Актьорът Славчо Пеев:Слави не пуска Краси Радков в театъра


78-годишният Славчо Пеев е от най-популярните актьори на Сатиричния театър "Ал. Константинов". В последните години той бе в ролята на директор на общинския театър "Невена Коканова" в Дупница и на режисьор с няколко постановки. Пеев има четирима внуци от сина си. Дъщеря му завърши право в Лондон и работи там.

- Г-н Пеев, направихте "Г-н Ганьо Балкански" по случай рождението на големия Георги Калоянчев в Сатирата. Как мислите, забравен ли е вече Калата?

- Разбира се, че не. Дупнишкият театър, на който имам честта да съм ръководител, винаги отбелязва Калоянчев, както и Невена Коканова, чието име носим. В тази връзка - през май по предложение на кметството ще направим фестивал на името на Коканова и сме поканили няколко театри да ни гостуват. Сатирата вече прие, както и Хасковският театър, който ще постави пиеса на Христо Бойчев. Аз самият съм играл в най-много негови постановки. А Бойчев е и най-поставяният български драматург по света - в 63 държави, представяте ли си какво е това? Преди време едни англичани идваха тук, за да играят "Римска баня". Разговаряхме с режисьора им, който разказа как техният голям драматург Том Стопард ги е подпомогнал и финансово, и морално, за да поставят "Римска баня" и да достигнат с нея и до България. Казал им, че в региона на Източна Европа има 5-има души, които са оказали страхотно влияние върху литературата, драматургията, даже и в отношенията между хората. В Полша това е Мрожек, в Чехия - Хавел, в Сърбия - Душан Ковачевич, а в България са двама: единия го няма вече - Станислав Стратиев, а другият е жив - Христо Бойчев. Сега, като ви го казвам това, настръхвам, защото ние не знаем какво мислят световни хора за нас.

- Вярно ли е, че Братя Галеви са ви помагали за театъра в Дупница?

- Да, тези хора имаха хубаво отношение към театъра в града. Помагаха, да, нищо лошо не мога да кажа за тях. Но не сме били близки.

- Имате и ново попълнение в театъра - Анастасия Левордашка?

- Да, 15 момичета се явиха за кастинг при нас и тя спечели. Кое от кое по-талантливи деца излизат от НАТФИЗ. Тъжното е, че много малко успяват да се пласират с тези ниски заплати в театрите. У нас стана така, че актьорската професия се превърна в едно натягане, тичане, за да може да докара човек нещата до оцеляване. И това, докато не се промени системата, няма да отмине. В цял свят театрите са три-четири, а у нас са повече от 30. Получават по 500 лева хората и си траят. А и министерството не смее да направи реформа. "Оттатък" системата е много проста - подписваш с частна продуцентска компания или театър и само това правиш, а не като тук - "на парче". Ето един пример - направихме "Големанов" и поканихме Краси Радков от "Шоуто на Слави" да играе баба Гицка. Той много се ентусиазира, но Трифонов не го пусна. Имал договор.

- Но нали Бачев също играе в постановки, както и всички останали от шоуто печелят и от други участия?

- Не знам, но с Краси явно договорът е по-различен, макар че той е кадър на Сатирата.

- Защо тогава НАТФИЗ бълва всяка година по няколко випуска с актьори, които няма къде да се пласират?

- И аз нямам обяснение за това. Няма къде да се пласират и режисьорите. За мен най-големите са двама - Сашо Морфов и Явор Гърдев. Те правят истинското изкуство, изненадват с мисъл. Затова и цял свят иска да работи с тях. Впрочем, дано не е самохвално, но аз пръв открих таланта на Сашо Морфов. През 1992 г. правихме за БНТ един проект, който трябваше да се режисира. Колега каза, че имало едно талантливо момче в Габрово и отидохме да го видим. След това дойде 1992 г., но Морфов вече беше тук, в София. Направи "Бурята" в Театър „София“, а после почна и в Народния. И сега, като се видим, все казва, че трябва да дойде при трупата в Дупница и да направим нещо заедно.

- Огромна ли е разликата между Народния театър и Сатиричния примерно? Таня Масалитинова приживе каза, че актьорите трябва да внимават да не ги разпределят повече в поддържащи роли, защото веднъж свикнат ли да те виждат в тях, може само това да правиш с години.

- Не споделям този принцип. В Сатирата и във "втора" роля можеш да се изявиш чудесно. Страхотни примери има в това отношение. По едно време започнаха да говорят за Парцалев, че разчита само на говора си. Тогава Методи Андонов го разпредели в "Свинските опашки" с едно изречение. Парцалев трябваше да каже: "Заклах го", в момента, в който оркестърът трябва да засвири, но така, че уж да не го чуят останалите. Гегът беше в това, че се случва точно обратното. Публиката умираше от смях. Представете си какъв режисьор беше Методи Андонов - за да докаже, че Парцалев не е само актьор със смешен акцент! Той имаше едно изречение, но през останалото време играеше страхотно и без реплики. Режисьорите трябва да бъдат и педагози. Страшно е, като нарочат някого за положителни или отрицателни роли. Аз съм имал късмет с различни роли.

- Наскоро гледах филм на Методи Андонов - "Няма нищо по-хубаво от лошото време", при него като че ли няма случайни лица, дори епизодиците си бяха на място!

- Винаги е било така при него. Веднъж ме пита карам ли кола. Аз скрих, че не карам, и той ме разпредели в една от ролите. Ужас! Понаучих нещо криво-ляво. Имах голям инцидент с фолксвагена, който карах. На един светофар останалата част от колите пред мен се изтегли и аз останах да чакам зеленото. Знаех накъде трябва да карам, но останах съвсем сам. Снимките бяха в Източен Берлин. По едно време, като ме подгониха полицейски коли, обградиха ме, спряха ме, накараха ме да изляза с ръцете на тила и казват: "Ти шпионин ли си?“. Как да обясня, че става дума за кино! Добре че останалите се върнаха, като забелязали, че не идвам. Какъв бил проблемът? От реквизита сложили само отпред западногермански номер, а отзад останал източногерманският. Там имахме чудесни преживявания, защото групата беше страшна - Тодор Колев, Константин Коцев, Гец! Живеехме много добре. Радвахме си се един на друг. Хората не бяха злобни. Между нас имаше голяма връзка.

- С днешна дата какво най-много ви дразни?

- Корупцията. Стига вече с тази корупция, бе хора. Трябва да се спре с кражбите в държавата. Много се краде. Дето викаше моя колега Константин Коцев едно време: "Абе, какво е това нещо, бе? Всички крадат. Ами ние какво да крадем? Декори ли да изнасяме, актьорите?". (Смее се)

Лили АНГЕЛОВА


Четете още:

🔴 5 грешки при лечението на грипа

🔴 Хиляди българи обявени за длъжници без да са такива. Вижте дали не сте сред тях

🔴 Фирма мами с продукт, който "възстановява" увредени стави





Източник: Днес.БГ





Коментари

горе