Червената църква край Перущица


Венета Николова - Пътешествия без край

Намира се в полите на Родопите на два километра от  Перущица и е един от най-забележителните паметници на раннохристиянската ни архитектура. Дълги години тънеше в забвение и разруха, но наскоро бе възстановена и консервирана с европейски пари. Укрепени са зидовете й /макар и по спорен за мнозина начин/, изградена е асфалтова алея, която отвежда до нея, както и будка за билети, в която бди екскурзовод.

002

Никой не знае със сигурност кога т.нар. Червена църква е била построена, но се предполага че датира от края на IV или началото на V век. Това я прави една от най-старите църкви на територията на България. Предполага се, че подобно и на други наши християнски храмове, е била издигната върху древно тракийско светилище. На това място е имало хероон на неизвестен  воин или цар.  След  Вселенски събор през 324 г. , на който християнството е обявено за официална религия в Римската империя,  сградата започнала да се използва като мартирий, където са съхранявани мощите на  мъченици за Христовата вяра.

003Първоначалната  сграда въобще не е била църква, а ротонда. Била е кръгла с два околни коридора и е служела като място за поклонение.  През Средновековието обаче ротондата се превръща в християнска базилика, която се наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти. В наши дни е известен още като „Червената църква” заради римските тухли и розовия хоросан, с които е бил построен.

Повечето раннохристиянски църкви по нашите земи оцеляват със средно 50-на  сантиметра зид и части от мозаечния под. Но в случая имаме 14-метрова стена. Специалисти твърдят, че от пода на основното помещение до върха на основния купол, сградата е достигала 17 м. височина. Можете да си представите колко величествена е била постройката! Наричат я базилика. Но базиликите по принцип са едно цяло помещение. А този храм е четирикуполен.  Помещенията са отделени. Имаме наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Удивление будят двата стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от по-късен период или от X-XII в.

005

Някога подът на църквата бил покрит с мозайка. Стените й били облицовани донякъде с мрамор, а в горната си част били изписани с красиви стенописи. Предполага се, че е унищожена през XIII в. Константин Иречек пръв проявява научен интерес към нея. През 1883 г. той за пръв път  вижда уникалния паметник и го описва в своите хроники. Обектът е бил възстановен и консервиран при соца, след което обаче е бил дълго време оставен на произвола на природните стихии.  

Венета Николова . Пътешествия без край.


Четете още:

🔴 Гришо изрази скръбта по починалия си дядо със снимка

🔴 Слави към Корнелия Нинова: Откога бе, како?

🔴 Глоба да се налага на собственици, "забравили" да съобщят на КАТ, че са си инсталирали нефабрична газова уредба





Източник: Пътешествия без край





Коментари

горе