Владимир Зарев: Написах "Разруха", след като видях как мой учител рови в кофи за боклук


Чувствам се излъган и ограбен от продуцентите на “Дървото на живота”, които изхабиха трилогията ми

- По Нова телевизия върви сериалът “Дървото на живота”, заснет по мотиви от вашия роман “Битието”. Имате ли информация от продуцентите за рейтинга по гледаемост на сериала?

- С продуцентите на сериала нямам никаква връзка. Тяхното пренебрежително до невъзпитание отношение ме изненада още след излъчването на първите серии преди години. Обидно за мен беше и продължава да е, че в надписите на телевизионните серии романът “Битието” се мярва за секунда и остава незабележим някъде в техния край.

А героите, образите в моята трилогия “Битието”, “Изходът”, “Законът” изграждат сериала и най-малкото стоят в основата на идеята да се създаде такъв епичен филмов разказ. Зная обаче, че сериалът “Дървото на живота” се гледа много, особено извън България. Разказвали са ми, че хиляди българи в Америка и в Австралия очакват с нетърпение всеки епизод.

- Вие самият доволен ли сте от филма?

- Аз продължавам да отстоявам мнението си, че в първия си сезон “Дървото на живота” е най-стойностният, най-значимият български сериал. Във втория сезон авторите пожелаха да вплетат всички възможни събития и в тази историческа многотия се загубват характерите, а в изкуството една национална история не може да бъде разказана чрез събитията, а чрез драматичната съдба на хората, които са участвали в нея.

Продуцентите, авторите на сериала си позволиха прекалено много и произволни промени в сюжета и ако знаех, че ще постъпят по този начин,

нямаше да се съглася

романите ми да бъдат

забъркани в тази авантюра

Ще спомена само, че когато преговаряхме, световните права за семейната ми сага “Битието”, “Изходът”, “Законът” (включително и за тяхното филмиране) се държаха от австрийското издателство “Дойтике”, което първо публикува трилогията на немски език.

От “Дойтике” дълго време се съпротивляваха и отказваха да преотстъпят правата на “Дрийм тим”, твърдяха, че договорът, който ми предлагаха българските продуценти, е неизгоден за мен, че всъщност искат да опазят моите интереси, но желанието ми да видя трилогията си заснета, беше толкова неустоимо, че след личните ми молби “Дойтике” най-сетне склониха.

Ръководството на “Дрийм тим” не спази нито една от договорките в първоначалните ни разговори, нито ме покани да видя някоя от сериите, преди тя да се излъчи.

Сега аз се чувствам излъган, донякъде ограбен, защото създателите на “Дървото на живота” реално изхабиха трилогията ми. Дълбоко се надявам, че все някога трилогията ще попадне в ръцете на истински и почтени професионалисти и някоя телевизия ще превърне “Битието”, “Изходът”, “Законът” в жив, в наистина дълбок, психологически наситен и верен разказ, защото в родната ни литература няма друг епос, който да разказва сто и двадесет години от националната ни история.

- Кои актьори с играта си “покриват” най-добре вашата представа за героите от романа ви?

- Повечето актьори в сериала “Дървото на живота” са фантастични, пресъздават с професионализъм и най-вече с талант образите, които населяват романа, добавят нещо от себе си, но то придава допълнителни смисли на случващото се -

както сянката добавя

дълбочина и смисъл

на светлината

От жените задължително трябва да спомена невероятната Мария Каварджикова, Койна Русева, Теодора Духовникова, Луиза Григорова, от мъжете Валентин Ганев, Христо Шопов, Васил Банов, Владимир Карамазов, Башар Рахал, Моньо Монев.

Със забележителния актьор Йосиф Сърчаджиев се познаваме от деца, израснахме в махалата между улиците “Любен Каравелов” и “Евлоги Георгиев”. От години хранех надеждата той да участва, да играе във филм по мой роман и слава богу това щастливо се случи. Неговата роля в сериала е пределно кратка, пестелива, но със своето присъствие той превръща патриарха на рода Асен Вълчев в ярък и запомнящ се образ.

- Докъде стигна работата по филмирането на романа ви “Разруха” от режисьора Петър Попзлатев? Той е известен с това, че не снима и не монтира много бързо...

- На този въпрос не мога да отговоря просто защото не получавам ясен и категоричен отговор от режисьора на филма, моя добър приятел Петър Попзлатев. Зная, че филмът е заснет преди повече от половин година, но проблеми с финансирането и звука всъщност отлагат, забавят премиерата. Досега режисьорът не ми е показал филма, държи го в спотаена тайна, в някаква сложна, неразбираема за мен конспирация, а това означава, че заедно с всички останали зрители и аз ще бъда щастливо или нещастно изненадан.

Имах обещанието на Петър Попзлатев, че “Разруха” ще бъде най-значимият български филм, създаден в годините след демократичните промени, аз вярвам в неговия безспорен, доказан талант и се надявам тези уверения да се сбъднат.

- Сценарист на филма е ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев. Имахте ли творчески разговори с него, преди той да превърне романа ви в сценарий?

- Смятам и проф. Станислав Семерджиев за свой близък приятел. Той познава дълбинно моето творчество, а аз зная за преклонението на студентите му в НАТФИЗ към неговите лекции, свързани с тънкостите и постиженията на световната драматургия.

 Няма да забравя и досега изпитвам умиление, как в една свъсена, неприветна есенна вечер Стенли ми се обади от селската си къща в старопланинския Балкан, в която доброволно се беше изолирал и заточил, за да размишлява върху смислите и посланията в романа “Разруха”. Говорихме повече от час, бях смаян от проникновението, от сложността, с която той беше разчел написаното от мен.

- В “Разруха” разказвате как след 1989 г. беше ограбена България и как трудът на милиони хора беше окраден и дори поруган. Имате ли реални прототипи на героите в романа си?

- Най-болезненото е, че в годините след демократичните промени освен нахално окраден и поруган, трудът на милиони българи беше и обезсмислен.

Все едно, че няколко поколения наши сънародници бяха живели и работили напразно. Написах романа по повод, който ме извади от обувките.

Когато в една дъждовна вечер се прибирах у дома, забелязах надвесен над кофата за боклук странен клошар. Дори в тъмата неговата фигура, излъчването му на деликатен и интелигентен човек ми се стори познато. Вгледах се по-внимателно и познах в него мой учител от прогимназията.

Бях потресен, усетих остра, нетърпима почти физическа болка, която разтърси цялото ми същество. Побързах да се прибера, седнах зад тогавашния си стар, “трета употреба” компютър и с най-големи букви написах: “Разруха”.

Поинтересувах се и проучих някои от

“класическите” схеми и

механизми за разграбване,

за оплячкосване на страната, но те тъй или иначе бяха и публична тайна.

Реални прототипи нямах, героите в романа са измислени, обобщени образи, но са толкова истински, така повтарящо се автентични, сякаш са взети направо от живота. Пред очите си имах съдбата на много мои колеги писатели и интелектуалци, които не успяха да изпълзят от блясъка и тъмата на промените и се маргинализираха, а също съдбата на стотиците ченгета и партийни тарикати, които се опитаха и успяха да превърнат политическата власт на бившата номенклатура в икономическа. В годините многократно ваши колеги журналисти, читатели и дори мои близки откриваха първообразите на моите герои и случващото се с тях в “Разруха”.

- Колко издания има досега романът "Разруха"?

- Както всеки отделен човек, така и книгите, независимо от своите качества и достойнства, имат своя индивидуална, понякога странна съдба. Безспорно от романите, написани след драматичните събития през 1989 г., “Разруха” се ползва с най-голямо обществено внимание. Ще напомня, че през 2006 г. романът бе преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, отначало в твърди корици, а преди три месеца беше преиздаден в престижната библиотека Ки Ви в меки корици и по мнение на радио “Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език.

“Разруха” бе наречен

“романът на промяната

в цяла Източна Европа”

Книгата бе приета изключително радушно от немската критика, за нея излязоха над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии. Най-авторитетният немски всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” написа: “Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг - неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелствува литературната европейска зрелост на България.”

“Берлинер Цайтунг” прибави: “Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман “Разруха” е повествувание за историческия обрат в България, за какъвто германската литературна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език - от “Обширно поле” на Гюнтер Грас до “Нов живот” на Инго Шулце. “Разруха” е роман за пометената от чудовищната приливна вълна на капитализма България... Зарев е пълнокръвен епичен автор, незасегнат от (пост)модернистичен скептицизъм. На Балзак напомня и щедростта, с която раздава своя творчески потенциал”. "Тагесцайтунг" отбеляза: “Владимир Зарев стана известен с грандиозния си роман за времето на промяната “Разруха”, който е най-доброто, написано за прелома в Европа от 1989 г.”

За жалост, националната ни литературна критика и най-вече медиите

останаха доста хладни,

ще употребя по-точната

дума безразлични,

към “Разруха”, и отбелязаха романа повърхностно и вяло в сравнение с възторзите и дитирамбите, с които обсипваха книгите на някои мои колеги. Това обаче не попречи на българския читател да го припознае като своята книга, като романа, който най-точно отразява събитията на мъчителния и несвършващ български преход. Сега “Разруха” излиза със знака на издателство “Хермес” и на пазара успешно се продава нейното единадесето издание.

- Има ли идеи и други ваши произведения да бъдат филмирани?

- Дълбоко се надявам, че това ще се случи, че достойни драматурзи и режисьори ще посегнат към написаното от мен и ще се опитат да го “преведат” на визуален език. Романите ми притежават ярък, драматичен, подбуждащ любопитството сюжет, който обаче винаги е подчинен на човешките характери, на героите, които го населяват и осмислят.

Днес в книжарниците могат да се намерят десет мои книги. Половината от тях са написани преди 1989 г., но продължават да се купуват и да се четат, което означава, че продължават да занимават и вълнуват хората.

То означава също, че написаното от мен е пределно честно, че то е най-драматичната част от истината за живота ни през последните петдесет и повече години. Преди време Николай Волев пожела да направи филм по романа “Светове”, но се разколеба. Водили сме разговори и с режисьорката Зорница-София. Сега интерес към последния ми роман “Орлов мост” проявява режисьорката Галина Кралева.

- Романът ви “Законът”, третият от трилогията, която включва още “Битието” и “Изходът”, завършва с влизането на България в Европейския съюз. Сега ние за 6 месеца председателстваме ЕС в София. Очаквате ли някакави промени в България след това събитие? Ще погледне ли Европа с други очи на най-бедната държава в съюза?

- Аз ще споделя моето скромно мнение... Началото на нашето председателство на Европейския съюз започна блестящо, но по-важно е какъв ще бъде неговият край. Този период ще бъде успешен, ако ни придвижи по пътя към заветния Шенген, но най-вече ако поне донякъде се преборим с корупцията.

Корупцията е оня ужасяващ, злокачествен обществен тумор, който души демокрацията и я превръща в анархия, който прогонва илюзията за елементарна съдебна и социална справедливост, който изсмуква соковете и енергията на бизнеса, който съсипва морала на българина и развращава народа.

Корупцията приучи повечето хора, че най-производителната сила в обществото е откровената кражба, започна да отнема от свободата на личността, да пречи на нашето човешко различие, на усилието да изградим себе си, да бъдем себе си. Прочетох в едно изследване, че чрез обществените поръчки и разпределението на средствата от европейските фондове у нас се краде до 60-70%, и ако тази цифра се намали до 30, България за няколко години ще разцъфти, ще даде перспектива на хиляди, прогонени от немотията и отсъствието на всякакъв морал българи, да се завърнат в родината си.

- Може би знаете смешката с нашия земляк, поета видинчанин Ангел Тодоров. Когато пишешата му машина спирала да трака за по-дълго време, жена му се провиквала от кухнята: “Ангеле, защо млъкна машинката?” Мълчи ли в момента клавиатурата на вашия компютър, г-н Зарев, или потраква за поредната ви книга?

- В момента пиша новата си книга “Забрава”, роман, в който искам да разкажа за старостта, но разказът да не е пропит с тъга, да не е мрънкав и пълен с оплаквания, а да опише спокойствието, величието, достойнството, събудената мъдрост на познанието.

Преди няколко месеца навърших 70 години, наистина случващото се около мен сякаш се забавя, животът става все по-бавен, но ако се замислите истински бавна е дълбоката вода!

Това ще бъде роман и за една прекрасна, но невъзможна любов между възрастен писател и млада, интелигентна и влудяващо красива журналистка. Тях ги среща, съдбовно ги свързва и разделя нещо, което се е случило с други хора преди много години, в което те не са замесени, но продължава да влияе и променя човешката им съдба. Мисля, че в древногръцката драма това се наричаше невинна вина. Дано Бог да държи ръката ми и да ми помогне да завърша романа през тази година!

ВИЗИТКА

Роден на 5 октомври 1947 г. в София

Завършва българска филология в СУ през 1972 г.

Първият му разказ е публикуван в сп. “Пламък”

От 1973 г. е редактор в белетристичния отдел на сп. “Съвременник”. Сега е главен редактор на списанието

Член на Съюза на българските писатели

Романите му са преведени на много европейски езици, а “Разруха” става бестселър в Германия

Съпругата му поетесата Мирела Иванова е драматург в Народния театър

Има три дъщери


Четете още:

🔴 Наши гранични полицаи натирили обратно в Турция нелегални имигранти, те се жалват, че били бити

🔴 БЕЗПЛАТНО ОБРАЗОВАНИЕ: 500 руски университета чакат български студенти

🔴 Балада за тъжните софийски таксита





Източник: 24 часа





Коментари

горе