"Истанбулски" статистики и насилие над цял един народ


Тези дни една чужда компания за дамски козметични продукти призова
своите служители, дистрибутори и клиенти у нас да подкрепят
въвеждането на Истанбулската конвенция. У нас, не у тях.

 

В този козметичен призив се споменава между другото, че в България
всеки четвърти мъж в България е престъпник. Неизбежно следствие – има ли жертва, има и престъпник.
От парламентарната трибуна по време на „истанбулските“ напъни се чуха още по-смели статистически полети на изящната словесност – „1 милион жени в България са жертва на домашно насилие“. (За какъв период от време – 1 година или 1 век, това изящната словесност не го каза.Но нека не издребняваме, все пак има хора с мащабно виждане за собствената си некомпетентност). 

 

В този случай дори бе споменат и източник на тази информация – „по
данни на неправителствени организации“. Разбира се, това е толкова
конкретен източник, колкото е конкретно и следното пространствено-
темпорално упътване – „много отдавна, в една отдалечена галактика“.
Знаете ли коя е тая отдалечена галактика? Не? Е, когато узнаете, тогава ще узнаете и кои са тези НПО, подали статистическата информация на
козметичната загриженост и на изящната словесност.


Междувременно можем да поразсъждаваме малко, докато все още няма
някоя конвенция в защита на задължителното умствено бездействие.

 

В България, според преброяването от 2011 г, има 3 777 999 жени, или
51.3% от населението на страната.
Мъжете на свой ред са 3 586 571 души, или 48,7 % от общ брой на
населението – 7 364 570 души.
Не се отчайвате от числата, (почти) свършихме. И ето какво се получава.

 

Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на
домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани,
измъчвани, тормозени физически и/или психически.

950 хиляди жертви-жени!
Съответно у нас има 950 хиляди престъпници-мъже!
И това се случва в домашни условия, пред очите и на други членове на
семейството!
Логично е тогава този тормоз да се случва пред очите на поне около 950
хиляди деца и/или възрастни хора, които са членове на тези семейства и
са безпомощни свидетели на случващото се!
Сумарно това означава, че 2 850 000 /два милиона осемстотин и петдесет хиляди/ български граждани са в ролята на жертва, престъпник или свидетел на домашно насилие.


Това са 35% от населението!
35% от населението на страната е въвлечено в домашно насилие!
Разбирате ли каква чудовищна вина се опитват да ни вменят
„истанбулците“?!

 

Да вменят чудовищна вина на народа на цяла една страна само и само да го накарат да се чувства виновен и да се подчини на зловещия им социален джендъризъм!


Може би някой ще каже, че нещата стоят точно така и че това е
положението, и че наистина е баш такава „истанбулската“ истина за
клетата ни страна.

 

Но понеже няма реална статистика и… Стоп! Стоп да
попитаме?! Защо няма реална статистика?! Защо в Германия има реална
статистика, а в България няма реална статистика?!
Ще се върнем на България отново в друга статия по този въпрос, но сега
ще продължим с реалната немска статистика.


Според нея, в Германия случаите на домашно насилие са около 100
хиляди. Впечатляващо число, наистина. Но не и на фона на (поне) 80
милиона население на Федералната Република. Вероятно е около 85
заедно с последната емигрантска вълна, но нека се види, че и ние също
сме ларж в сметките, затова ще ги закръглим на 80, та по-лесно да
смятаме.
И знаете ли какво се получава, като разделим 100 000 случая на 80
милиона души?
Получава се, че жертва на домашно насилие в Германия са…0.125% от
населението на страната.
Не, няма грешка – 0.125% или 1/8 от 1% от населението на Германия.
А в България – ако наистина има 950 хиляди насилени жени според НПО – тогава у нас са цели 13% от населението на страната!
Извинявайте! Баба ми, която редовно упражняваше домашно насилие
върху скромната ми непослушна персона като малък – та баба ми казваше:
Бива, бива, ама бивол за курбан не бива!
Перифразирано – Бива, бива, ама цял един народ за подигравка не бива!
Сериозно изречено, всеки сам може да си направи изводите.
В заключение трябва ясно да бъде казано едно:
Насилието над ВСЯКО човешко същество е престъпление!
(Освен в случаите на изпълнение на предвидено в закона наказание за
престъпление).
Насилието над жени, над деца, над беззащитни възрастни хора, над мъже – ВСЯКО насилие е отвратително и заслужава наказание!
Но жалко за горките насилени жени – защото такива реално има и със
сигурност някои от тях дори и не смеят да се оплачат – жалко за всички тях с такива повърхностни, некомпетентни или дори – злонамерени
„защитници“.


Лъжата, истерията, изнудването чрез вменяване на вина на цял един
народ – това е подигравка с жертвите на насилие, нуждаещи се от реална подкрепа и реална грижа!
Това е подигравка и с необходимостта от превенция на насилието във
всичките му форми в нашето общество.

 

Защото прословутата вече Истанбулска конвенция и нечуваният натиск за нейното приемане сами по себе си се превърнаха в пример за насилие над цял народ.
Ето това нека си спомним, когато следващият път чуем от телевизора:
„1 милион души по данни на НПО“.


А за козметичната компания и нейната социална безотговорност тепърва
ще си говорим – как така една световна мега-корпорация се включва в
чудовищния натиск срещу децата на този народ, който все още купува
нейните продукти.
Но какво пък – „много отдавна, в една отдалечена галактика“ може би
вече зрее бунт срещу чудовищния натиск на Канцлера. Защото вече се
усеща, че и в нашия филм Канцлерът се превръща в Император.
По данни на НПО, разбира се.

Александър Урумов 


Какво четем:

🔴 Бездимна печка на дърва стана хит в София

🔴 Честит рожден ден, Любо Нейков!

🔴 Гадателката Теодора Стефанова предсказа съдбата на Борисов, Гришо и "Лудогорец" през 2018 и по-нататък

Източник: Епицентър



Коментари



горе