Турци и българи живеят в сговор в Росица – селото без престъпност


Село Росица е едно от местата, в които се влюбваш неусетно. Хората тук са добри и гостоприемни, природата успява да те омае, макар и пролетта все още да не е разпъпила, всичко е истинско. Думите вяра, обич, дом, родина са пълни с оня смисъл, който сгрява сърцето.
Селището е малко, но пък с дълга и интересна история. Намира се в полите на Балкана, на 7-8 км от Павликени и на десетина от язовир “Александър Стамболийски”. Къщите също са малки и еднотипни. Сградата на кметството e стара и със сигурност е строена преди 9 септември. Кметският кабинет се намира на втория етаж, не е голям, топъл е като самия Айгюн Юмеров, който спечелил изборите през октомври миналата година. Преди това на кметския стол два мандата била съпругата му Сениха Юмерова, която обаче избрала да се пенсионира и да стане, както се шегуват двамата, стипендиант на НОИ. Тя е инженер химик, той учител по български език и литература. Познават се от деца, дори от 1 до 8 клас стояли на един чин в училището в село Росица. Не са си омръзнали, не се карат, въпреки че миналата година празнували 40 г. съвместен живот. Айгюн, който пише стихове, е посветил един от тях на жена си. На стената зад бюрото му е окачен гербът с надпис “Съединението прави силата”. Истина, която важи с пълна сила, както за Айгюн и Сениха, така и за местните хора.
В селото сега живеят около 160 души. Едната половина са българи, другата турци, роми няма. “Престъпност също няма, от години в селото не е станала нито една кражба. Населението е задружно. В последните години дойдоха много читави и разбрани хора като павликенския кмет, които си купиха имоти тук, защото сме близо до града, а и селото ни е хубаво и спокойно”, разказва Айгюн Юмеров.
Една шепа от съселяните му ходят на работа в Павликени, а другите разчитат на пенсиите си и на това, което отгледат в малките си дворчета. Преди години било друго, автобус имало по 13 пъти на ден, а сега само по 3. Много пъти виждам, че идва празен и се връща празен и не знам до кога ще върви така на загуба, тъжно споделя кметът. Деца също няма, има само едно, което ходи на училище в Бяла черква. Хубаво е поне, че лятото от няколко години тийнейджърите си правят велопоходи от Павликени до тук, допълва мъжът.
Земеделието в Росица е уедрено, отглеждат се предимно зърнени култури, а животновъдството почти напълно е замряло. “В пет-шест от къщите има по някоя овца, и това е. Преди 10-15 години в селото имаше над 50 крави, а сега няма нито една. Когато бях малък, се отглеждаха много биволици. Те бяха едно от двете основни препитания за хората, използваха се за месо, мляко и като впрегатен добитък”, обяснява още Юмеров.
Друго основно препитание на местните била рибата от река Росица. “Преди години първите леки автомобили в селото се купиха от хора, които са полуграмотни. Тогава

шофьорска книжка се вземаше с риба,

много неща се случваха с помощта на рибата – оправяха се изпити, намираше се първо работно място”, разкрива кметът. Тогава имало много риба в реката – шаран, сом, бяла мряна, скобар, смадок, но вече я няма. Във всеки един двор бил изграден бетонен живарник и като хванат 5-6 килограма риба, част от нея готвели на момента, а другата стояла жива на склад.
Сега има само уклей и кефал. Според Айгюн голяма част от видовете са изчезнали, защото на 3-4 км в посока Бяла черква е построен бент, който да запорира водата и тя да се отклонява към ВЕЦ “Росица 3”, а 10 км нагоре е стената на яз. “Александър Стамболийски”. Това пречи на миграцията на рибите.
Всичко това кметът разказва, докато ни води към местността Манастира, която се намира на високо място, само на километър и половина от селото. Тук

отец Георгий се е захванал да гради манастир,

какъвто имало в околностите по времето на Второто българско царство. Юмеров разказва, че се е наричал “Св. Йоан Предтеча”, за това и сегашният ще е със същото име. “Археолози от Велико Търново правиха проучвания и се установи, че точно тук е имало караулни помещения. От мястото се разкрива изключително голямо полезрение и се предполага, че то е било като наблюдателница. Тези военни са живеели по тези места със семействата си, защото бяха намерени и гробове. Хората, положени в тях, не са убити насилствено, намерени бяха още кухнята и пещта, в която са си приготвяли храната, както и символи на военачалници. Било е селище на военни. Първите официални разкопки са били по времето на Фердинанд, говори се, че тогава са намерени владически одежди”, не спира интересния си разказ сладкодумният кмет на Росица.
Обяснява още, че предишното име на селото било Грухчева махала и със съседното Красно градище, Сухиндолско,

кметството се е местело на ротационен принцип – било е ту в едното, ту в другото село.

Според него името Грухчева махала идва от времето на Ивайло. “Когато тук е имало манастир, е имало и свинарници, за които е отговарял Ивайло. Той не е бил прост свинар, а син на заможен болярин, който е отговарял за това стопанство”, аргументира се Айгюн Юмеров.
Сега за стопанството около новостроящия се манастир се грижи леля Иванка. Възрастната жена от 6 години живее тук сама, грижи се за лозето, за зеленчуковата градина. Отдала се на този отшелнически живот, защото искала и тя да помогне с нещо за това свято дело. Преди това е работила в мандрата в Павликени като кранистка, обяснява всичко това, докато отваря вратата на параклиса. В него вече е поставен иконостас, има и място, където човек да запали свещичка. “Всичко е изградено с помощта на спонсори. Отец Георгий го е направил с помощта на благоволението на имащите хора. Мен не ме интересува дали е осветен този храм, важно е, че има място хората къде да запалят една свещичка. Вярата е в нас”, споделя кметът и поставя дланта си върху тази на Богородица на една от иконите.
Местните вярват, че така светата майка ще им помогне да сбъднат някое свое желание. “Аз съм мюсюлманин по рождение, но бих казал, че съм космополит, и уважавам всички религии. Само един е Господ, но в различните религии е наречен по различен начин. Нашият създател е един и същ. Убеден съм, че рано или късно ще има една религия на нашата планета. Тези религиозни различия отдавна са изживели своята роля, каноните от времето на Средновековието подлежат на ревизия”, мъдро отсича Айгюн Юмеров.
Кметът на село Росица е замислил да издигне висок пилон, на който да се вее българският трибагреник. Той ще се намира на най-високата скала, която местните наричат Канарата. Айгюн иска да го направи, защото за него и съселяните му роден дом и родина са понятия, които се препокриват, те са едно.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ


Какво четем:

🔴 Как спасих дъщеря си от рак

🔴 "Магистрала" "Тракия" – кръпка до кръпка  

🔴 Искам политик от Брюксел да живее с моята пенсия

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе