Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо


На днешната дата през 1921 г. се ражда писателят Добри Жотев. Добри (кръстен Добран) Александров Димитров е роден на 24 януари в с. Радуй, Пернишко. Добри Жотев е литературният му псевдоним, дошъл от името на дядо му по майчина линия Георги – Жота.

В историята на българската литература той остава със своите сатирични поеми, стихотворения, любовна лирика, разкази, детски творби и пиеси.

Любовната му лирика е възпята от Мими Иванова и Боян Иванов в "Писмо и болка", от Стефка Берова, ФСБ и др.

Нека си спомним за Добри Жотев с няколко от неговите творби:

Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам

на небето безкрайното синьо.

Ти без мене не можеш да сещаш

на водата прохладния вкус.

Аз загубих очите си.

Ти загуби сърцето си.

Цял съм твой,

но на себе си вече не съм.

Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,

ще се върна при тебе.

Щом намериш сърцето си,

завърни се при мен.

И тогава ще бъдеш

като себе си, моя.

И тогава ще бъда

цял на себе си, твой.

 

Вълшебство

 

На заника червената черта

зад пролетните хълмове изтлява

и среща ни часът на нежността,

и сяда с нас в здрачената морава.

 

И ме намира малката ти длан,

препълнена със трепет и вълшебство,

а аз от теб по-мъдър и голям

се връщам към отминалото детство.

 

И ме обгръща ненадеен смут -

как малък съм, а ти така голяма …

О, приюти ме в топлия си скут

и още ме гали, и още, мамо!

 

Двама луди

 

Сред двора на старата лудница

се срещнаха двамата луди.

 

Разчорлен и бледичък, Първият

се вгледа тревожно във Втория

и с пръст на устата попита:

"Човече, да имаш надежди?"

 

Тогаз понаведе се Вторият,

направи фуния с ръце,

потърси ухото на Първия,

натъпка гърди с атмосфера

и викна като гръмовержец:

"О, имам ги, колкото искаш!"

 

Но Първият хвана ръката му,

приклещи я в своята

и страшно тревожно зашепна:

Не бива

Събраха се много!

На стария гръб на планетата

тежат планини от надежди!

Тя вече съвсем изнемогва!

Ако натоварим земята

 със още едничка надежда,

 не ще издържи!

 

Тъй, тъй, ще изплесне завчас

от своята орбита!

А после иди я спасявай,

отиде ли в тъмната бездна!

за бога, не бива!

Земята е в смъртна опасност!

 

Огледа се сепнато Вторият:

"Така е!

По-скоро да кажем на хората!

Аз тръгвам наляво!

Ти бягай надясно!"

И в двете съдбовни посоки

се втурнаха двамата луди.

 

Простете, нормални приятели!

Това не очаквах от себе си,

но както ги гледах и аз,

се втурнах във трета посока.


Какво четем:

🔴 ​Мария Калас трепери пред българската прима Елена Николай

🔴 Идвам си вкъщи, ще се видим в София! /ВИДЕО/

🔴 Ген. Михо Михов разкри как доброволната казарма ще помогне на армия и младежи

Източник: Кмета



Коментари



горе