Смолян – родното място на Орфей


Величествените Родопи, смятани от древни времена за свещената тракийска планина, заграждат близо 30-те хиляди жители на най-малкия областен град Смолян. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носило е имената Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Невероятна природа, богато разнообразие от културни и исторически забележителности правят „родното място на Орфей“ едно от най-привлекателните и приветливи места в България. Още от входа на града весело ни посреща дървено мече с надпис „Смолян“. Туристите, посещаващи за първи път района на общината, остават покорени от богатото минали и етнография на този край.

Момчилова крепост

На 1215 м над родопското селце Градът се издига археологическият паметник на културата Момчилова крепост. Тя е изградена по времето на император Юстиниан I като укрепление против варварските нашествия от север. На самия връх е открито тракийско скално светилище, от което се разкрива спираща дъха панорама към връх Голям Перелик, кулата „Снежанка“ на Пампорово, националната астрономическа обсерватория „Рожен“ и връх Свобода. Крепостта носи името на родопския владетел Момчил, възпят в епоса на българи, сърби и херцеговинци като борец срещу османците. От 2014 г. посетителите могат да наблюдават интригуващ аудио-визуален спектакъл за живота и подвизите на легендарния юнак, като прожекцията е представена върху самите крепостни скали, съпроводена от светлинно шоу и димни ефекти.

Планетариумът

Планетариумът в Смолян е най-големият в България и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. Любителните на Космоса могат да видят невероятната магия на цялото небесно царство, събрано в кръглата звездна зала с куполообразен таван. В центъра й е разположен основният проектор-планетариум за космически полети (RFP), който точно възпроизвежда движенията на Слънцето, Луната и планетите в Слънчевата система, както и различни астрономически обекти и явления. Още една изненада приковава вниманието на посетителите на обсерваторията - Слънчевият часовник. Той се намира на астрономическата площадка в двора на планетариума и се слави с изключителна точност.

Храм „Свети Висарион Смоленски“

От своето построяване през 2006 г. храмът „Свети Висарион Смоленски“ се е превърнал в символ на Смолян. Църквата е уникална с това, че не прилича на никоя друга в България - моредна архитектура с бели стени и големи прозорци, които не сме свикнали да виждаме в традиционните ни храмове. С внушителните си размери тя е втората по големина в страната след патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. За неин патрон е обявен българският мъченик Висарион Смоленски, за когото Антон Дончев пише в романа си „Време разделно“. Величественият храм се забелязва отдалеч много преди гостите на града да стигнат до него и служи за ориентир на местни и туристи дори повече от Планетариума.

Изумрудените очи на Родопите

В подножието на връх Снежанка, под прочутите Орфееви скали се намират забележителните Смолянски езера, известни като „изумрудените очи на Родопите“. Преди години водните образувания са били над 20, но голяма част от тях с течение на времето са затревени, пресъхнали или превърнати в рибарници. Днес са останали 7, като 3 от тях са особено интересни и впечатляващи. Тревистото, Бистрото и Мътното езеро привличат туристи от цялата страна. До тях може да се стигне по специална екопътека, изпъстрена с митични природни скулптури - „Трона на Евридика“ - няколко дървета, които в основата си образуват трон и „Лирата на Орфей“ - дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира. Тук се срещат и няколко огромни мравуняка, защитени с ограда.

Възрожденски къщи

Смолян става град през 1960 г. след обединяването на трите села: Смолян, Райково и Устово, сега квартали на града. И трите квартала изобилстват от красиви възрожденски родопски къщи, които са архитектурни паметници. Особено впечатление правят Пангаловата къща, Хаджиивановата къща, Милушевата къща, къщата на Радьо Каракостов. Типично за всички тях е, че приличат на укрепени жилищни кули. Разпространено явление в местността са така наречените братски (на двама братя) къщи като къщата на братя Гьорджеви. В миналото те са били покрити с каменни плочи, наречени „тикли“. Автентичните комини са от неизмазана каменна зидария, покрити с каменни плочи. Родопската възрождеска къща е прекрасен отличителен символ на българщината и традициите на народа ни.


Какво четем:

🔴 Песен за войника :Как тихичко си капеха листата...

🔴 Проф. Маринов: Българите са били щастливци в Османската империя

🔴 12-годишна пловдивска художничка открива изложба в Лондон

Източник: Кмета



Коментари



горе