От първо лице - какво е да си доброволец за българското европредседателство
Те са 147 души на всякаква възраст и дори от различни националности. Освен това
те са основната връзка между делегатите, които пристигат за българското европредседателство,
и организаторите на събития от програмата за тези шест месеца.
Доброволците за председателството на Съвета на ЕС не могат да бъдат представени с една дума, защото са много разнородна група, обединена от желанието да бъде част от събитията, докато страната ни оглавява една от основните институции на ЕС.
Какво правят те
Яна Дочева, която е директор на дирекция "Подготовка и провеждане на председателството", разказва, че задачите на доброволците са много и разнообразни. Разделени са на три групи. Основната група са тези, които придружават делегациите, ръководителите и съответните придружители на тези ръководители за събитията на най-високо ниво. Доброволците са с тях от кацането им на летището до заминаването им. През цялото време те са на тяхно разположение и са връзката със съответните делегации.
Другата група са доброволците, които обслужват информационните бюра – в хотел
"Маринела", в НДК, в Бояна и на летището, където насочват делегатите при кацането
какъв транспорт да използват. Има
Третата група са хората, които обслужват инфобюрата в международния пресцентър. Те са в ежедневен контакт с медиите и подпомагат дирекция "Комуникация и пресцентър" в общуването с медиите. "Някои от задачите изглеждат простовати на пръв поглед - от това да им покажем гардероба или да ги насочим, да ги обслужим, до това да им разпечатаме документи, но толкова са много дейностите в рамките на едно мероприятие, че всички тези хора отговарят за всичко в един момент", разказва Дочева.
Доброволците са общо 147, като от тях около 70 са придружаващи делегациите, останалите до около 20 са за международния пресцентър, другите са за информационните бюра.
Какво трябва да умеят доброволците
По думите на Яна Дочева няма твърде стриктни изисквания за тях. Важното е да са мотивирани, да имат желание да работят в една динамична среда, езиковите познания са задължителни, английският език като минимум. С доста по-добро око се гледа на един лиазон (доброволец, който придружава делегациите), който говори съответния език на съответната държава, към която е разпределен. Те трябва да са от втори курс нагоре. При по-младите има притеснение, защото това е отговорност и е по-добре да са малко по-опитни хора, допълва Дочева. Сред доброволците има и работещи хора, както и хора в пенсионна възраст.
Макар хуманитарните специалности да преобладават, има и професионалисти в сферата на медицината. Не се изключват и технически специалности.
© Николай Дойчинов
Преди началото на председателството доброволците са преминавали обучения по първа
помощ от БЧК, етикет и протокол, ориентиране в НДК като сграда, както и какво
е председателството. Те разполагат със специален наръчник, с който да придобият
представа какво се случва по време на един съвет, какви са възможните ситуации,
в които биха могли да изпаднат, и как трябва да реагират. "Всички се учим ад хок,
а и няма конкретни изисквания от Брюксел, има само едни доста бегли насоки. Оттам
насетне сме свободни да импровизираме", обяснява Дочева.
Участието на доброволци е практика в европредседателствата, като в различните държави се разчита на различен тип доброволческа дейност. Това може да са държавни служители от конкретните министерства, например в Холандия, където е имало смесени екипи със студенти. В повечето държави членки се използват основно студенти и млади хора. В България те са изцяло лица на доброволни начала.
Кауза
Вера Станчева, на 29 години, е един от доброволците за председателството. Бакалавърът й е "Европеистика", а "Бизнес и икономика" е магистратурата й. От доста време работи в България и в Германия, живее и в двете държави и знае немски и английски език.
За нея доброволчеството за европредседателството е една кауза. "Имаме шанса да представим България в най-добрата възможна светлина", казва Вера. "Повечето от доброволците знаят много езици, което дава възможност всеки член на делегациите да бъде разбран на майчиния си език. Това помага да сме по-гостоприемни и да се чувстват по-уютно, както и да представим България в една добра светлина". По думите й има позитивна нагласа сред пристигащите чуждестранни гости. Нейната делегация е била от Дания. Те са очаквали високо качество и очакванията им са се оправдали.
© Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018
Обучение по оказване на първа помощ
Мира Тодорова, на 23 години, в момента учи в Софийския университет магистър преводач- редактор с английски език. За нея това е възможност да види как се случват нещата отвътре. Тя е отговаряла за делегацията на Белгия. Нейните министри са били тези на вътрешните работи и на миграцията и съответно е трябвало да ги посрещне от летището, да ги заведе на срещите им и да се занимава с техните нужди. Например да изпринтират нещо, да придружи някого до посолството, да му помогне да обмени пари, да разпредели времето им, да им каже какво могат да видят в София. Никой от тях не е идвал в града преди това и не са знаели какво да очакват. Били са малко притеснени, но също така позитивно настроени.
За нея най-голямото предизвикателство като доброволец е, че трябва да се импровизира. "Ти си единственият им контакт. Трябва да измислиш най-добрия начин за решаване на дадена ситуация". Нейните министри са имали някои притеснения, например да си вземат такси или да обменят пари. Но по думите й много показателен пример е обаче този за един министър, който пожелал да се прибере пеша до хотел "Маринела" и казал, че е сигурен, че всичко ще бъде наред, без да има някакви предубеждения.
Да бъдеш полезен
Жана Благоева, на 55 години, разказва, че мотивацията й да стане доброволец има рационална и емоционална страна. Тя е роден привърженик на принадлежността на България към ЕС и за нея е голяма възможност да види по-отблизо като доброволец как работят структурите. "Има и емоционална страна - мога да направя паралел както в семейството, когато идват гости, цялата фамилия иска да допринесе те да бъдат приети по най-добрия начин. Почувствах се по същия начин. Че в страната ни пристигат гости и всеки човек и по най-скромния и малък начин би се радвал да допринесе", разказва Жана.
Тя е инженер по пречистване на водите, но има разнообразен професионален опит. Работила е по проекти по програма ФАР и в областта на симултантния превод. Като пример за това, че доброволците са едно от лицата на България по време на председателството, Жана разказва за случка с млада жена от Холандия, която също била доброволец. Една сутрин рано и двете били на един от входовете на НДК и тя използвала времето, докато са чакали достъп до сградата, за да й разкаже интересни неща за София, както и къде може да прекара времето през уикенда.
Преди да започне председателството, е имало усещане на неизвестност и опасения дали България ще бъде на висотата на това събитие, но когато нещата са тръгнали, вече вървят гладко, обяснява Жана. Според нея не е имало много широко отразяване на председателството в чуждите медии. "То е събитие за нас като домакини, но иначе това е един рутинен етап. Председателство има във всеки момент. Просто се сменя домакинът", допълва тя.
Мотивацията
Явор Нанков е старши сътрудник в дирекция "Подготовка и провеждане на председателството", която е основният двигател на организацията на събитията и логистиката. Той се занимава с доброволческия екип от самото начало. От септември до октомври миналата година са се набирали документи, мотивационни писма, автобиографии. След това на втори кръг е имало селекция и устно събеседване с всеки от тях. В началото след интервюта са били одобрени 177 души, но периодът на ангажираност е голям и не всеки може да отдели толкова време. Някои са се отказали, защото не са си направили добра преценка за това.
Всеки има различна мотивация, разказва Нанков. Най-често срещаната, макар представена с различни думи, е да натрупат опит, да видят как нещата стават зад сцената.
© Николай Дойчинов
Мира Тодорова, Яна Дочева и Вера Станчева
На интервютата е имало е около 450 кандидати. Задавани са им въпроси, които да ги предразположат, за да могат да говорят спокойно, да се представят и да кажат какво ги мотивира. Имало е въпроси за ЕС, институциите, по-конкретно за Съвета на ЕС, както и въпроси на чужд език, главно на английски. Важни е това да бъдат хора, които могат да реагират бързо в дадена ситуация, подчертава Нанков. Доброволците се грижат например делегацията да бъде готова в хотела в осем и половина, за да бъде в НДК в девет и да участва в дадено заседание. Част от делегатите искат да се видят тет-а-тет, тези срещи се заявяват и доброволците са хората, които предават информацията, че има такива заявени срещи, допълва той.
По думите му много показателна е била мотивацията на един от доброволците, който си е взел неплатен отпуск, за да може да участва. Той самият е учител по английски език.
Какво четем:
🔴 Мусала беше Сталин, пак клатят върха с ново име🔴 10 неща, които имат срокна годност, а не знаем
🔴 Българите не отстъпват с нищо
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
