Вера и Виктор направиха в Хотница атракцион с над 40 домашни животни

През ноември 2017 г. си купуват къща в края на Хотница и се пренасят с животинския си атракцион от варненско село. В къщата ни посреща първо овцата Юли, която иска да си хапне хартия, към нея се присъединява пуякът Томи, прасето Пуки и всички останали обитатели, които са много любвеобилни и търсят човешка ласка. Не са агресивни, но доста нахално искат да участват в разговора с техните стопани и трудно можеш да се отървеш от тях. Кон, магаре, гъски, кози, няколко гларуси със счупени крака, теленце, кучета и какво ли още не щъка в двора на новия дом на Вера и Кирил в търновското село. Всички животни са скопени и не могат да се размножават, ядат сено, гранули и хляб, ако има. Всички си имат имена и реагират на тях. Стопаните ги кръщават, когато ги намерят или ги вземат с името. Всеки обитател е спасен от човешко насилие и безхаберие.

„Това е нещо като зоопарк и трябва да си наистина малко луд и търсач на силни приключения, за да го правиш. Ние не получаваме нищо от държавата и дори не сме търсили помощ, защото не отговаряме на нито един критерий за финансиране. Допреди няколко години имахме спонсор, но сега нямаме. Нямаме заплати и разчитаме на дарения, за да поддържаме тази ферма. Наши приятели и съмишленици ни предложиха миналата година да си намерим дом в тази част от страната и ние си купихме тази къща за 27 000 лева, разказват Вера и Кирил. Съпричастен с тяхното начинание е и синът им, който си има бизнес във Варна, но често помага на родителите си, както може и дори е правил благотворителни кампании.

В странното начинание на Вера и Виктор обаче за 15 г. се е включил реално само един сподвижник, който обаче е интернет човек и списва страницата им във Фейсбук „Приятели на 4 крака“. Иначе в атракциона в Хотница доста често идват посетители, за да се радват на добрите животни. Наскоро са дошли да видят фермата и скаути от Елена, които вероятно биха могли да лагеруват тук през това лято. Самите стопани на фермата не казват дали са вегани, или вегетарианци, защото това било личен избор на всеки един човек. Естествено, имат врагове, които и след доста време ги тормозят с жалби до полицията за едно пони, което те са спасили, но то се оказало чипирано и май имало стопанин. За тях обаче любовта към животни, обект на човешката злоба и лакомия, била най-важна. Защото едно от животните им, което те спасили във фермата си, било купено по обява за клане магаре.

ДАЛЕЧНАТА МЕЧТА НА ВЕРА Е ТЕХНИТЕ ЖИВОТНИ ДА ЖИВЕЯТ в по-добри условия и ако се получи такава оферта, тя и мъжът й биха приели. Това обаче е нещо като фикс идея, защото прасето Пуки, което тя е хранила от бебе с биберон, се присламчва към нея и започва да се умилква, а другите четириноги тръгват след него. Тогава Вера се просълзява и споделя още, че всъщност за това си начинание те са били номинирани вече три пъти за човек на годината от Българския хелзински комитет през 2014 г., 2105 г., през 2017 г. и имат грамоти за това. В същото време са наясно, че много хора не ги приемат и си мислят, че от фермата изкарват пари и се правят на обичливи.

„Не мисля за злобарите, защото за толкова живот съм разбрала, че любовта е единствената качествена инвестиция, за която си струва да се бориш”, казва на изпроводяк Вера Трендафилова. И отива при животните да им приготвя от храната и се сеща как една от техните магарици е била осиновена виртуално от състав, чийто талисман била доста време.

Нели СУКОВА

Какво четем:

Коментари