От Добрич до Ню Орлиънс 2. Зърнените барони


Реставрирана къща от Стария Добрич, който помни Йовков и Моканина, Сарандовица и Албена… И днес там може да се изпие по едно турско кафе, да се видят старите добруджански традиции, а лятото да се седне под чардака на хладина да се насладите на една още по-хладна ракийка….. Наздраве! Снимка: авторът

,
„Баронови” се казваше една от книгите на Ивайло Петров, който наследи от Йовков една друга Добруджа, пълна с текезесета, ОФ-ета, АПК-та и т.н., споени от „Нонкината любов”, за която много възрастни хора днес си спомнят с носталгия…
Днешното земеделие в Добруджа е от латифундистки тип, с няколко гарантирано продаваеми култури (предимно пшеница, слънчоглед и царевица), със стотина фамилии – местни и не само – които притежават най-големите и най-апетитни парчета от благодатната добруджанска земя. Фантастично богати, дръзко-арогантни с огромните си и скъпи джипове, те далеч надхвърлят по милиони, влияние и политически апетит Ивайлопетровия Жеко Бонвивана… Богат добруджански чифликчия, Жеко обичал да се майтапи с ратаите си, но по един почти хуманитарен начин. Нещо като Добруджански Женевски Конвенции за правата на бедните. Обичал Жеко да връзва за синджира някой от ратаите си, пускал го докато допре ледената вода в дълбокия 25-метра добруджански кладенец, за да му извади шапката, която си бил изтървал вътре… Връзвал синджира на макарата и държал ратая долу в тъмното докато посинее от студ… После го издърпвал горе, вкарвал го в една от Добричките си къщи, изкъпвали го да се свести завалията, после му пускал по една-две „букурещки възпитанички” – сияйни хубавици от бардаците на север от Дунава – и го оставял насаме с тях една седмица. Само на 3-4 часа дискретно им вкарвал в къщата печени пуйки и суджуци, винце „Ка стел” и други поддържщи мъжката сила на ратая хранителни добавки… След 2 седмици ратят излизал от къщата на Бонвивана с уши тънки като изцедени лимони… На другата седмица пак ставал в зори да жъне нивите на Жеко, преизпълнен със сладки спомени за букурещките нощни учителки. Работел той с огромно усърдие след тази вълшебна трудова терапия. Като минели 5-6 месеца по нивите, ратаят, срещайки Бонвивана носен от кабриолета си по златистите ниви, го питал: „Абе, чорбаджи, няма ли пак да си изтървеш шапката в кладенеца?”

Но няма го вече работодателят Жеко… И кабриолета му го няма, сигурно правен от Сали Яшар, летящ над житата и дърпан от двете конски сили на жребците му Величко и Вихъра…
Стопили са се от историята и нейните политически жеги. Новите барони имат модерни „чифлици” от по 50-100 хиляди декара, че и повече; с фантастична техника, добивите не са много лоши, а рентата, която получават, им дава възможност да си купуват имения между Виена, Интерлакен и Париж.

Питах един мой приятел, арендатор, който се грижи за обработката на кооперация с 40 000 декара, дали имат „социални бонуси” за работниците си, като Жеко Бонвивана…. Той се усмихна загадъчно и не отговори по същество.

Зелено кътче в парка на Двореца в Балчик. Хиляди румънски туристи идват тук от април до октомври да видят романтичните следи от Кралица Мария. Някои от тях въздишат дълбоко… Снимка: авторът

Чифлиците на нашите барони са многократно по-големи от средните ферми в Западна Европа и Северна Америка. „Малките чифчии”, които имат по 50-100 декара земя, се радват, ако получат по 80-100 лева на декар в края на годината. „Баронови” вземат между 100-150 лева на декар - в зависимост от конюнктурата.
Питах един редактор от Добрич дали тези хора са сред дарителите на местния театър, или на други културни институции… Той ме погледна изумен.

Ето така изглежда (малка част) от живота в днешната обетована земя, описвана някога от изтънчения естет Йовков. Слагайки си винаги чиста риза преди да седне да пише, той сякаш е искал да нашепне на Баронови, че както белият лист, така и златната нива, се нуждаят от чиста риза и чиста съвест.

А като бели лястовици на този фон блестят новият градски парк на Добрич, започнат от митичната комунистка „Баба Вида” след 9 септември 1944 и довършен успешно преди няколко години от предишната кметица Детелина Николова. Белее се също и красивата „Албена”, единственият нормален и приятен морски курорт у нас, все още опазен от нашенската българо-циганска чалга.
Над „Албена” и близо до хана на някогашната Сарандовица са трите игрища за голф, където Моканинът отказва да ходи. А от белокаменния си Балчишки дворец румънската кралица Мария още гледа на юг, да види дали не идва с белия си платноход турският и любовник.

А как Баронови карат новите си кабриолети „Тесла” от Добрич до София през тази загадъчна магистрала „Хемус”, която е по-невидима и несъществуваща и от бяла лястовица? Сменили са посоката: карат 200 км до летището в Букурещ, паркират си там 200-хилядните си автобижута и отлитат към Цюрих и лъскавата „Банхоф щрасе”, която мирише на хубав тютюн, много пари и лъскави жени. както би казал Ивайло Петров… На Баронови не им се налага да идват често в София: влиятелни софиянци и варналии,  изключително влюбени в земеделието и неговите дивиденти, им идват на крака.

И накрая ще ме попитате за заглавието: по какво си приличат Ню Орлиънс и Добрич? Преди стотина и повече години, баровците от Луизиана и Джорджия, тези от времето на „Отнесени от вихъра”, като продадели реколтата от памук, качвали се на парахода от Ню Орлиънс – с жени, деца и любовници – и тръгвали за Париж, където ги очаквали къщите им и сладките звуци на канкана. Връщали се след 6 месеца, през пролетта, когато плантациите и робите ги очаквали.
Горе долу е така и днес с Баронови от Добрич… И те харесват Париж. И не само.

Но дотук свършват приликите между Добрич и Ню Орлиънс.


Какво четем:

🔴 Неочакван обрат с кучето Сара, чиято история разплака цяла България, истината се оказа...

🔴 Моника издирва брат си след 46 години

🔴 Пламен Димитров обяви: Ако приемем еврото, цената на кафето ще се вдигне от 60 стотинки на 1 евро, но няма да е фатално

Източник: e-vestnik



Коментари



горе