Как една бегълка от комунизма се "завърна" в България след смъртта си


Откъслечни са все още детайлите в историята на българката, която дари близо 2 милиона лева на Националната галерия. В музея, получил завещанието ѝ, както и във Външно министерство – посредници на последната воля на дарителката, знаят твърде малко за Маргарита Занеф: емигрирала в Австралия през 60-те, починала на 95 през 2016-а, съпругът ѝ Цанко и синът им Антон са си отишли преди нея, била е ценител на изкуството.

Не знаем много подробности от от живота ѝ преди бягството от България, нито имало ли е изкуството по-особена роля в него. Защо е избрала Националната галерия, а не друга арт институция?

Част от отговорите дава нейният счетоводител, Алекс Уайтхед, открит от журналистката Ива Григорова от „България от Еър“.

„Често говореше за България – казва Уайтхед. – Не обичаше комунистите, защото режимът е отнел всичко, което семейството ѝ е притежавало. Това е причината да заминат. Мисля, че дядо ѝ е бил част от правителството преди това. Връщала се е в България преди 20-ина години. Беше направила много снимки. Ходила беше до различни манастири. Мисля, че беше много щастлива от това посещение и от възможността да се види с роднините си там“.

Счетоводителят описва Маргарита Занеф като скромна и тиха дама, със страст към цветята, които отглеждала в голямата си градина. Обичала да пътува с влак до Сините планини в Блекхийт, които ѝ напомняли за България.

Според Уайтхед, Занеф трудно преживяла смъртта на сина си.

Вестта за кончината на самата Маргарита откриваме в „Сидни Морнинг Хералд“ от 16 август, 2016-а. Съобщението в медията гласи:

„Почина мирно в събота, 6 август 2016 г. Възлюбена съпруга на Занко (починал) и любяща майка на Антон (починал). На възраст 95 години. Семейството и приятелите са любезно поканени да присъстват на погребалната служба на Маргарита в Гръцката православна църква „Св. Михаил“.“

Под тъжната вест откриваме коментар от нейна съседка:

„Скъпа Маргарита, ще ми липсват нашите срещи при пътуванията ти до твоя дом тук, в Блекхийт, пиенето на чай и разговорите ни. Много ми е мъчно за инцидента, който си претърпяла, заради който толкова време не си идвала. Ще ми липсваш и мога да кажа само „до скоро виждане“ – твоя приятелка и съседка Джийн“.

В друга публикация в австралийската преса намираме съобщението за продажбата на дома ѝ, приходите от която по-късно ще бъдат преведени на българската галерия и на художествената галерия на Нов Южен Уелс в Сидни. Публикацията е със заглавие „Дом с история“, поместена на 11 май 2017-а. Тук откриваме още детайли от живота на Маргарита:

„Красив апартамент е на разположение на северно крайбрежие в предградие на Уейвъртън. Не само красив на външен вид, но и с история, имотът ще бъде продаден на търг от Laing + Simmons North Sydney на 20 май.

След като бяга от България, за да избяга от последиците от Втората световна война в началото на 1960 г., Маргарита Занеф със съпруга и сина си се преселва в Сидни и купува имота на „Кинг Стрийт“. Оставяйки зад себе си семейството и приятелите си, за да създаде нов живот, семейството скоро се адаптира към австралийската култура – със заниманията с градинарство и дните, прекарани на плажа сред останалите им ценни спомени.

След смъртта на съпруга и сина ѝ преди години, миналата година почина и Маргарита, като остави този скъп апартамент, осигурил щастие и убежище на семейството ѝ, нуждаещо се от дом.

И до днес в предната градина цъфти бялата азалия, посадена от Антон, когато се нанасят в дома…“.

По думите на счетоводителя, Маргарита Занеф има роднини в България – те биха могли да разкажат още от историята на тази скромна наша сънародничка, удивила ни с благородния си жест. Маргарита не е притежавала материално състояние като немалко ценители на изобразителното изкуство у нас, познати с опитите да представят своите суетни начинания като меценатство. Българката от Австралия е разполагала единствено с дома си – и вместо да остави на роднините в България предметите, натоварени с личната ѝ история, тя ги превръща в средства за културна политика. По уверенията на Слава Иванова, директор на Националната галерия, парите ще бъдат използвани за закупуване на картини – нещо, което институцията трудно може да си позволи.

Благодарение на счетоводителя ѝ днес разполагаме със снимки на Маргарита Занеф. Така може да зърнем лицето на една дама, избрала да се „завърне“ в България чрез наследството, което остави на всички нас.


Какво четем:

🔴 Добро начало за ансамбъла, сребърен медал в Москва

🔴 Днес е Сиропустна неделя, наричана още Сирни Заговезни или Прошка

🔴 Луков марш - да бъде или не?

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе