• Facebook
• Twitter

Обичаят Сурва и шумният и шарен карнавал в Перник

---

Рядко пропускам Сурва, но по-често се радвам на автентичните обикаляния около огъня в навечерието на 14 януари. Е, грандиозният фестивал в Перник е дори по-хубав, ама как така без традициите. Всички, които са били там, знаят колко е хубаво и шумно, но най-хубаво е на участниците. Емоционалното и весело подскачане и звънене на десетките кукери, сурвакари, бабугери и разни други маскирани създания те зареждат с положителна енергия и наистина гонят лошите и досадни духове.

Маскараден лик от село Друган

Страшните маски се оказват колоритни и красиви ликове и цялото настроение е много жизнерадостно, подпомогнато, разбира се, от „лютата селска ракия“. Така ни заяви един от кукерите, подканил ни да пробваме от съмнителната течност в една пластмасова бутилка. И тъй, три дни по улиците на Перник се чуват веселите звуци на плашещите кукери, а ние бяхме точно там.

Всяка година се опитвам да опиша точно кои кукери са на снимките, не само да сложа милиони кадри и да ви отегчавам, затова, колкото и малко информация да имам, я споделям с вас. Поне няма да видите само купчина снимки със заглавие „Сурва“, надявам се поне един фотограф да го прочете и да започне да си кръщава снимките и да си говори с участниците, както правим ние с Пламен (традиционно с него си ходя, ако той не ходи – и аз не ходя).

Заораване на нивата от село Челник

26-28 януари 2018г. – XХVІІ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ “СУРВА” – 2018

Сурва се провежда всяка година петък, събота и неделя в края на януари или началото на февруари. Като най-фестивалните дни са събота и неделя. В неделя са награждаванията на спечелилите симпатиите на публиката и журито. През 2018г. ще се проведе 27-то издание на фестивала и със сигурност ще бъде много весело. Актуална информация ние търсим на страницата на събитието: www.surva.org  

Сурва, Перник42.606682, 23.031260

Всяка година центърът на Перник се презипълва с туристи и техните коли. Трудно ще си намерите място за паркиране близо до събитието, но винаги сме успявали да паркираме и да се забавляваме на воля. Много добър и удобен вариант е да пътувате с влака София – Перник, така няма да мислите за паркирането. На площада има място за всички.

Проверете хубаво прогнозата и се запасете с топли дрехи, почти всяка година е чуден студ и минусови температури навън. Кукерите може да са навлечени с кожи и подпийнали от „лютата ракия“. Но те подскачат и търчат, а публиката основно стои и гледа.

Цялата палитра кукери, които мога да споделя с вас

На пернишкия площад дефилират над 100 групи маскирани хора, а участниците са над 6000. И въпреки че сурвакарите, кукерите, дервишите, бабугерите и всякакви такива български страшилища са болшинство, всяка година има маскирани и от други държави и континенти. Нека споделя с вас тези, които съм запомнил.

Сурвакарите от Долна Секирна

Маските на групата от село Долна Секирна трябва да са изработени лично от самите участници и от членовете на техните семейства от материали от собствените им домове. Костюмите са от парцали, а страховитите образи – от пера. Сурвакарският обред в село Долна Секирна се провежда всяка година на 14 януари – Васильовден (Нова година) по стар стил. И на 13 януари може да видите групата как танцува около огромната клада на центъра на селото привечер. А на 14 януари се обикаля по къщите на селата, за да се изгонят злите духове.

Сурвакари от село Долна Секирна

Обичаят, който се изпълнява в селото, е Сватба. В него участват много персонажи, младоженци, поп, домакини, хора, почернени в образа на циганите, мечка и мечкарят, лекар, байрактар и много други.

Село Климент, община Карлово

В село Климент традицията се пази отдавна, като Старчовден се празнувал на Сирни заговезни. В по-нови времена традицията се е изместила в събота преди Сирни заговезни, за да може групата да гостува и другаде.

Кукерската маска се прави върху офицерска фуражка и телена основа, отпред украсена с изкуствени цветя, а отзад – с  разноцветни  панделки. Образът пред лицето представлява телена мрежа, боядисана в розово, лакирана и с изписано лице. Много кукери искат да им се изпишат и мустаци.

Сурвакари от село Люлин

Сурвакарите от село Люлин са с костюми от зелени парцали и с много красиви ликове от пера. И те се сбират на 13-ти януари.

Сурвакари от село Люлин

Кукерски състав от село Домлян, община Карлово

Бабурите от село Домлян са едни от любимите ми. В село Домлян традицията се спазва в неделята на Сирни Заговезни. Празника много прилича на Хелуин, малките бабури обикалят по къщите и събират яйца, плодове и лакомства, но всичко се случва сутринта.

Бабури от Домлян

Януари 2015г. в руското списание „Вокруг Света“ публикуваха снимка на домлянските бабури, правена от мен през 2014г. на Сурва в Перник.

Село Осетеново, община Павел Баня

На Сирни Заговезни в село Осетеново може да е по-топло за този костюм, но януари, на фестивала Сурва в Перник, винаги ми е изглеждало голямо геройство да се излезе с него на площада. Тази година поне беше слънчево, но преди е имало много по-студени фестивали.

Село Осетеново

Село Драгичево

Драгичевските сурвакари са сравнително нова група, сформирана през 2002г., но не по-малко атрактивна и колоритна. И те са от сурвакарите, традиционно гонещи злите духове на Васильовден по стар стил.

Село Драгичево

Село Друган

Страстта ми по кукерите и всякакви маскарадни фестивали започна при едно посещение на село Друган, Радомирско. Точно в навечерието на 14-ти януари. Когато се празнува Нова Година по стар стил и се пали голяма клада в центъра на селото. Тук за пръв път се сблъсках с традицията на маскираните сурвакари, облечени в парцали и носещи големи ликове, направени от пера. Цяла вечер се разигравахме около огъня и няколко хора изиграхме. Беше много весело. А на другия ден маскираните страшилища обикалят къщите, за да изплашат злите духове. И всичко това в студените януарски дни и вечери.

Сурвакари от село Друган

Маскарадните игри „Сурва“ в село Друган, Радомирско се провеждат на 13-14 януари всяка година.

Квартал Сушица, Карлово

Тук съм хванал от двата типа кукери в Сушица: вляво „баджаци“, с високи конични шапки и хлопки, а вдясно „белогашите“ те пък са с бели гащи и звънци. Баджаците раздрънкват предните хлопки с ръце. Цялата суетня и тук се случва на Старчовден.

кукери в Сушица

Група Каваклии, кв. Долно Езерово – Бургас.

Чудех се защо Каваклии, нищо не открих, освен че може би това ще са потомците на бежанците от село Каваклия (днешна Турция), заселили се във Ваякьой – днешен квартал на Бургас – Долно Езерово. Обичаят в Долно Езерово включва обредно заораване и засяване на нивата.

Група Каваклии

Сурвакарите от Брънещ, Румъния

На Сурва в Перник видяхме също и сурвакари от Бърнещ, деветдесет процента от жителите на село (комуната) Брънещ също са българи и имат прекрасни шарени костюми.

Струмица, Македония

Струмичкиот карневал изненада с няколко колоритни групи и с много симпатични македонки.

Извънземни от Струмица

Село Веселиново, община Тунджа

Шарените костюми на кукерите от село Веселиново. Обичаят представлява заораване, засяване и изгонване на злите духове от домовете.

Шарените костюми от село Веселиново

Карневалска група „џаламари“ – Сопот-Кавадарци, Македония (близо до Прилеп)

Както казват македонците: „Василичари – џаламари ги истераа лошите духови“. „Оган сред село, со вино ракија и колбаси“, ей така се посреща Нова Година по стар стил сред село Сопот в Македония. Всичко е почти същото като в България, само цаламарите са маскирани по-различно.

џаламари

Традиционни словенски куренти от Птуй

Птуй е малко и красиво градче в Словения със своите маскарадни традиции. Там се провежда най-големия словенски маскараден фестивал като най-известни са Курентите. Тези „куренти“ имаха много забавен дрънчащ танц. Фестивалът се провежда всяка година в началото на февруари.

Курент от Птуй

Село Челник, община Тунджа

Ето тези са ми едни от любимците и за моя радост пристигнах точно навреме, за да ги гледам. Традиционно в село Челник всяка година през третата събота и неделя от месец февруари се провежда Кукерския празник. Приканя се природата да се събуди. Заорава се нивата от двама кукери, впрегнати в ралото. Като цяло прекрасна традиция и много цветна. Надявам се да успея някой път да ги гледам в самото село.

Кукери от село Челник

Заораване на нивата

Благоевград – квартал Струмско

Кукерите от Струмско обикалят по къщите на първи януари. Тази група винаги ме е радвала с големите хора по време на маскарадните игри Сурва, които се вият, и с музикантите си. Много шумна и ентусиазирана група с атрактивни маски и персонажи. Водят си и „диви“ мечки.

Кукерите от Струмско

Село Големо Бучино

Костюмите са им от парцали и парчета плат, а маските им – „ликовете“, са окичени с пера. Традицията на тези костюми е в по-равнинните райони на Пернишко и Радомирско. Ритуалът включва сватба, затова винаги си водят поп, булка и младоженец. А цялото събитие в село Големо Бучино е в навечерието на Нова година по стар стил – 13 януари.

Маски от Село Големо Бучино

Кукери от село Черна Гора

През 2015 г., в някакъв нечовешки студ бяхме в село Черна Гора, точно на 13 януари вечерта, когато се пали кладата в селото и всички кукери обикалят огъня и дрънчат страшно със звънци. На другия ден се ходи по домовете и се плашат и там злите сили, тъщата и каквото се появи…

И така на тринайсети януари около 18ч. се събраха кукери от селото и от съседния град Батановци. Запалиха се факли и стана много шумно. И вече не усещахме отрицателните температури навън и снегът и ледът под краката ни не ни пречеше.

Мечки в село Черна Гора

Много е трудно да се организираш кое точно село да посетиш в този ден, хем навсякъде има клади, хем трябва да си сигурен, че знаеш в кой час в кое село са всички, разменят си гостувания помежду си, плашат заедно злите сили.  Веднъж пробвахме да посетим и село Богдановдол, но освен самотната незапалена клада и една топла скара с малко винце, друго не намерихме. Всички кукери били на гости на друго село.

Кукерски състав Павел Баня

Навън е -5°C!!!

Кукерски състав Павел Баня

В Павел Баня костюмите се обличат на Сирни Заговезни (2 март 2014г.)

Село Богданов Дол, Перник

Всяка година на 13 януари (навечерието на Нова година по стар стил) сурвакарите на селата Богданов Дол и Лесковец се събират около големия огън в центъра на селото. Звънци и хлопатари огласят зимната вечер, а на сутринта на 14 януари започва обхождането на селските къщи. Стопаните даряват на сурвкарите за здраве ракия, вино и пари. Основни персонажи в състава на сурвакарската група са поп, булка,  младоженец, свекър, свекърва, мечка, мечкар, циганска група, бюбюкбашия, байрактар, тъпанджии и оркестър. Маските и костюмите на сурвакарите са от кожи окичени със звънци и хлопатари. Теглото на цялото това „снаряжение“ достига до 85 килограма.

Кукер от село Богданов Дол

Сурвакарите от село Богданов дол са участвали във филмите „Татул“ и „Козият рог“

Кукери от Лесичово, Пазарджик

Лесичовските дервиши се събират на 2 март (2014г. – Сирни Заговезни) на Дервишов ден.

Кукери от Лесичово

Обичаят в Лесичово да се играят кукерски игри се е съхранил от езическите времена и се е вплел в християнските традиции. Освен че лесичовските кукери, или „дервиши“, играят на фестивала в Перник, те отбелязват деня и в Лесичово, всяка година на Сирни Заговезни, когато се иска прошка. Този празник е с променлива дата – седем седмици преди Великден и обикновено ритуалите, свързани с него, траят една седмица. Костюмите се подготвят цяла година от големи парчета плат, които се съшиват направо върху дервиша.

Кукери от Лесичово

Седмици преди това из селото се чуват подрънквания на чанове и звънци. Още от предния ден кукерите обикалят по домовете и със своите звънци гонят злите духове от къщите на хората. На другия ден се събират в центъра на селото, където играят своите танци и потупват хората с калъчките си (дългите лопати, които носят), за здраве и берекет. Кукерите са мъже и деца, по-рядко жени. Освен тези с тежките кожи, има и т.нар. „черни арапи“, целите почернени в сажди. Зимата е прогонена и след танца на дервишите пролетта може вече да идва.

Лесичовски дервиш

Urthos e Buttudos, Fonni, Sardinia (2014 г.)

Тези атрактивни животни и техните звероукротители идват от италианското село Фони на остров Сардиния. Традицията датира от края на 19 век. В превод Urtho означава „покрит“, а Buttudu – некастриран овен. Urthos-ите са животните – мъжете, изрисувани в черно и носещи кожи, които имитират диви животни, катерят се навсякъде и тропат по вратите. А домакините в Италия им дават лакомства, вино и хляб. Buttudos са укротителите, отново в черни одежди и изрисувани в черно, които водят чудовищата на вериги. За фигурата на животното се спори дали е мечка, която е нетипична за фауната на Сардиния, или пък неизвестно чудовище.

Какво четем:

🔴 Колко са българите в чужбина

🔴 Защо никога не трябва да говорите за плановете си

🔴 Триградското ждрело зарежда с адреналин

Източник: andrey-andreev

Коментари

Социални мрежи