Котоошу изяждал храната на батко си в детските ясли


Най-известният българин в Япония Котоошу бил лакомо дете и често изяждал храната на батко си Нелко в детските ясли в търновското с. Джулюница.

Днес Калоян Махлянов вече се налага като ояката Наруто и развива собствена школа по сумо “Наруто Бея” в Токио. 34-годишният бивш одзеки и брат му, сега успешен финансист в Канада, имат само година и половина разлика и ги взели заедно в детското заведение, разказва майка им Цеца.

“Нямаше място в

яслата, защото

имаше много деца,

и ги бяха сложили

на едно легло

да спят. Слагаха ги и един до друг да се хранят, но понеже батко му беше по-злояд, а Калоян имаше голям апетит, той бъркал в чинията и вземал това, което Нелко не искал да изяде”, разказва Цеца.

После и в детската градина в селото братчетата били заедно. Майка им ги обличала с еднакви дрехи като близнаци.

“Те се настигнаха на големина и носеха един и същи размер, нямаше как да износват.” Цеца дори купувала еднакви играчки на двамата, за да не се карат и всеки да си знае неговото. Отличителното за малкото момче било, че много се губело от родителите си.

“Загубих го по време на манифестация във Велико Търново точно когато беше аварията в Чернобил. Валеше дъжд, ние с чадъри, спрях се да говоря с колежки, а Калоян тръгна и се изтегли с тълпата. Поогледах се - няма го. Тогава братовчедка ми и всички колежки хукнахме да го търсим. Една жена го откри, разплакан. Питала го: “Калояне, Цеца ли се казва майка ти?”, и той уплашен: “Цеца, Цеца”, и ми го доведе”, смее се майката.

Като всички деца и малкият Котоошу правел пакости.

“Ходихме на почивка в Сандански и аз носех буквара, за да учи буквите и да чете, преди да тръгне на училище. Отиваме в парка, търся буквара, а той го извадил от чантата и го скрил в квартирата, за да не чете.”

Семейство Махлянови се преместило във Велико Търново, когато Калоян тръгвал на училище. Дали им апартамент в работническия кв. “Пишмана” от радиозавода, където майката работела.

Калоян тръгнал в I клас на 6 г. в училище “Вела Благоева”. Понеже таткото Стефан работел в оранжериите в Джулюница, а Цеца се трудела по цял ден в предприятието,

децата се

отглеждали

сами. Дори

като са болни,

им било възлагано доверие сами да пият предписаните лекарства.

“Един път се прибирам от работа вечерта, а вкъщи няма ток. Пускали скарата, за да си направят сандвичи, шнурът опрял и гръмнал бушонът”, разказва Цеца.  

Калоян не се биел и не са викали майка му никога в училище заради инциденти, но учителите често го сравнявали с батко му. Нелко бил отличник, класирал се на всички училищни олимпиади. Това го съобщавали на цялото училище чрез радиоуредбата.

Веднъж класната казала на Калоян: “Виж батко ти как го хвалят, бъди като него”, а той отвърнал: “Аз не съм природно умен като батко.”

След това в спортното училище получавал стипендия за успех. За борбата го открили в III клас.

“Ходил треньор, оглеждал момчетата и той понеже е по-якичък, го харесал. Първо започна два пъти в седмицата, а след това - всеки ден, да ходи на тренировки. От VI клас сам се премести в спортното училище. Ходил на изпити, взел си отпусното от едното училище и се записал в другото”, разказва майка му. Има десетки медали от състезанията по борба и много им се радвал. Като се върнел от състезание, носел медала, скрит под блузата. После тържествено го изваждал и го закачал с габърче на стената.

Едрият ученик сядал на първия чин и не го интересувало дали другите ще бягат от час, или ще говорят. Гледал да чуе и да запомни урока, защото после отивал на тренировка и нямал много време да зубри.

Пък и игрите навън го влечали. По това време Нелко вече бил в Природоматематическата гимназия и учели в различни смени. “Много често си губеше ключовете за вкъщи. Тогава му го слагах на един ластик - и на врата. Пред нас беше поляна и като отиде да играе, опъва ключа на ластика и той изхвръква. Редовно нямаше ключ.

Вечер се прибирам

от работа, а той

клекнал пред

вратата и ме чака

да отключа”, спомня си Цеца. Тя казва за по-малкия си син, че ако не бил станал спортист, сигурно щял да бъде отличен кулинар. “Всичко готвеше и лятото, като са сами в къщата на село, той пържи картофи на децата от махалата, прави торти, сладкиши. Прилягаше му. И сега в Япония също готви, като му се прияде нещо българско, го прави”, обяснява майката. Най-много обичал баница с кисело мляко, мусака. Веднъж я изненадал с торта “Пламък”.  

“Питал комшийката за рецептата и я направил - с блат от два цвята, а отгоре с разбит белтък. Излапали една с децата и той забъркал втора - пази я никой да не я пипа, да я видя”, смее се Цеца.

Двете ѝ момчета от малки били приучени на труд. По цяло лято в Джулюница косели и събирали сено за кравите в семейното стопанство. Помагали и за отглеждане на култовите градински домати. Поливали, плевели, берели, а Калоян продавал на пазара, за да си изкарат пари за летен лагер.

С реализацията на зеленчуковото производство бъдещият одзеки събрал пари и си купил мотор - японски. “Повече го ремонтира, отколкото да го кара. Като го оправи, го регистрира, но като тръгна за Япония, го остави едно приятелче да му го продава”, разказва майката.

Котоошу заминава за Япония, за да се отдаде изцяло на сумото, след втори курс в спортната академия.


Какво четем:

🔴 С кибернож в Пловдив спасиха трима мъже с тумори

🔴 Е това беше казармата, ако щете вярвайте!

🔴 Как семейство напусна Австралия, за да заживее в родно село (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе