Битките с монополите, банките и закон за частния фалит ще бъдат акцент в работата ми занапред


Днес се навършват 2 г. от встъпването в длъжност на новия омбудсман на България. Какво е постигнато през този период и какви други битки тепърва предстоят? Отчет на двегодишната работа и коментар по някои от актуалните въпроси и проблеми, вълнуващи обществото ще направим с омбудсмана Мая Манолова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Госпожо Манолова, каква е оценката ви на свършеното през тези две години дотук и какво успяхте да постигнете?

Мая Манолова: Институцията на омбудсмана е напълно публична, открита и прозрачна. И благодарение на медиите, всички български граждани знаят за каузите, с които се занимавам аз и моят екип. Така че днес заедно с моите колеги решихме да не превръщаме отчета за работата през двегодишния период в образно казано „таблото на отличника“, а да обърнем внимание, да акцентираме на това, което сме започнали, но не сме довършили и за битките и каузите, които предстои да защитаваме през следващия период. А иначе числата, които сме приготвили и ще раздадем днес на медиите, ще представим пред публиката и които мога да цитирам сега пред вас, говорят сами за себе си. Продължават да нарастват лавинообразно жалбите, сигналите, посещенията в приемната на омбудсмана, като само за миналата година сме успели да окажем съдействие на 34 500 граждани, като броят на жалбите вече надхвърля 12 хиляди. Това, което според мен е изключително важно, около 12 хиляди са и приключените жалби, т.е. ситуации, казуси, по които ние сме се намесили в една голяма част от случаите с очаквания от гражданина резултат.

Водещ: През този период, вие провеждахте и много приемни из страната. Какво отчетохте? Кои са основните проблеми, които вълнуват гражданите, и на които е необходимо и се обърна внимание?

Мая Манолова: Посетили сме повече от 60 населени места, някои от тях по няколко пъти, като хората и в столицата, и в страната имат, на първо място, проблеми свързани с бедността и със застрашеността от социално изключване, проблемите на работещите бедни и на техните семейства, и на работодателите разбира се, които се отнасят некоректно и нагло със своите работници, не си плащат дължимите възнаграждения. Това беше една от каузите ни през тази година – битката с модерното робство, която предстои през следващите седмици в парламента да бъдат сигнализирани, така че да не могат да се крият повече наглите работодатели от хората, които работят за тях и да не си плащат дължимите трудови възнаграждения. Освен това хората страдат от прекомерните правомощия на монополите. Това са „Топлофикации“, ВиК-та, мобилни оператори, енергоразпределителни дружества. Хората страдат от банките, от частните съдебни изпълнители, от фирмите за бързи кредити, от колекторските фирми. Казано най-общо – от силните на деня. И имат огромна нужда от това институцията на омбудсмана да ги подкрепя. Правата на децата също бяха специален акцент в работата ми през тази година, кампанията „Нашето дете“, в която ме подкрепиха известни лица, обичани българи и която имаше за цел да обясни на родителите, на децата, на педагозите, на обществото, че и децата в България имат права. Те просто трябва бъдат защитавани и уважавани. Друг акцент беше работа с хората с уврежданията, проблемите с екологията, със застрояването, зелените площи, образованието, здравеопазването и т.н.

Водещ: Може ли да се каже, че доверието в институцията вече се е повишило и гражданите могат спокойно да разчитат на омбудсмана като институция за редица проблеми?

Мая Манолова: Не ми отива аз да правя подобна оценка. Нека хората да оценят дали са доволни от институцията и дали могат да разчитат на нея, но това което мога да кажа, че ние се опитваме да правим във всеки случай, при всяка жалба, независимо каква е, независимо за какво се отнася, независимо даже дали е в нашите правомощия, е да обърнем внимание на всеки и ако не успеем да решим неговия проблем, да му помогнем със съвет. Така че и броят на жалбите, на посещенията в приемната, на хората, които се обръщат към мен в социалните мрежи, по телефон, непрекъснато расте, което показва, че хората наистина, освен че имат нужда да бъдат подкрепени, и разчитат че именно омбудсмана и институцията на омбудсмана е тази, която ще застане на тяхна страна.

Водещ: Нека насоча вниманието ви и към промените в Гражданския процесуален кодекс, които бяха приети от народните представители. Това би могло да се приеме като победа срещу злоупотребите на частните съдебни изпълнители. След тези промени, може ли да се каже, че въпросът е изчистен и трайно решен?

Мая Манолова: Това е наистина важен успех. Спокойно мога да кажа победа на гражданите срещу произвола на частните съдебни изпълнители. Тази битка не беше никак лесна. Тя е дълга и продължителна. Аз всъщност съм я започнала през 2013 г., т.е. пета година в четвърти парламент полагам усилия, внасям законопроекти, натискам депутатите, правя публична кампания да бъдат ограничени свръхправомощията на частните съдебни изпълнители. Това се случи изминалите дни в парламента и ме изпълва и мен, и моите колеги с оптимизъм, че даже и когато имаме труден противник, икономически могъщ противник, когато има сериозна съпротива, можем да постигнем успех, ако не се отказваме, ако сме последователни и разбира се, ако каузата ни е справедлива. Така че, какво успяхме да постигнем? Вече граждани няма да бъдат съдени без да знаят. Има достатъчно сериозни гаранции в призоваването, че всеки, особено ако ще бъде съден за дълг по бързото производство, ще разбере затова. На второ място, ще има възможност да плати, когато става дума за малка сума, за която той е сигурен, че дължи. Ще може да плати още в съдебния процес без да му се натрупват лихви, такси, разноски, адвокатски такси, съдебни, частно-съдебни и прочие допълнителни натоварвания. На трето място, ще бъдат длъжни вече частните съдебни изпълнители да съобразяват изпълнителните способи, които налагат на един длъжник с размера на дълга. Защото досега можеше спокойно за 100 лв. да бъдеш с изцяло блокирано имущество и да прекараш така месеци. Ще могат гражданите да оспорват оценките на недвижимия имот, който се изнася на публична продан, а също и на движимите вещи. Досега каквото кажеше частният съдебен изпълнител беше закон, защото действията му фактически не се обжалваха. И на пето място, бяха чувствително намалени таксите на частните съдебни изпълнители. Досега те бяха просто неразумно, несправедливо, изключително високи.

Водещ: По време на обсъжданията вие насочихте вниманието и към темата за частния фалит, гражданската несъстоятелност. Как въпросът кредитори-длъжници ще бъде изчистен и по какъв начин виждате това да се случи?

Мая Манолова: Друга важна тема, която беше повдигната с този законопроект и която беше обсъждана през последните месеци са свръхправомощията на банките срещу гражданите. Т.е. възможността чрез една облекчена процедура те да се снабдяват с изпълнителен лист срещу своите длъжници. Прави са хората да се възмущават, защото много често е възможно сметката да бъде некоректна, да бъдат начислени повече лихви или гражданинът да е платил, но тук беше изключително трудно да убедя депутатите и преди това работната група, че са необходими едни прецизни текстове, които в случаите, когато става дума за недобросъвестно поведение на банката да дадат възможност на длъжника да спре изпълнението и да отиде на исков процес. Беше възприета все пак такава възможност, т.е. изключи се досега съществуващото изискване длъжникът да плати дълга, ако иска да спре изпълнението и да оспорва това, което банката му претендира. Което, на практика хората, ако имат парите, няма да стигнат до това положение. Сега се дава възможност, ако имаш писмени доказателства, че си платил или че са плащал, да ги представиш и да искаш да се спре изпълнението и да се отиде на исков процес. Но в интерес на истината и това не е оптимално решение. Ще го наблюдаваме как ще действа. Това, което поех като ангажимент, тъй като има много разочаровани граждани от това, че прословутият чл. 417 не отпадна, това което поех като ангажимент и още днес с експерти на гражданското общество и с хората от моя консултативен съвет ще обсъждаме варианти, ще започнем законодателно проучване на практиката в европейските държави как този въпрос е уреден в Европа, за да може в крайна сметка и в България да има справедливо решение. А иначе, ако мога да бъда малко по-подробна за тези, които не са следили дебата, предложенията, които бяха внесени от БСП и от Патриотите, които аз не подкрепих в пленарна зала, премахваха възможността на банката да съди длъжника по бързия ред, да си извади срещу него изпълнителен лист по извлечения от сметки, но оставяха възможността на банката да го прави по другите текстове на чл. 417, например чрез нотариално заверен договор за кредит. Което означаваше, че просто гражданинът ще бъде натоварен с едни допълнителни такси за нотариална заверка на договора с банката, ако изобщо иска да получи кредит. Всъщност и банките подкрепиха това решение, защото реално то не ги касае, просто щеше да осигури малко повече пари за нотариусите. Така че в зала аз обясних, че текстът не е достатъчно добър, поради което и в момента получавам сериозни критики от радетелите за падане на чл. 417, но пък подчертах, че предложението на „Воля“ беше добро, което въобще изключваше банките от всички хипотези на чл. 417, но то така и не беше възприето. Така че тук още ни чака допълнителна и много сериозна работа. И след това отново една битка, за да убедим и самите банки, че просто така не може. Напрежението върху тях се трупа и в един момент ще ескалира.

Водещ: Безспорно темата предизвика поводи за много дискусии. Вярвате ли, че ще се постигне единомислие по тази тема, в крайна сметка в полза на гражданите?

Мая Манолова: Вярвам. Вярвам, защото и това, което се случи срещу частните съдебни изпълнители, беше немислимо. В момента, в който внесох този законопроект, имаше хора, които казваха – „за четвърти път го внасяш, какво мислиш, те имат огромно лоби, става дума за десетки милиони левове, които те печелят, за огромни такси, за огромни интереси, те няма да оставят това да се случи“. Но в крайна сметка, вярно костваше ми десетки часове, множество дни, работа през целия август, през септември, докато накрая се постигне този резултат. Сега мисля, че ако предложим текстове, които се отнасят до банките и които наистина да защитават гражданите, а не да са просто – да, ние махнахме чл. 417, но натоварихме хората с още и още разноски. Ако го направим, ако го обясним, имаме цяла една година напред, мисля че това ще бъде финализираната кауза през следващата година. И може би трябва да кажа и няколко изречения и по Закона за частния фалит. Отново сме в ситуация, в която отговарям за нещо, за което по принцип не трябва. Аз не съм носител на текста за частния фалит. Не съм поемала ангажимент, че по този начин, в този закон е възможно да бъде приет. Още повече, че самият текст, който бяха внесли не носеше нищо след себе си, защото буквално той освобождаваше от 10-годишни дългове само тези, които са получили необезпечени дългове и кредити. Т.е. това изключваше ситуацията с банките. Знаете че няма кредит към банка, който да не е обезпечен или с ипотека, или с поръчителство, или с банкови сметки. Погасителната давност за дългове към монополни дружества е 3 г., така че никой не чака 10 г., за да събира. Същото е и за фирмите за бързи кредити. Там събираемостта и сроковете са кратки, под една година, така че реално тези текстове щяха да си бъдат неработещи, но въпреки те и в този вид не бяха приети от народните представители.

Водещ: Освен това, което изброихте и множеството работа, която тепърва предстои, накъде ще насочите усилията си, още върху какво ще поставите акцента на работата си?

Мая Манолова: Със сигурност следващите са банките и фирмите за бързи кредити, където има нужда от анализ и от изготвяне на законодателни промени, с които ще се занимавам. Закон за частния фалит, защото това е решението за хората, които изнемогват, бивайки вечни длъжници. Това е една много сложна обаче и трудна работа. Разбира се започнатите битки срещу монополите, на първо място „Топлофикация“, тъй като каквото и да правя, с каквато и справедлива кауза да се занимавам, винаги има граждани, които казват – „хайде, де, какво стана с „Топлофикация“. Така че малко символично, днес отчетът, който ще направя за 2-годишната си дейност ще бъде пред „Топлофикация“ в 11 часа, пред сградата на „Топлофикация“. Там съм поканила и журналисти, за да покажа, че не съм забравила и ангажимента ми да защитя гражданите от издевателствата на това столично дружество са трайни и не съм се отказала от тях.

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Какво четем:

🔴 Обездвижен мъж получи мебели и инвалидна количка

🔴 Данчо Караджов: Хора са се запознавали и са се женили с песните ни (Видео)

🔴 Пещера Голубовица: уникално приключение в сърцето на Родопите

Източник: Фокус



Коментари



горе