Недостижимият кмет


Тази статия нямаше да я напишем, ако цяло лято и цяла есен булевард „Дондуков“ в София не беше в ремонт, ако не бяха редили и пренареждали паветата му, докато накрая половината го асфалтираха, и ако не се бяхме сетили, че един софийски кмет павира не един булевард, а цяла София... Но да караме подред...

Иван Иванов се ражда в 1891 в семейството на полк. Никола Иванов, герой от войните. След гимназията синът постъпва във Военното училище в София, но като разбира, че мястото му не е тук, се записва студент в Техническия университет в Мюнхен, и до днес най – престижния университет в Германия.

Докато учи, в България избухва Балканската война (1912) и всички се обнадеждават, че в нея ще успеем да обединим българските земи. Затова Иван Иванов прекъсва следването си и се записва доброволец, но тази война „преминава“ в Междусъюзническата (1913) и той участва и в нея, а после и в Първата световна война (1914 - 1919), в която ръководи строеж на жп линия в Македония...

След това завършва следването си и в 1920 си идва в България. В ония години това е напълно в реда на нещата, защото тук не са се изучавали някои специалности, като инженерство например, но младите хора, придобили знания „навън“, са се връщали, за да работят за развитието на България.

След края на Първата световна война София се задъхва от всякакви проблеми, а най – големият е да бъдат устроени хилядите бежанци, намерили спасение в Отечеството... Проблема го разрешават, но ако в 1910 година София има 82 000 жители, то в 1920 те са вече 155 000 и питейната вода започва да недостига...

В това време инж. Иван Иванов вече работи в Градската община, в отдел „Водоснабдяване и канализация“. Там виждат само едно решение - водите на Рила да бъдат отведени до София, но как да стане това, никой не се наема да каже. И тогава младият инж. Иванов, който всъщност е хидроинженер, приема предизвикателството.

Доброто образование в Германия си казва думата. Проучвателна група под негово ръководство започва къртовска работа, а той следи всичко да е прецизирано и дори заминава за Западна Европа да види как стоят там нещата. И когато се убеждава, че екипът му е свършил отлична работа, обвява, че проектът може да бъде реализиран.  

И се започва... Инж. Иван Иванов оглавява Строителната агенция за строежа на водопровода, след търг пристига немска фирма със свои хора (за първия етап), а после и италианска фирма със свои хора (за втория етап), за работници наемат и много българи.

Вижте още: Българинът Асен Пейков е скулптор от световна класа

Осем години прокарват Рилския водопровод (през това време инж. Иван Иванов със семейството си живее в Самоков) и накрая постигат следното: вододайна зона от 196 кв.км, две електроцентрали и 82 км водопровод – с 39 км канали, 18 км тунели и 24 км тръби... Уникално за времето си съоръжение и най – главното - българско...

Водопровода го откриват тържествено в 1933 година и инж. Иванов обира овациите, но както тогава, така и винаги след това държи да се знае, че направата му е екипна заслуга, защото така разбира нещата.

На 19 май 1934 военните правят преврат. Политическите партии са забранени, Народното събрание е разпуснато, отменят Конституцията и прекратяват местното самоуправление. Пет дни по - късно цар Борис III назначава инж. Иван Иванов за кмет на София, а чак след 3 години, когато променят нещо „отгоре“, има и Общински съвет с 25 човека от „столичното гражданство“ и професионалните сдружения,  без обаче тези хора да представляват партии, защото партии няма.

Когато Общината се оказва в ръцете на инж. Иван Иванов, той прави следното – сам решава какви служби да има тя и назначава експерти за началници. Дава им неограничени права, но и за всичко ги държи лично отговорни. И очевидно работата върви (по принцип) само с точните хора, защото след години софиянци наричат управлението на инж. Иван  Иванов и екипа му „златно“...

Този човек обаче е мислел мащабно и в перспектива е и е знаел, че на София й трябва градоустройствен план, който да очертае развитието й за десетилетия напред. Плана го изработва немският арх. Мусман, но Втората световна война попречва реализирането му. Дали е бил добър или лош, отдавна е без значение, но във връзка с днешните задръствания в София на нас ни направи впечатление, че още в 30-те години на миналия век Мусман установява, че многото улици и улички във всички посоки са обърквали основния трафик, защото са заемали 14% от общата площ на София при европейска норма 7%....

Та като сформира екипа си, слагайки край на бюрокрацията, инж. Иванов се заема с благоустройството на София. С 5 милиона павета улиците са павирани, а качеството е безупречно. И понеже в момента много се говори за павета, да кажем, че когато в 1906 полагат жълтите павета, италианци и чехи учат българите как да ги редят. После обаче у нас отварят училища за павьори (след 1989 всичките са закрити) и ние вече имаме такива майстори, че един от тях дори обучава гърците, когато те полагат павета в оная местност Метеора, знаете я - със скалните манастири...

И когато павират улиците, макар че това не става наведнъж, а и правят тротоари, от двете страни на всяка по – широка от 3 м улица засаждат и дървета – общо 13 000, повечето от които кестени. Много от тях в по - късно време ще бъдат отрязани, въпреки протестите на софиянци, но тези пък, които остават, и до днес са емблема на някои софийски булеварди, като например „Цар Освободител“ („И цъфтят в суматохата кестени. Прецъфтяват. И пак цъфтят.“).

С тези дървета, а и понеже тогава е имало малко автомобили, София става един от градовете в Европа с най – чист въздух... Става и един от най – зелените, защото благоустрояват всички градини и паркове – с чешмички с бронзови статуи, а за пръв път и със съоръжения за деца и така София става наистина много спретната столица...

След това инж. Иван Иванов се захваща с чистотата. Реорганизира Общинската служба и я разполага в нова сграда, оборудва я със сметосъбирачки и поливачки, а 830 - те служители са даже униформени. Софийските улици не само почват да се чистят, но се и мият, при това всяка седмица. Пред сградите и къщите поставят кофи с капаци за боклук и го извозват два пъти седмично, а през зимата - и купчините сняг по улиците. И още нещо – в 1913 в София само 1/3 от сградите имат водопроводи, но инж. Иван Иванов се захваща и с това и докато е кмет, изгражда цялата водопрододна мрежа на столицата.

За удобството на гражданите вдигат и квартални бани, защото тогава хората нямат бани в домовете си, а и защото Общината преценява, че наличните бани (Централна баня, Овча купел, Княжево и Горна баня) заради минералната си вода е по – уместно да се използват само за водолечение. И може би тук е мястото да кажем, че целта на статията ни съвсем не е да правим паралел между тогавашното управление на София и днешното, защото във времето нещата са така променени, че не могат да се съпоставят, но не можем да се стърпим да не кажем, че тия дни прочетохме каква грешка било, че след 1989 минералните бани на София били оставени на разрухата на времето, вместо да бъдат превърнати в балнеолечебни или СПА центрове...

И понеже всичко в София се е правело за гражданите, но някой е трябвало и да следи дали те го опазват, инж. Иван Иванов създава и Общинска полиция, като стражарите са охранявали обществените сгради, музеите, паметниците, градините и парковете и са следели за реда и чистотата. И казват, че за един хвърлен фас глобата била „само“ 5 лв, но затова пък се плащала на  момента...

Да кажем, че инж. Иван Иванов „построява“ и Българската народна банка, Съдебната палата, Министерството на отбраната, Музикалният театър, Националната и Столичната библиотека, Телефонната палата и зала “България”, че завършва Софийския университет, че открива паметника на Патриарх Евтимий, че облицова с камък каналите на Перловската и Владайската река, че отваря в Борисовата градина къпалнята „Мария Луиза“, че „прави“ Витоша национален парк и че какво ли още не прави...

В тия години към София се присъединяват и Бояна, Княжево, Горна баня и Надежда, дотогава села. Инж. Иван Иванов пуска дотам автобуси, а до Горна баня и тролей - чудо невиждано, наречено от местните „трамвай без релси“. Разширява и трамвайната мрежа, а пуска и автобуси, така че софиянци да нямат никакъв проблем с транспорта, и те наистина нямат...

Но кметът знае, че който и да е град е нищо без хората си, че между тях едни се справят сами с живота си, но и че има и други, на които им трябва помощ. И за да „благоустрои“ живота на тези хора, инж. Иванов създава Отделение за обществени  грижи, за чиято социална дейност само за 5 години Общината дава 100 милиона лв...

Обучени служителки са издирвали, проверявали и регистрирали бедни семейства в различните квартали и са им давали парични помощи и хранителни продукти, а и документ, с който са можели да се лекуват безплатно и да се хранят в отворените на няколко места в София безплатни трапезарии. Допускаме, че е имало злоупотреби, няма как да е нямало, но по – важното е, че на действително нуждаещите се е помагало.

Общината не изоставя на произвола на съдбата и възрастните без близки, като ги издирва и настанява в приюти. Приюти отварят и за бездомниците, но са им давали подслон и храна и само за една нощ. В интерес на истината, в това отношение Общината отлично си е сътрудничила с благотворителните дружества, които открай време ги е имало в София и чиято дейност е била същата.

Общината отваря и Общински родилен дом за бедни жени, четири здравни амбулатории, станция с автомобили за безплатна първа помощ, т.е. „Спешна помощ“, а и Общинска болница и с отделения, и  с диспансери за заразноболни и туберкулозноболни.

За 5 години Общината построява и 12 училища, някои от старите пристоява, други надстроява. Отваря и нови детски градини и дневни детски домове, нещо като днешните занимални, сирачетата пък настанява в пансиони... Ежегодно отпуска пари за базата, отваря и 27 безплатни трапезарии за 5000 бедни ученици, а лятно време ги е и пращала безплатно в различни летовища, отделно отваря и 10 трапезарии за 450 деца в селата, които се присъединяват към София...

И понеже към града все прииждали хора ( в 1939 жителите вече са 400 000), възниква жилищен проблем. Общината решава да започне да строи работнически квартали и в 1942 построява квартал „Захарна фабрика“, но само него, защото за други времето не й стига...

Да кажем, че Общината е издавала и списание, в което ежемесечно е отчитала дейността си и е публикувала сметките си, така че нещата да са прозрачни. Инж. Иван Иванов и екипът му е нямало от какво да се притесняват – явно не са работели за своя облага, а и явно са умеели да управляват пари... Общинските предпрятия са работели на печалба, имало е и Общинска банка, а да не говорим, че успяват и да ликвидират натрупаните преди това дългове на Общината...

Всъщност тук ще спрем да разказваме какво прави инж. Иван Иванов като кмет на София, защото то няма край. Но понеже в днешно време растящата постоянно цена на тока е проблем, да кажем за последно и това - и навремето е проблем, но кметът го разрешава. След дълги съдебни битки Общината откупува дадената преди години неизгодна концесия на белгийска фирма и си връща електроснабдяването...

После идва Втората световна война с всички последствия в живота българите, а и на софиянци... Общината не спира работата си, но понеже времето не е за изкуство, кметът решава да подпомогне неговите хора, някои от които финансово го закъсват. И започва общински „откупки“ на картини и фотографии, учредява и общинска награда за роман, но очевидно това е било повече хуманна, отколкото меценатска дейност... Инж. Иван Иванов дори отпуска еднократно парични помощи на софийските писатели и много се извиняваме, но видяхме в дългия списък и имената на известни писатели, което ни озадачи, но всъщност какво има за озадачаване...

Истински страшното обаче идва, когато над София започват бомбардировките – осемнайсет от ноември 1943 до април 1944...

На 10 януари 1944 по обяд настъпва истински ад. 220 американски бомбардировача и 110 изтребителя бомбардират града, падат сгради, пламват пожари, спират токът и водата, а е и страшно студено... И когато късно вечерта съсипаните хора се прибират където могат, 80 английски бомбардировача втори път бомбардират София... И макар българска армия да не се дава и в небето да излизат 39 прихващача и ние да губим само един самолет, а противникът - 31 бомбардировача, впоследствие ще се установи, че от пуснатите 1800 бомби са загинали 947 човека, че са ранени 710 и че 3731 сгради, къщи, училища, фабрики и паметници са разрушени...

На сутринта улиците се изпълват с хора, които не знаят какво да правят, а техният кмет, инж. Иван Иванов е вече там, при тях, макар и самият той леко ранен... Останал сам в полуразрушеното кметство, този човек не само оглавява спасителните дейности, но и за 5 дни организира евакуацията на 300 000 софиянци и те напускат града... И както преди, когато всяка сутрин от 6 до 9 часа с файтон е обикалял града да види наред ли е всичко, така сега инж. Иван Иванов обикаля разрушена София, за да направи каквото може, макар че точно в този момент освен да успокоява останалите си съграждани, нищо не е можел да направи...

И когато идва 9. IX. 1944 и в България всичко се преобръща с главата надолу, какво следва за инж. Иван Иванов, не ни се и пише. На 10 септември го арестуват, а след 7 месеца Народният съд като се чуди за какво да го обвини, решава, че е бил фашистки агент, защото бил кмет, когато България е съюзник на Германия, че бил ходил на юбилея на Хитлер, че бил женен за германка и разни такива, а на процеса пък се разбира, че полицията не е спирала да го следи дали не е комунистически агент, че в Общината работели и комунисти...

И тия хора първо осъждат кмета на София на доживотен затвор, а после „само“ на 15 години... Ние тия хора няма да ги коментираме, тях нека историята ги коментира, но така и не разбрахме защо в този момент известни хора на Словото се обръщат против инж. Иван Иванов, а и как от хората на изкуството не се намира поне един да се опита да направи нещо за него, защото нали хората на изкуството превъзхождали обикновените хора с техните обикновени страхове...

А навремето, когато построяват Рилския водопровод, инж. Иван Иванов започва да проектира и строежа на днешния язовир Искър, но нещата не могат да станат за една и две години, та се проточват. И когато новата власт „се сеща“ за язовир Искър, се обръща към Съветския съюз за специалисти, но оттам отговарят: „Вие имате хидроинженер на световно ниво, за какво ви е помощ?“

И става ясно, че само инж. Иван Иванов може да свърши работата, затова в 1946 тихомълком му отменят присъдата и го реабилитират... Казват, че всеки ден от килията в затвора го водели в охранявана от милиционери стая, където работел по проекта, а после го връщали, но според дъщерята на инж. Иванов всеки ден го водели до мястото на бъдещия язовир и го връщали, защото проект е имало, но трябвало някой и да го реализира. Според нея чак в 1954 баща й става истински свободен, когато почва да проектира каскадите „Сестримо“, „Въча“ и какво ли още не и защото нямало кой друг да направи това, и защото семейството им трябвало да живее...

И когато инж. Иван Иванов умира на 20 юни 1965, в църквата „Свети Седмочисленици“ се стичат стотици софиянци... И си мислим в тоя ден на тая 1965 година, когато миналото е било завинаги отречено, сякаш в него хора не са живели и те нищо не са правили за своята държава, ако събралите се да изпратят инж. Иван Иванов софиянци са можели да му кажат нещо, какво ли е било то...

И си представяме как те му казват: “Г-н Иванов, благодарим Ви, че бяхте наш кмет...“ И си представяме как някъде отвисоко и от други пространства инж. Иван Иванов едва забележимо е докоснал филцовото си бомбе и е отговорил: „Чест беше за мен.“ 


Четете още:

🔴 Бойният подвиг на шепата български храбреци при Струга

🔴 Честит рожден ден професор Чирков! Нека си спомним думите му

🔴 80 години от рождението на проф. Александър Чирков





Източник: newme





Коментари

горе