Учител по английски с приятели чисти от бунища красиви места във Велико Търново


Владислав Ванков е възпитаник на ВТУ. Обиколил е половината свят. Живее в Търново и вече има 150-годишен дом в града.

Той е вдъхновител, организатор и участник в 14 акции за почистване на малки сметища, заринали най-красивите части на стария български град.

Владислав се е

катерил по баирите

на Търново, слизал

е в дерета и

под мостове,

за да успее да събере възможно най-много боклуци, които той не е изхвърлял.

Част от веднъж изчистените места месеци по-късно отново са сметища. Въпреки това Владислав не се отказва. Чрез фейсбук групата “Доброволно чистене - Велико Търново” продължава да събира около себе си млади хора, които също като него вярват в каузата.

“Интересувам се от природа, харесвам красотата ѝ и имам за мисия в живота си да я опазвам, доколкото мога, и да правя природосъобразни избори с ежедневните си покупки, действия, примери”, разказва Влади.

Той е на 32 г. и казва, че е от Видин. Идва за пръв път във Велико Търново през 2004 г., за да учи висше образование. Завършва начална училищна педагогика с английски език и през всички години на студентството използва възможността да пътува. Бил е на 3 бригади в САЩ. След това и в Англия, за да се занимава със селскостопанска работа.

Изкарал и три контракта на круизни кораби като сервитьор. “Хубавото беше, че успях да видя места, които не съм подозирал, че съществуват - бях на Южните Кариби, на островите Сейнт Томас, Сейнт Кийдс, Санта Лусия, Сейнт Мартин, Барбейдос, Пуерто Рико, Бахамите, Фрий Порт и на още много красиви места.

Но всеки, който мисли че в чужбина ще намери щастие, се лъже - ще намери само пари”, казва Владислав.

“С цялото си обикаляне по света - близо 10 г., успях да събера пари, за да си купя жилище във Велико Търново. Поръчах си го на Вселената, всеки ден си го представях, докато бях по корабите, и една моя мечта се материализира.

Сега живея в старата част в 150-годишна къща, която някога е била хан. Шоуто “Звук и светлина” на Царевец и светлините на хълма Трапезица са моят телевизор”, вдъхновява се мъжът.

Усетил, че Търново е неговото място, още когато пристигнал край Янтра. Доста бързо си намерил приятели, които са със сходни разбирания и интереси. А те никак не са малко - планинско колоездене, водач по екопътеките край Търново, уличен музикант на перкусионни инструменти.

Той познава града в най-големи детайли и казва, че няма уличка или място, където да не е бил и да не знае в какво състояние е и от какво има нужда. Идеята да се захване с почистване се родила естествено.

“Всеки човек, който има душа или очи, като види едно грозно място, трябва да реагира. Обикновено ние, българите, обичаме да се възмущаваме, да цъкаме с език, да оправяме света на маса с ракия и салата и съответно сме специалисти по всичко - знаем как трябва да стане, кой трябва да го направи, колко ще струва, но ако стане въпрос да го направим сами, вече става тема табу и граничи с невъзможното”, обобщава Владислав.

Та веднъж тръгнали за т.нар. Карталски водопади по екопътеката от търновския квартал, когато забелязали нещо шокиращо - огромно сметище, разположено на 3 нива по баира.  

“Всеки, който би го погледнал, би казал, че е невъзможно да се изчисти. Ние веднага решихме да направим събитие и да свършим, каквото можем, със собствени средства. Невероятно е какви неща човек може да постигне с двете си ръце”, оживява се Влади.

Правят почистването на два тура, висят по клоните на дърветата в стръмните урви и събират 200 чувала боклуци плюс огромни отпадъци като парчета от мебели, части от коли, гуми.

“Тогава нямахме помощ отникъде, единствено от отдел “Околна среда” на общината ни бяха предоставили чували. След втория тур на същото място то започна да прилича на това, което трябва да бъде - красива местност на хълма, начало на екопътека, част от исторически квартал - каквото щете, но не и сметище”, казва Владислав. Проблемът според него е, че

на много места

в града преди

години не е имало

сметоизвозване

“Някои от местните хора казваха, че почистващата фирма идвала и понеже извозват с едно малко камионче с каросерия, а то бързо се пълни, като видят колко много боклуци има, изпразват боклуците в дерето, което е още по-зле”, анализира природозащитникът.

За акцията се разчува бързо, после идва и фейсбук страницата и от 10-ина приятели при последното чистене на останките от историческата църква “Св. Спас” вече са над 70. За по-малко от два часа те превръщат буренясалите и засипани с отпадъци останки от храма на Колю Фичето в истински културен паметник.

“Всички хора, който вече се включват, не са обединени под общ знаменател - не са само еколози, само спортисти или само инженери. Всеки си има своите занимания- възрастни, млади, със и без работа, хора, които искат да живеят в един по-чист град.

У човека има естетическо чувство за красота, което ни е вродено. Виждаме сами с очите си, че когато едно място го изчистим с общи усилия, се получава един общ дух, който ни кара да се чувстваме пълноценни”, обяснява Влади.

На акциите идвали дори родители с малки деца. “Те не могат да направят много, особено когато става въпрос за опасни терени, но въпреки това родителите възпитават у тях едно отношение към боклука.

Има хора на по половин век, но все още нямат това знание. Един боклук е нещо ненужно, от което веднага трябва да се отървеш, независимо къде се намираш. При нас има парадокс, че хора с работа, с положение, с високи заплати хвърлят боклука през прозореца на скъпата си кола, а други, които не могат да четат, нямат дом, събират шишета и картон и ги носят за рециклиране”, гневи се Владислав.  

Най-екстремното място, което доброволците са чистили, е ул. “Панорамна” във Велико Търново - стръмен склон, на който с десетилетия се било образувало бунище.

“Боклуците, които извадихме оттам, бяха достойни за артинсталация - дивани, кукли, гуми, перални, печки и много пластмаса.

Създали сме

симбиоза с община

Велико Търново

След като свършим с нашата акция, се обаждам и казвам на кое място ги чакат чувалите. На следващия ден идват хора с камион и ги изнасят. Осигуряват ни и още чували, а преди дни приятели от фенклуба на “Етър” с помощта на местна фирма ни дариха около 700 чувала и 50 чифта ръкавици”, разказва ентусиастът. Следващото място за доброволците са бреговете на Янтра и от ул. “Тунел” до началото на няколко екопътеки.

“На много места сме се връщали, за да виждаме как е ситуацията. Нашите приятели рибарите обичат на мястото, където се хранят, там да си изхвърлят и боклуците. Това, че изчистихме бреговете на реката в близост до железния мост, с нищо не ги трогна.

Българската логика е: “Защо аз трябва да чистя, като след това отново ще се замърси?” и “Защо да пазя чисто, като вече тук е хвърляно?”.

Така малко по малко едно красиво място се превръща в бунище от човешки непукизъм”, казва Владислав и се надява, че с примера си ще изгради отношение към боклука у младите хора.

От 2 седмици е учител по английски в горнооряховска професионална гимназия. Казва, че младежите са научили за мисията му през социалните мрежи и вече проявяват интерес.


Какво четем:

🔴 Топла и слънчева седмица, в събота и неделя ще вали сняг

🔴 УРОЦИТЕ НА ДАЛАЙ ЛАМА

🔴 Секвои кандидат-евродърво събраха 2600 гласа за 3 дни

Източник: 24 часа



Коментари



горе