Къде си, бабо?


Да си баба, е нещо велико! Бабите го знаят. Всъщност бабите знаят доста повече, отколкото изглежда на пръв поглед. От днес TrafficNews.bg започва нова рубрика - Къде си, бабо? В нея една новоизлюпена баба, нашата колежка Мария Владова, ще се опита да влезе в обувките на баба, за да види удобни ли са, къде стискат и колко са здрави. Ще споделя своите лични бабешки преживявания – без претенции за последна инстанция. А вие, баби, майки и татковци, можете да влизате в спор с нея, ако смятате, че прекалява – типично за бабите…

Много време мина от момента, когато денят ми се въртеше около бархетна триъгълна и тензухена правоъгълна. За пелени става дума. Днешните майки под „пелени” разбират друго. Ние, бабите, се наложи бързо да преминем от бархета на памперса, от тензуха на молфикса или пуфиса. И дори го правим с облекчение!

Впрочем, да си баба в днешно време, не означава непременно да си ретроизкопаемо. Въпреки че си. Колкото и енергична, вдъхновена и „млада” да си. Така или иначе – в това съм съвсем сигурна, щастливи са тези млади родители, които си имат поне една баба. Колкото и задръстена да е…

Даже, като се замисля, задръстените баби май са за предпочитане. Защото другите – онези с кариера и сериозен социален живот, малко трудно се вписват в света на памперсите и бибероните. Просто нямат време! И докато се огледат… внучето проходило и проговорило.

А каква баба си, ако не гукаш активно с двумесечното бебе или не подскачаш като жаба всеки път, когато то се оттласне с крачетата си няколко сантиметра, когато го поставиш по корем? Никаква! Каква баба си, ако инфантилното не вземе връх и в някакъв момент се усетиш как кукуригаш, блееш, цирикаш, кудкудякаш и даже цвилиш? Ами никаква!

По-сложно става, когато хем си работеща баба, хем не искаш за нищо на света да пропускаш онези моменти от преди 20 и повече години, които са ти като насън. Тогава, когато твоето дете, което сега си има дете, гукаше и се оттласкваше с крачета, а ти мислеше за изваряването (само да не те чуе дъщеря ти – сега се нарича „стерилизиране”!), неспиращото гладене на пелени и откъде ще намериш изкуствено (пардон – адаптирано!) мляко, когато в магазините няма и обикновено.

Обикновено тази порода баби се гърчат между това в службата всичко да е ок, за да не се излагат, и това все пак  да приличат на що-годе истинска баба, която освен че се вдетинява, може и да пере, суши, мие, сгъва дрехи и даже, ако й разрешат, да участва поне един път в седмицата в къпането на внучето.

А то – внучето, разбира се, ще й се отблагодари и ще й се усмихне толкова широко, колкото на никого другиго. Или поне тя така ще си мисли.

В крайна сметка няма никакво значение от коя точно порода баба си. Защото основната мисия на бабата е да обича. И дори да няма никаква представа как работи бебефонът, как се сменят батериите на бебешката люлка шезлонг или кои точно капки за колики са най-удачни… бабата все ще обича. Безусловно!

Разбира се, и ще помага. А помагайки, ще се сблъсква с трудности, проблеми, абсурди, въпроси, куриози. Но за всичко това… по-нататък.


Какво четем:

🔴 Цвети Стоянова : Не искам в големия спорт, ще работя с деца (видео)

🔴 Ще ви побият тръпки, след като прочетете това жестоко и откровено писмо на една майка към дъщеря си! Цяла България се разтрепери…

🔴 На 5 февруари имен ден празнуват любими имена! Честито на...

Източник: trafficnews



Коментари



горе