Христо Христов e един от последните мохикани в родното здравеопазване. Фелдшерът лекува две села, крепи го благодарността на хората
ПОВЕЧЕ ОТ 40 ГОДИНИ ФЕЛДШЕРЪТ ХРИСТО ХРИСТОВ ЛЕКУВА ХОРАТА В ТЪРНОВСКОТО СЕЛО ВЕЛЧЕВО. От десет години е поел грижата и за пациентите в близкото село Плаково. На него и в студ, и в пек разчитат над 500 души, които той навестява по домовете или преглежда в собствената си къща, където се намира и кабинетът му. Вместо да се отдаде на почивка, 66-годишният мъж разказва, че не може да остави пациентите си, повечето от които са възрастни и болни хора. Затова продължава да работи, макар че в работата си влага повече средства, отколкото получава. Това, което го крепи и му дава сили да продължи да помага, е признателността и обичта на хората. И колкото и странно да звучи, за работата фелдшерът получава минимална работна заплата, а в същото време, за да обикаля пациентите си, ползва личната си кола, тъй като връзка между двете села няма. Нарамва чантата си, която тежи цели седем килограма, и поема към болния. В медицинското си куфарче фелдшерът има всичко необходимо за спешна и неотложна помощ, като медикаментите са закупени от собствения му джоб. Познава добре хората, за които се грижи, знае какво ще му потрябва и кой от какво е болен. Затова винаги е добре подготвен.
ПОМОЩ НЕ ОТКАЗВА НА НИКОГО И САМ ФИНАНСИРА РАБОТАТА СИ
Къщата му вероятно е единствената в областта, а вероятно и в страната, пред чиято
порта има монтиран „спешен“ телефон с директна връзка с фелдшера. До него старателно
са изписани номерата на мобилните му телефони, както и националният спешен телефон
112. Така пациентите винаги могат да се свържат с него или Бърза помощ, ако той
не е на разположение. В една от стаите на дома му пък се намира лекарският кабинет
на фелдшера – или „библиотеката“, както го наричат някои пациенти. Това, което
прави силно впечатление, са редът и прецизността, с която всяко нещо е поставено
на мястото си. И докато половината от стените са отрупани с богата литература,
повечето от която медицинска, то останалата част е подредена като аптека с всевъзможни
шишенца, прахчета и лекарства. Има и специална витрина с медицински инструменти
и дори стойка за система. Христо Христов се е подготвил добре и срещу грипните
щамове, които върлуват през зимните месеци у нас, запасявайки се с „Тамифлу“ и
„Реленца“, за да може да при нужда да реагира навреме. За да се запаси с толкова
медикаменти обаче, фелдшерът е инвестирал стотици левове от скромните си доходи,
за да има всичко необходимо под ръка и най-вече за да е в помощ на хората. Той
е сред малцината медици, които не говорят за това, че трябва да получават повече
пари, а още повече, че сам финансира работата си, вместо това да прави държавата.
И тъй като в селото няма аптека, той е и човекът, който дава по някой и друг
блистер, за да може болният да започне лечението веднага, докато се снабди с нужното
лекарство. Някои от пациентите дори злоупотребяват с добрината му и не си плащат
лекарствата, които остават за сметка на фелдшера. Затова той си е направил специална
тетрадка, наречена „дневник с нерешени проблеми“, в който са вписани десетки некоректни
пациенти, дължащи му вече над хиляда лева. Някои от борчовете вече са прежалени
и са в графата „несъбираеми”. Въпреки това обаче фелдшерът не връща никого и помощ
не отказва.
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА РАЗЧИТАТ НА НЕГО ДА ИМ КУПИ ЛЕКАРСТВАТА ОТ ГРАДА
Заради отдалечеността на Велчево и Плаково от старата столица и автобуса, който
пътува само три пъти седмично до града, фелдшерът е този, който купува и доставя
лекарства на пациентите си. Повечето хора са възрастни, с хронични заболявания
и не могат да отидат сами до града. „Ако не е той да се грижи за нас, ние сме
за никъде. И през нощта да му се обадиш, винаги идва. Никога на никого не е отказал
да помогне”, разказва 76-годишната баба Анка.
Това, което най-много тежи на Христо Христов, е унищожаването на фелдшерската
професия, която има своето място в здравеопазването, както и премахването на добрите
практики, показали своята ефективност през годините. „Успоредно с разрушеното
здравеопазване в селата се унищожи и лекарствоснабдяването със съществуващите
аптечни пунктове, завеждани от лекар и фелдшер. Преди изписвахме дори рецепти
за хронично болните, а сега това става само в кабинета на личния лекар и е свързано
с пътуване до града, транспортни разходи и време, а автобусните връзки са през
ден и само сутрин и вечер. Населението в селата е предимно от възрастни хора,
част от тях са трудноподвижни, а всичко това предполага проблеми във всяко отношение”,
разказва фелдшерът Христо Христов. Затова той събира рецептурните книжки, отива
при личната лекарка, с която работи, за да изпише медикаментите на хората, след
което отива и ги купува. Ако някой няма възможност да ги плати веднага, фелдшерът
ги дава, без да се пазари. Плащат му ги, когато вземат пенсия и имат възможност,
а някои дори „забравят” месеци наред да се издължат.
ЛИКВИДИРАНЕТО НА ФЕЛДШЕРСКАТА ПРОФЕСИЯ – МНОГО ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
През 1998 г. обучението за фелдшери в медицинските университети бе спряно. И докато в началото на 90-те години на миналия век у нас имаше над 7000 фелдшери, сега те са не повече от 4000, като във Велико Търново и региона са не повече от стотина. Те обаче си имат своето място в системата на здравеопазването и са сред малцината, които са съгласни да работят по селата и да се грижат за възрастните хора. За повечето лични лекари работата в малките населени места е неатрактивна и предпочитат градовете. Затова в региона има трайно незаети лекарски практики, въпреки допълнителното финансиране, което предлага Здравната каса. Редно е управляващите да обиколят малките села, за да видят, че най-уважаваните хора в тях са фелдшерите и малцината лекари, които работят там. След някоя и друга година обаче фелдшерите напълно ще изчезнат и хората там ще останат без медицинска помощ. Миналата година фелдшерите се обединиха и се обявиха срещу унищожаването на тяхната професия. Според тях е безсмислено да се въвеждат парамедици, тъй като не е ясно дали системата ще заработи, а още по-малко дали ще бъде ефективна.
Весела БАЙЧЕВА
Какво четем:
🔴 В София откриха най-модерния снимачен басейн в Европа🔴 Един герой от Благоевград стана на 100 години! Ветеранът от Втората световна война Иван Чобанов навърши век!
🔴 Апостола е обесен на 6 февруари!
Източник: Борба.БГ