Как спасих дъщеря си от рак (II част)


Трябваше спешно да заминем, но не успяхме. На фона на химиотерапията и влошените изследвания, се прибави и двустранна пневмония. По чиста случайност избегнахме белодробна едема. За да не се прекъсва лечението, беше решено да се започне курс с радиационна химиотерапия. В същото време в града ни докараха мощите на изцелителя Пантелеймон. И ние, разбира се, отидохме да им се помолим. Чакахме в продължение на 9-11 часа и накрая ни допуснаха да влезем в храма без да говорим: на 5 години дъщеря ми тежеше 11 килограма и беше без коса. Когато стигнахме до ковчега, изведнъж Алекс започна да се отдалечава. В този момент изпитах досада, гняв, болка. Не знаех какво да правя, но един от послушниците се приближи към нас и протегна ръце към моето момиче. Взе ръката й много внимателно, без да докосва катетъра и я приближи към ковчега. Замръзнах: дъщеря ми смирено, сякаш и друг път беше правила това, докосна устните си, после челото и гърдите, и се прекръсти. Монахът се усмихна.

На следващия ден отидох да взема анализите и епруветка с туморни клетки, за да ги занеса с мен в Израел. Взех документите от лекарката и си тръгнах. Но на входа на болницата лекарката ме застигна, хвана ме за ръката и каза: Юлия, видяхте ли резултатите ?! Разбираш ли какво означават те? Гледах я с недоумение. Дори не прочетох доклада, какво би могло да се промени там? Но лекарката продължаваше да тика анализите в лицето ми: "Дъщеря ви няма рак !!! Има доброкачествен тумор! ". Бях зашеметена. Едва стигнах до изхода на Института и завих от болка. Моето момиче преживя химиотерапии, облъчваха я, рязаха я, заразиха я с хепатит В, а тя нямаше рак! Сякаш цялата ми кръв се отегли от тялото. За да бъдем сигурни, решихме да заминем в Израел и там да потвърдят диагнозата. Беше много страшно да си в чужбина сама с болно дете. Чрез интернет успях да се свържа с няколко майки от Израел, които изразиха желание да ме подкрепят, докато съм с дъщеря си в тяхната страна.

Бяхме лекувани в болница "Шнайдер" в Петах Тиква. Израелските лекари потвърдиха, че детето ми няма злокачествен тумор и не е било необходимо да се облъчва и да се вливат в нея четири курса химиотерапия. Но операцията, разбира се, беше задължителна. И не една, както искаха в Русия, а две: трябваше да се изреже туморът от гръбнака, а след това да се почисти гръдния кош. Повече от 12 часа обща анестезия за малко дете! Преди операцията ме пуснаха при дъщеря ми, а тя тихо заспа в ръцете ми, докато разказваше на лекарите за котката Ириске. На всеки половин час докторът излизаше от операционната зала и казваше "Добре е!". И така девет часа. Когато всичко свърши, попитах, кога ще мога да видя дъщеря си. Операцията се състоя в неделя вечер. А в четвъртък вече плувахме в морето. И това след толкова сложна операция на гръбначния стълб. После отлетяхме за няколко седмици вкъщи - трябваше да подпиша номера за печат, защото продължих да работя. Втората операция продължи 5-6 часа. След нея на Алекс й се затвори лявото око, тъй като туморът беше проникнал и обхванал нервния възел. Лекарят каза: "Може би някой ден ще се отвори. При децата всичко бързо се променя, не се разстройвате." Но аз и не бях разстроена. Какво значение имаше, че нямаше коса и едното й око е затворено? Най-важното беше, че детето ми оцеля.

Днес Алекс успешно завърши ВУЗ, пише разкази, работи - като цяло се радва на живота. Очите й се отвориха, хепатитът е в ремисия, остатъците от тумора не растат. Да, момичето ми винаги ще бъде изложено на риск. Но ние спечелихме главната битка. Сега аз помагам на семейства, които са изправени пред същите проблеми: събирам пари, консултирам се с родители, и съм попечител на Фондация "Настенка" в Онкологичния изследователски институт. Тези събития не минаха без следа: имам много страхове и пия антидепресанти. Но всеки ден ми дава сили мисълта, че дъщеря ми е с мен. Повечето хора приемат своите близки за даденост, а аз - за най-великото чудо.

"КЪМ ЧАСТ I


Какво четем:

🔴 Цветана Манева - Кралицата

🔴 Ученици от Пазарджик накараха хиляди българи да се гордеят (Видео)

🔴 Турци и българи живеят в сговор в Росица – селото без престъпност

Източник: lichna-drama



Коментари



горе