“... денят ни е изпълнен с болка, вместо да бъде едно приключение, един сблъсък с границите на нашата свобода…”


Това е мисъл от едно произведение на един гръцки писател и отразява с абсолютна точност онова, което се случва с повечето от нас. Животът изпълва с болка човешките взаимоотношения, след като не сме в състояние да разграничим причините, външните фактори, които ни влияят, от междуличностните ни отношения. Обикновено, прехвърляме външните проблеми от всекидневието, които тормозят всеки един от нас, вътре в семейството или в отношенията с приятелите си и превръщаме „приключението” на живота си в един път, изпълнен с горчивина, поставяйки близките си хора на мястото на източника на нашите страдания, защото това е най-лесното решение.

Но най-трудното и най-интересното е да можем да задържаме горчивината и проблемите, както и всякакъв вид препятствия, които ни създават различните житейски философии, които имаме, далеч от човешките отношения, от човека до нас, изобщо от семейството си или от нашите приятели. Мнозина ще се запитат „как” би могло това да стане и по какъв начин можем да открием силата да разграничаваме тъмната страна в живота от красотата на приключението. Отговорът е прост: да можем да оставяме отвън на прага пред вратата на дома си или на личното си отношение всички проблеми, които предизвикват болка и всякакви мисли, които могат да издигнат бариери в общуването ни с близките ни хора и да търсим вътре в отношението с нашия партньор, семейството или приятелите си сладкия уют и топлина на пристанището на спокойствието, както и чувствата, които създават противоотрова срещу проблемите и водят до този непрекъснат сблъсък с границите на нашата свобода.

Какво обаче представлява „сблъсъкът с границите на нашата свобода?” Страданията, проблемите, горчивините ни затварят вратата на радостта и на надеждата в живота, ограничават мислите ни в рамките на песимизма и ни водят само до трудности на всяко ниво, доколкото нямаме душевната сила да видим, че съществува един съвършено различен свят. Бог обаче ни е създал като свободни същества и ни е дал различни варианти за избор, за които ни е научил да воюваме и да се конфронтираме, ако трябва, оползотворявайки цялата радост и щастие, които може да ни донесе този сблъсък. За разлика от страданието, към която ни води болката, Бог ни предлага любовта към ближния и самите себе си, която може да бъде изразена по хиляди различни начини от всеки един от нас. Също така ни дари вярата, че ако се борим в живота, имайки доверие в помощта Му, никога няма да останем сами и неудовлетворени от резултата. Сърцето ни трябва да се чувства свободно и да се противопоставя на всяка болка и на всяка скръб. Когато горчивините ни задушават, ще трябва да тръгнем решително напред вършейки неща, които винаги сме мечтали да направим и оцветявайки живота си с надеждата и красотата на действието. Не трябва да прехвърляме отрицателната енергия вътре в сърцето си и сред хората, които са свързани с него, а трябва да я оставаме отвън портите на нашите мисли.

Нека се доверим на Бог и на вариантите за избор, които ни е дарил, нека се доверим на самите себе си и на силата на сърцето си, нека вършим всеки ден една мирна революция вътре в себе си, изпитвайки границите на свободата си, откривайки всяка малка радост, която може да ни донесе животът и нека затръшваме вратата пред негативните мисли и песимизма. Колкото продължаваме приключението си в живота, оставяйки страховете си настрани и колкото доверяваме мислите си на Бог, толкова ще можем всеки ден да откриваме все нови и нови аспекти на свободата си, които ще ни донесат малки късчета лично щастие. Вариантите за избор са прости и големият ни късмет да се родим православни християни прави личната ни революция към свободата още по-бляскава, след като знаем, че винаги ще можем да докоснем надеждата на щастието. На щастието, които ни даряват малките всекидневни действия.

Източник:



Коментари



горе