Българската шевица като част от живота
Кой казва, че старата българската шевица, везана през вековете е в миналото?
Кой твърди, че тя е останала само по стените на пещерите, по старите народни носии,
в учебниците по история, в музеите?
Ако някой твърди подобно нещо, спокойно мога да кажа, че не е прав; че не вижда добре; че не се заглежда в истинския живот. И нямам предвид каренцата, които помним от детството си, или шарените поли на сукманите на моите баби. Само ще вметна, че съм много щастлива да помня това време, когато все още имаше хора по селата, които носеха български национални костюми в ежедневието. Тяхната пъстрота и, в същото време, скромност са се запечатали завинаги в сърцето. А сега? Беше време, когато всичко това минаваше за селско, за отживелица, за назадничаво. Но нима е възможно! Вижте една малка част от тази невероятна красота и фина изработка, защото, както знаем – очите не лъжат и не може да бъде скрито това, което извира от българската шевица.
Ето какво се случи с българската шевица през времето. Мисля, че тя преживя възраждане, истински ренесанс и дори прераждане. Само така мога да опиша отношението на хората към българската народна шевица в днешно време. Едно истинско обожание, връщане към корените, но с поглед напред.
Как се случи и защо?
Кой отключи желанието на българина за автентичност и откъде тръгна всичко. Има няколко факта по пътя за връщането на българското на мода. Искам да споделя някои от тях. Според мен, на първо място е вътрешната, невидимата нишка, която тегли всеки към бабината къща и детството. А представете си колко по-силна е тя, когато не сте в България. Да, според мен, точно нашите емигранти, колкото и да е абсурдно, направиха това завръщане реално. Те като че ли преди нас осъзнаха много ясно, че няма как да стане това живеене навън без българската шевица или всяка друга нишка, която ти помага да стъпиш здраво на земята, за да не те отвее вятърът на забвението.
Разбира се, има още много фактори по пътя към осъзнаването на българина, себеоценката му и реалният му поглед към тази “земя като една човешка длан”, наречена България. Така от селски и срамни, нашите традиции станаха грандиозни и пълни със съдържание. Сякаш бяхме заспали, после се събудихме и бяхме сънували това:
Народните събори се изпълниха с хора дошли от различни земи. И всички те облечени в народни носии и ризи с шевици. С деца, пременени с бели ризи с шевици и кърпи на главата.
За да се стигне до там, че нашето творчество “плъзна” по всякакви вещи от ежедневието. Ще ги видите – извезани, нарисувани, щамповани. Греят върху чанти, обувки, сватбени облекла, абитуриентски дрехи, чаши, сладкиши и дори по плочки за баня.
Да не забравим и модния подиум, където българската шевица също дефилира.А за да е сигурно че никога няма да се разделят с корена си, много хора дори си татуираха по кожата български народни шевици и други древни наши символи.
Фантазията на българина е безкрайна и това се вижда ясно в мига, в който се вгледаме в българската шевица.
Време беше да се случи – българската шевица да стане част от днешния живот и утрешния и така… докато има живот. Това не е случайно. Много хора вече знаят, че в нея е закодиран здравият български корен, жилавост, безкрайност и дух, който ни кара да оцеляваме в критични ситуации. Знаем още, че българската шевица и други народни творения ще ни водят винаги напред, ако се държим здраво за тях.
Сигурна съм, че моите баби и прабаби “гледат отгоре” с одобрение на този процес на пробуждане, на търсене в раклите и в душите.
Защото нищо не започва и не свършва с нас, защото има много сила в българския дух, изразен в безкрайните творения и в едно от тях – шевицата. Тя е част от артистичното в дрехата. А най-хубавото е, че шевицата е с нас и днес. Позволете си тази пазителка на българските корени да ви съпътства в съвременното облекло. Сайтът www.NarodniNosii,bg работи в тази посока и дарява дух на ежедневната дреха чрез шевицата.
Четете още:
🔴 Самотна майка всеки ден тика по 4 км инвалидната количка на сина си🔴 Ученици от СУ „Николай Катранов” дариха средства за приюта в Нови хан
🔴 Трима търсачи на силни усещания взеха военни книжки след един месец казарма
Източник: narodninosii
Коментари
Харесайте ни във facebook!
