втора световна война. Според втората версия д-р Григоров си тръгва обиден от опитите на италианските му колеги да откраднат тайната на неговото лечение.

Все пак там остава да работи синът му д-р Александър Григоров.

Семейството му иска да се установи в София, но столицата е полуразрушена от бомбардировките. Заживяват в с. Новоселци, днес Елин Пелин.

На 27 октомври 1945 г., деня на неговото рождение, д-р Стамен Григоров умира. Два дни по-късно - на 29 октомври, във вечерната си емисия радио “София” съобщава за смъртта му.

Новината на българското радио е уловена от радио “Милано” и на 30 октомври всички европейски радиостанции огласяват тъжната новина за кончината на известния д-р Стамен Григоров - откривателят на “бактериум булгарикус” и изследовател на туберкулозата.


Четете още:

🔴 150 години Канада! И още не сте били там? Лошо, Петров, лошо...

🔴 Нешка Робева: За художествената гимнастика – максимално обективно!

🔴 Лорина Камбурова – лицето на България пред света





Източник: 24 часа





Коментари

горе