Баща ми проси, за да си купува алкохол, а хората мен кълнат, че съм го изоставил болен и немощен



Не казвам, че никога няма да помогна на някой старец да пресече пътя, или да занеса тежките чанти на възрастния ми съсед. Не, не става дума за това, а за това, че с пари не искам да помагам на непознати хора. Освен това не давам и милостиня на просяците до църковната порта. Може би някой ще каже, че съм лош човек. Ако наистина съм станал такъв, то е по вина на баща ми. Но нека ви разкажа моята история, за да разберете, че състрадателните и милостиви хора трябва да помагат само на тези, които наистина го заслужават. Откакто се помня, баща ми винаги е злоупотребявал с алкохола. Напиваше се толкова много, че се страхувах да се прибера от училище и дълго време се шляех по улиците, само да съм далеч от него. Най-зле беше зимата: краката и ръцете ми замръзваха, и често ми прилошаваше от глад. Но още щом пристъпех прага на дома ни, баща ми се нахвърляше върху мен с юмруци, заплашвайки, че някой ден ще пребие мен и мама. Веднъж така ме удари, че ми счупи очилата.

От дълги години баща ми не работеше и лежеше на гърба на нещастната ми и отрудена майка, която, за да издържа този лентяй, работеше без почивен ден на две места.

Когато най-накрая мама събра смелост и го напусна, той пак не ни остави на спокойствие. Идваше нощем и блъскаше с ритници по вратата и докато не я разбиеше, не спираше да удря. Взимаше насила парите ни, за да си купува алкохол, а на тръгване крещеше, че сме гадини, които само очакваме смъртта му. Много пъти полицията го арестуваше, но няколко часа по-късно баща ми излизаше на свобода и отново се озоваваше пред вратата ни. След няколко години психически тормоз, мама не издържа и почина. Сега баща ми е пенсионер по болест. Инвалид е. Всеки ден ми звъни и проси пари за лекарства. Отначало му отказвах, но той настояваше, затова спрях да му вдигам телефона. Пари за лекарства няма, но за алкохол намира. Въпреки че сърцето му е зле, той не спира да се налива като преди. Състоянието му е потресаващо: едва се движи и говори, почти сляп е и трудно чува. Но това е само за пред обществото.

Ако можехте да го видите как в ранни зори тича да си купи алкохол, сякаш не е инвалид, а напълно здрав човек.

Баща ми не взима лоша пенсия, но си харчи парите само за себе си. На всичкото отгоре взима и вдовишка пенсия от мама. А аз трябва да се грижа за децата си, но въпреки това той не спира да ме изнудва. Без всякаква съвест, сяда пред църквата и проси пари от минувачите. Лъже ги, че е тежко болен и трябва да влезе спешно в болницата. Всеки, който не го познава отблизо, го съжалява и му помага. А мен ме кълнат, че съм неблагодарен син, който е изоставил баща си да умира в мъки. Вероятно много от вас ще кажат, че по моя вина съм оставил баща ми да отнеме вярата ми в хората. Но това не е така. Помагам на тези, които наистина имат нужда от помощ. С майка ми живяхме дълги години в бедност и нищета, но тя никога не притегна ръка да проси, а работеше усилено да самата си смърт.


Четете още:

🔴 Силата на волята: Как да се изправиш от инвалидната количка

🔴 Съботен бис: Силикон в гърдите, в устните и в... главите!

🔴 Нова агресия: Пребиха лекар в болницата в Свищов





Източник: lichna-drama





Коментари

горе