Юлияна Дончева: Не купувайте нищо със съставки, непознати на баба ви
Как да си преструктурирате вода вкъщи? Защо да избирате хляб с квас вместо с мая? С какво ви „заплашва“ кафявият ориз? Кои ядки колко време да накисвате във вода преди консумация и защо? Кое растително масло е с най-висока температура на горене?
Убедена съм, че нямате отговори на тези въпроси, а може би дори не сте си ги задавали. Това вместо всички ни е направила Юлияна Дончева в книгата си „Код червено“, която стана бестселър в сегмента нехудожествена литература. В нея авторката простичко и подредено е разказала своята истина за храната. А съгласете се, няма как човек да не й повярва, че е направила най-добрия избор за себе си, виждайки я как изглежда на своите години.
За да поговорим за книгата й, се срещаме с Юлияна в новооткритата биосладкарничка и магазин за екологично чисти храни, която тя е отворила съвсем наскоро в един от столичните молове.
И така – четете етикета. И не купувайте нищо, съдържащо съставки, които баба ви не би разпознала. Това е едно от основните послания в книгата „Код червено“. А Юлияна ме въвежда в нейната предистория, която всъщност е нейната лична история.
Като се омъжих за Станислав, докато той тренираше, аз непрекъснато четях за начина, по който трябва да се храни като активен спортист. Комуникирах с неговите треньори Георги и Ирина Делчеви, които живеят в Арабските емирства. И са специалисти в диетологията и храненето. С тяхна помощ се ориентирах в правилните тези в тази област. В момента има страхотен хаос и напълно противоречащи си теории за храненето.
Подходих чисто журналистически. Когато нещо не ми беше ясно, взех да питам. Записах се в една американска фондация, от която ми изпращат материали. Ходех по световни изложения, разговарях с производители на храни. Изгледах много филми на колеги журналисти от други държави. Когато събрах голям обем информация, реших, че е нечестно нещата, които знам, да останат само за мен. Подготвих 10 предавания за една телевизия по темата хранене. Папката случайно изчезна. И като видях, че няма кой знае какъв интерес към подобно предаване – това беше доста преди Биляна Гавазова да започне „Чети етикета“, спрях да настоявам. Предаването ми трябваше да се казва „Код червено“, това стана заглавие на книгата ми. Издателите пожелаха в нея да има и лични истории. Няколко месеца писах предимно през нощта, след като приспя малкия.
Полезното в твоята книга е обяснението на всяко твърдение. Как например се информира за това коя мазнина и защо е подходяща за термична обработка?
Всяка информация съм засичала според поне три източника. За мен италианската кухня е една от най-здравословните в света, най-щадяща към храната. Италианците държат на състава на храните и на начина на обработката им. През американската фондация проверявах с помощта на учени, които обаче не работят активно – най-обективно е мнението на онези специалисти, които са в пенсия, не вземат заплати от никого и не са обвързани с интереси. За някои изследвания не ми разрешиха да ги използвам в книгата. Но съм намерила начин индиректно да подскажа за тях. Спестила съм много страшните неща, за да не всявам паника. Но съм заострила интереса към тях така, че хората сами да си направят изводите, без да се шашкат.
Как се научи да преструктурираш вода?
Много е трудоемко, по принцип се прави със специални инсталации, но не мога да препоръчам на хората да си ги купуват, тъй като са твърде скъпи. Затова намерих метод, който препоръчвам. За радост на пазара вече се продава и бутилирана реструктурирана вода с по-висока алкалност. Трябва само да се чете етикетът. Ледена вода е достатъчно поне една чаша сутрин да се пие. Да се вкара в организма т.нар. жива вода.
Твърдиш в книгата, че си привърженик на идеята да се консумира прясна храна, произведена на мястото, където живееш. Спомена, че най-чист според теб е Кюстендилският край.
Да, аз пазарувам от Копиловския манастир, където монасите отглеждат плодове и зеленчуци без абсолютно никакви химикали. Поръчвам си и по интернет, а вече имат и няколко магазина в София. Познавам много хора, които са си намерили някое местенце, откъдето набавят храната си директно от производителя. Правиш сметка кои храни са най-застъпени в собственото ти меню и гледаш поне тях да намираш с чист произход. Голямата заблуда е, че нищо няма да ни стане, ако консумираме отрови в малко количество. Приемайки всеки ден един вид храна, както аз например ям кисело мляко, трябва поне тя да ти е от гарантирано чист източник. Ако някой яде всеки ден месо, трябва да се погрижи неговият произход да е ясен. С останалите храни мога да направя компромис. Знам техниката за отстраняване на нитратите от зеленчуците.
Пробвала ли си да бъдеш вегетарианка?
Не, смятам, че вегетарианството ти отнема начина да снабдяваш организма си с протеини. Веднага ще кажат, че животинските протеини могат да се заместят с растителни. Но не може всеки ден да ядеш боб и леща. Един-два пъти седмично ям месо и млечни произведения. Силно се преекспонира вредата от тях. Векове наред хората са се хранили по този начин, особено по нашите географски ширини. И са си изградили механизми да разграждат млечния белтък. Организмът се затруднява да разпознае и да асимилира храна, създадена с постиженията на химията. На етикетите на тези продукти не е описана нито една естествена съставка. Бях ужасена от един сладолед, който детето искаше да му купя – не можах да разпозная нито една съставка, беше си чисто химическо съединение. Значи отричаме млякото, а можем да предлагаме на децата си такъв сладолед.
Как преодоляваш желанието на сина си да хапне това, което рекламират по телевизията?Това е проблем. Станислав в супера се залепва за витрината със саламите и казва, че иска да му купим. Децата възприемат рекламите директно, искат да опитат всичко, показвано по телевизията. Затова имах намерение да организирам подписка срещу използването на деца в рекламите на храни и напитки. У децата е заложен здравият инстинкт да не ядат например два пъти една и съща манджа. Дори да са гладни.
Има ли алтернатива на вредните храни, според теб?
Да, аз дори на чипсовете намерих здравословен вариант. Срещах се с производителите, за да се убедя, че технологиите за производството им са такива, каквито са описани. Ето например чипс от черен ориз – питах технолозите откъде вземат суровината. Те ми отговориха, че не е с арсен, значи знаеха за арсена, използван в обработката на изходната суровина. Питах ги кога добавят зехтина, отвърнаха – най-накрая, за да не се нагрява. Тези български производители продават в страни с най-високи изисквания към качеството на храната. Печелят много малко, себестойността на продукта им е висока. Затова смятам, че трябва да бъдат стимулирани.
Какво съветваш тези, които имат интерес към здравословното хранене?
Да намират време сутрин да се раздвижат за 15-20 минути. Ако нямат възможност да обядват в заведение с добра храна, да си приготвят нещо вкъщи. И непременно да обръщат повече внимание на етикетите. Четох наскоро две изследвания, които заблуждават хората. Едното твърдеше, че движението и спортът нямат отношение към продължителността на живота. Аз не толерирам дългите тренировки – 40-50 минути на ден са достатъчни за добра кондиция. Другото бе, че столетниците си ядат каквото си искат. Моят прадядо живя до 105 години. Ядеше и месо, пиеше и вино, и ракийка, но сам си правеше колбасите и ги съхраняваше под брашно.
Какво четем:
🔴 300 000 гледат музикалната интернет телевизия на единадесетокласник от Велико Търново🔴 Гибелта на Момчил през погледа на неговите врагове
🔴 Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо
Източник: eva
Коментари
Последвайте ни във facebook!
