Димитър Бербатов: Искам България да се споменава с респект


- Господин Бербатов, как стигнахте до решението да основете фондация за подпомагане на успелите деца на България? Свикнали сме да мислим, че човек започва да се занимава с благотворителност на една по-напреднала възраст...
- Моето скромно мнение е, че България трябва да заложи на днешните деца, за да е истински развита държава след десет-петнайсет години. Ако тези деца бъдат поощрявани, ако се обръща внимание на постиженията им, ако

имат самочувствие и развият потенциала си и успехите им получават адекватна оценка в родината им, те ще останат да живеят тук и ще прилагат уменията си за благото на страната ни.
Това не е благотворителност само в класическия смисъл на даване на пари, затова не съм чакал да остарея. Исках по някакъв начин вниманието, което медиите насочват към мен днес, да се насочва и към тези деца - аз съм бил

като тях в началото. Надявам се те да видят в мен човек, който е успял благодарение на многото работа за развитие на заложбите си.
На тази възраст всякакъв вид подкрепа е от значение и много ми се иска те да я получават от цялото общество, включително от медиите.

- Разкажете за срещите си с някои от талантливите българчета, на които фондацията ви е протегнала ръка. Как ги откривате?
- Ние сме реализирали едва първия си проект - "Награди за успелите деца на България". Не съм се срещал с някого конкретно. На церемонията по връчването на наградите имаше много деца и нямаше как да отделя време на някои, а други да се почувстват пренебрегнати. В продължение на месец те ни изпращаха документи за своите постижения в изкуствата, науката или спорта през 2008 г. и така ни помагаха

да ги "открием". Разбира се, това нямаше как да стане без "рамото" на Министерството на образованието и науката и подкрепата на нашите медийни партньори ("Диема Вижън", "24 часа", "БГ радио", БТА, "НетИнфо", Нова телевизия, "Моите пари", "Хай клуб", "Вестник за семейството", "Дарик радио"), които направиха идеята достояние на всяко училище и всяко кътче в страната. Това интервю е още един повод да им благодаря.
Кампанията беше изключително тежка за екипа, особено за директора на фондацията Димитрина Ходжева. Обработени са над 3000 номинации. Но пък това означава, че има много деца, които са талантливи и подлагат на тест уменията си в различни състезания. За жалост това не е нещо, за което четем всеки ден.

- С какво вашата фондация е по-различна от другите?
- Нямам конкретна представа колко фондации има в България и

коя с какво се занимава, за да направя такова сравнение. Желанието ни е да сме постоянно активни и да реализираме поне няколко проекта годишно, чрез които децата да получават и финансова подкрепа, и медийно внимание, както и да им съдействаме за по-добри условия за работа. Имаме идеи, отворени сме за партньорства и вярваме, че макар правенето на добро да е трудно и да се наказва, си струва!

- Каква е мечтата ви за България?
- Тук мога да кажа всички банални неща: развита, с гарантирана сигурност, с усмихнати хора и пр. Искам името на страната ни да се споменава с респект и никой човек с потенциал да не си тръгва оттук, за да търси развитие другаде. Но дори само това предполага стотици неща, с които трябва да се преборим...

- Какви са страховете ви, свързани с националното бъдеще, ако имате такива?
- Нямам страхове, вярвам, че винаги се случва най-доброто. Но за да се случват хубавите неща, трябва и да се помага.

- Как си представяте света след 10 години?
- Не мисля за тези неща. Важно е да се концентрираме върху днес и да правим каквото трябва, пък

след десет години ще се е случило най-логичното продължение на нашите усилия.

- Как ви промени животът в чужбина? С кои от обичайните за нашия народ стереотипи на мислене се разделихте?
- Научих се на ред. На точност. На спазване на правилата. На уважение към успеха на другия.

- Не се случва често успял българин да предизвика безусловното възхищение на сънародниците си. Вие сте едно от малкото изключения. Сблъсквали ли сте се и с другата страна на хората у нас - злобата и завистта?
- Разбира се, че и това срещам понякога. Но съм свикнал да

не го приемам лично - предполагам, че такива хора чрез мен дават израз на свои собствени проблеми. Аз не страдам от злобата и завистта им, но те ще са по-щастливи, ако се спасят от тези чувства.

- Благодарение на вас представата на света за България се променя към добро. Какво най-често ви питат чужденците за нас?
- Хората навън те оценяват като човешки качества, а не като националност. Това, че съм българин, никога не ми е пречило. А аз винаги изтъквам националната си принадлежност като нещо,

с което се гордея! Но един човек, който и да е той и какъвто и да е, не може да промени представата на света за страната си като цяло.

- Има ли хора, програмирани да бъдат губещи?
- Не мога да заема позата на успелия и да съдя кой как е програмиран. Всеки може да промени мисленето си, ако осъзнае, че то му пречи да върви напред. Стига да иска и стига да е готов на усилие.

- Какви качества са нужни, за да бъдеш добър треньор?
- Трябва много, ама много да разбираш играта - това е цяла философия и тя прави всеки треньор различен. Трябва

да си психолог и да имаш индивидуален подход към всеки играч, да знаеш кой е най-добрият за него начин да го подкрепяш.

- Бихте ли направили опит за сравнение между българската и английската футболна школа? И между българските и английските футболни фенове?
- Място за сравнение няма! Колкото и грубо да звучи, това е все едно да сравняваш колело и "Ферари". Когато в България се научим да инвестираме парите където трябва - имам предвид във футбола, когато хората

наистина заобичат този спорт и искат той да се развива, тогава може би ще имаме някакъв напредък. Докато този момент дойде, всички български таланти ще търсят реализация в чужбина, защото там в действие можеш да видиш какво значи футбол и да усетиш страстта, която той събужда.

- Ще се отрази ли световната финансова криза на футбола и как?
- Не мисля. В днешно време футболът е добре развит бизнес (което пак звучи малко грубо, но такава е реалността) и всичко е пресметнато перфектно от хората, които го ръководят.

- Защо избрахте да бъдете рекламно лице на Първа инвестиционна банка?
- Аз, както предполагате, получавам много покани за рекламно лице. Когато от ПИБ ме поканиха - авторитетна институция, с добро предложение - струваше си да се обмисли.

Преговаряхме дълго, както подобава на сериозни страни, и в крайна сметка смятам, че съм направил правилен избор. Надявам се, че и те мислят така. ПИБ е млада, динамична и успешна българска банка - по някакъв начин се отъждествявам с тях.

- И двата рекламни клипа на ПИБ, в които участвахте, станаха много бързо популярни - имате ли бъдещи съвместни проекти?
- Добре ли се приемат? Дано, дано.J Аз много се забавлявах, докато снимахме. Първият клип е почти изцяло импровизация. Може би затова се е получил, аз нали съм импровизатор.J Сега предстои да снимаме последния клип по нашия договор. Чакам да ми представят идеята. За мен по-важно от парите е

в какво точно участвам и доколко ми подхожда това, което рекламирам.

- Мислите ли да направите нещо съвместно с ПИБ и фондацията ви?
- Вероятно при следващото ни виждане ще обсъждаме точно този въпрос.

- Чела съм, че обичате да рисувате. На кого показвате рисунките си?
- На никого. Или в най-добрия случай само на тези, които са много близки до мен.

- Коя е последната книга, която прочетохте?
- Биографията на сър Алекс Фъргюсън.

- Политиката интересува ли ви?
- От нея зависи всичко в страната ни и в този смисъл няма как да не ме интересува какво се случва и кой какво прави. Но

само дотам. Ако питате дали имам партийни пристрастия - нямам.

- Кои са най-глупавите въпроси, задавани ви от журналистите? Кои са важните въпроси, които не се сещаме да ви зададем?
- Постоянно ми задават глупави въпроси. Смея да твърдя, че един журналист в своята работа трябва да е на нивото, на което е човекът, когото интервюира. Затова гледам да съм избирателен в това отношение.   

 

ДИМИТЪР БЕРБАТОВ е роден на 30 януари 1981 г. в Благоевград. В първи и втори клас тренира лека атлетика и скок дължина. Към футбола се ориентира, когато е на 10 години. Първо влиза в школата на "Пирин", а през 1999 г. отива в ЦСКА. Завършва 81. СОУ "Виктор Юго" в София. Обявен е за футболист № 1 на България за 2002, 2004, 2005, 2007 и 2008 г. През 2006 г. печели наградата "Най-добър нападател на България", както и "Футболист на феновете на годината" за трети пореден път. Към 21 август 2008 г. има 41 гола в 62 мача за българския национален отбор по футбол, което му отрежда второ място в класацията за най-добрите голмайстори в националния отбор за всички времена. Преди него е единствено Христо Бонев (47 гола). От 1 септември 2008 г. е играч на "Манчестър Юнайтед". През януари 2009 г. английските футболни фенове го определиха за футболист номер 1 на "Манчестър Юнайтед". Владее английски, немски и руски.

ФОНДАЦИЯ "ДИМИТЪР БЕРБАТОВ" е основана с учредителен акт на дарение от 7 април 2008 г. от Димитър Бербатов. Основната мисия на фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. За свой първи проект организацията избра учредяването на годишни награди за деца, които постигат успехи през годината на различни национални и международни форуми. Целта е сред учениците да се създава нагласа на уважение към успеха, дължащ се на талант и усилия, да се стимулира развитието им в различни области и да бъдат допълнително мотивирани да търсят изява.


Какво четем:

🔴 Емо Чолаков бродира гоблени

🔴 Стефан Цанев: Ние сме в колониална държава, а народът ни се превръща в обслужващ персонал

🔴 Андрей Слабаков: Нормалните сме повече

Източник: Мениджър



Коментари



горе