"Great to be home", вместо родното "Добре дошъл у дома"!!!


Едно от първите неща, които българите забелязват у нас, когато се завърнат от малко по-продължителен престой в чужбина, е това, че ние в България не се усмихваме...! Дори напротив, повечето сме намръщени и сърдити, сякаш някой за нещо ни е виновен. Може и да е така, но така е понякога и при тях, само че те не го показват. Дали това втренчване в проблема и неговото мултиплициране вътре в нас е нещо добро, или не, разсъждавахме заедно с българка, която от години живее в Северозападна Европа.
Това, която тя сподели у нас беше, че когато влезе в едно заведение на централна софийска улица и си поръча едно кафе, сервитьорите я гледат с нескрито пренебрежение! Това напомня онзи виц, когато един влязъл в ресторант и попитал, какво ще му препоръчат за пет лева, а сервитьорът отговорил: „...Ами - друг ресторант...!". У нас сякаш е проблем да влезеш в скъпо заведение и да си поръчаш чай, например, не защото нямаш пари, в повечето случаи, а защото просто искаш да пиеш именно чай, а не кафе, или сок.
Разбира се, има значение да влезеш в ресторант и да поръчаш една вода, на която да стоиш два часа, като по този начин заемаш място за друг, който може би ще вечеря и ще направи по-голяма сметка, но така мислим ние, българите. В останалия свят не е така. Когато спреш такси, не е нужно да се обясняваш дали ще те вземе до еди къде си, просто се качваш и указваш посоката...!
Да, ама така е в чужбина, в България уви, шофьорите на таксита може и да не те вземат, ако им се вижда твърде близко разстоянието, защото няма да спечелят от теб толкова, колкото им се иска. Въпреки, че ако стоят на стоянка нищо няма да спечелят, но те предпочитат да стоят, вместо да ти помогнат с превоза и за малко, но все пак някакви пари!
Та да се върнем на въпросната българка от Северозападна Европа. Тя твърди, че там, където живее, плаща по-нисък пътен данък в левова равностойност, отколкото е той в България, въпреки, че стандартите на живот са коренно различни и въпреки това пътищата там са в пъти по-добри, отколкото у нас! Е, това традиция ли е, практика ли е, или просто там е така, защото хората са различни – и политиците, и избирателите!?!?!?
Същата българка сподели още, че когато си идва в България, се чуди защо хората са сърдити и какво евентуално е направила тя персонално, за да ги разсърди! Това е впечатлението й от обслужващите я сервитьори и не само. А в същото време в държавата, в която живее, хората вероятно също имат проблеми, понякога са нещастни, недоспали, сърдити, НО това не им личи в работата! Ако някой има проблеми, не е непременно задължително, дори напротив, да си изсипе негативите върху нищо неподозиращите клиенти.
Това са разликите между нас, и тях..., там може и да няма денонощни магазини, които да предлагат всичко, но пък имат правила, имат адекватни политики, имат отношение, имат подход, имат възпитание, имат, в крайна сметка, традиции в обслужването. Това са традиции, градени не с години, дори не и със столетия, това са традициите на хилядолетни нрави, които са съхранявани и възпроизвеждани.
Заради това празниците в Западна Европа и в САЩ, примерно, винаги са ни се стрували по-тържествени, защото там хората оставят проблемите си в къщи, а навън, с приятелите си, с колегите си, с близките си, с подчинените си дори, се забавляват и се радват на живота.
Това не означава да се превърнем в роботизирани лицемери, да не споделяме с приятелите си, но за всичко си има място и време - не винаги, не навсякъде и не на всяка цена...!
Това обаче става, като се възпитава поведение, при което, когато се прибереш от гурбет, или от чужда държава, в която живееш и работиш, да напишеш статус във фейсбук, който да не гласи - „great to be home", а да си го напишеш на родния си български – „хубаво е да съм у дома"...!
Разбираме, че от един момент нататък човек започва да мисли на чуждия език, разбираме, че това му е средата дълги години, но все пак, българинът трябва да си остане такъв, защото той е такъв по същество. Както казват, кучето, както и да се върти, опашката все ще му е отзад! Ето това някои се опитват да променят, но не става и стават смешни, а и жалки!
А промяната в поведението, е, тя се възпитава и от тук, но и с години, защото всеки е заслужил това обслужване, това отношение и това поведение насреща си, което е и толерирал със своите действия, но и със своите, понякога престъпни, бездействия!

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София


Какво четем:

🔴 Светът се движи от малки и принципни хора

🔴 Бог ни прати Христо Бонев преди 71 години

🔴 Кучето - приятел или враг

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе