Преображенският манастир - ВЪЗРОЖДЕНСКО БИЖУ сред манастирите на България! (СНИМКИ и ВИДЕО)

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ чества своя празник на 6-ти Август. Разположен в подножието на стръмни скали на река Янтра – на 8 км над старата ни столица Велико Търново.

Той е четвърти по големина сред манастирите в България и е един от безценните пазители на старата българска архитектура и изкуство. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Сегашния си облик манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости.

Сградите оформят издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните се свързват хармонично с наклонена на терена. Първоначално за изграждането е бил нает майстор Димитър Софиянлията, но основният градеж на манастира и кулата са издигнати през първата половина на 19 век от Кольо Фичето.

Съборната черква „Св. Преображение“ е удивителна със своята архитектура и с живописната си декорация. Вътрешните и външните стени на храма са украсени със стенописи от известния български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков, който рисува в продължение на три години – от 1849 до 1851 г. В северозападната част на женското отделение талантливият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат възрожденски стил и дух.

Източната стена е покрита с фигурална живопис – разгърната е традиционната широкообхватна назидателна сцена „Страшният съд“. Толкова детайлно и така внушително тя рядко е била изписвана преди Захарий Зограф.

Зографът изписва църквата и отвън с декоративна живопис, комбинация от архитектурни и флорални мотиви.

За да напомня за преходността на човешкия живот на южната стена е поместен сюжетът „Колелото на живота“, който зографът е изобразил и в Троянския манастир. Тези външни стенописи повишават живописното въздействие на храма и го превръщят в уникално произведение на архитектурата и изкуството, по което се възхищаваме и до днес.

Позлатеният резбован иконостас на църквата е едно недостижимо произведение на българската дърворезба. Някои изследователи твърдят, че е дело на Кольо Фичето. Иконите „Архангел Михаил“, „Св. Богородица Милующа“, „Христос Вседържител“, „Преображение“, „Йоан Предтеча“ и „Св. Мина“ са дело на Захарий Зограф. Иконата „Св. Андрей“ е рисувана от Станислав Доспевски – представител на Самоковската художествена школа.