Хлебар, медсестра и актриса спасяват български евреи


20 българи са обявени за праведници от израелския институт “Яд Вашем”

Сред тихите герои е майката на Йосиф Сърчаджиев Анна

20 са българите, обявени за праведници от израелския институт “Яд Вашем” заради приноса им по спасяването на българските евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил (тогава Пловдивски митрополит) и екзарх Стефан Софийски. Сред тях обаче има и напълно непознати имена. Това са обикновени хора - хлебар, медицинска сестра, актриса, които рискуват живота си в размирните военни години, за да помогнат и спасят евреи. Сред тях е майката на големия Йосиф Сърчаджиев - Анна.

Техните лични истории ще разкаже за първи път изложба, организирана от Държавна агенция “Архиви” по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

Историята е добре известна. На 22 февруари 1943 г. след засилен германски натиск българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германският пълномощник СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер подписват споразумение за изселване от страната първо на 20 хиляди евреи от “новите земи”. Предвижда се недостигащата бройка да бъде допълнена с евреи от старите предели на страната. Сключеното тайно споразумение подлежи на потвърждаване от Министерския съвет, но не и на обсъждане от Народното събрание. На 4 март започва депортирането на 11 343 евреи от Македония - с влак през Югославия, и от Беломорието - с влак през България и с параход от Лом,

към лагерите в

германските

източни области

За допълване до цифрата 20 хиляди правителството прави акция на 9 март в Кюстендил, Дупница, Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик за насилствено събиране на евреи. В резултат на прочутата кюстендилска акция, която се оглавява от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Сюичмезов, дееца на ВМРО Владимир Куртев и Иван Момчилов, както и решителната намеса на подпредседателя на НС Димитър Пешев, обаче още същия ден се постига отмяна на заповедта за депортиране на евреи от старите предели на страната.

На 17 март 43 депутати слагат подписите си под писмения протест на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов по повод антисемитската политика на правителството. 10 дни по-късно Пешев е бламиран като зам.-шеф на НС, но

нито един евреин

от “старите предели”

не напуска България

През май под силен натиск евреите са изселени от София в провинцията. Животът на над 48 хиляди души обаче е спасен.

Историята разказва много за приноса на Пешев и другите по-известни личности сред българските праведници. Фокусът обикновено отива до 8-10 публични фигури, но малко се знае за останалите хора, спасили български евреи. А те са тихите герои, които, водени от човещината, помагат, разказва Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция “Архиви”, която обобщава събраните документи за българските праведници.

Някои от тези хора са носили храна или вода, други са крили еврейски семейства в домовете си - всеки е помагал колкото може. В днешно време това може да изглежда обикновено, много делнично, но в онези години е било страшно, защото Законът за защита на нацията преследва не само евреите, но и за българите, които им помагат, казва Гезенко.

За съжаление, за част от тези “обикновени” герои няма данни, нито запазени снимки. Има малко информация в института “Яд Вашем”, а от българските архиви се надяват да привлекат вниманието на хора, които знаят историята им или познават техни наследници.

Ето ги 20-те български праведници:

Димо Тотев Казасов (1886-1980). Журналист, общественик и политически деец. Обявен за праведник на 31 май 1966 г.

Стефан (светско име Стоян Попгеоргиев - 1878-1957). Български екзарх (1945-1948). Обявен за праведник на 11 ноември 2001 г.

Кирил (светско име Константин Марков - 1901-1971). Историк, доктор по богословие, академик. Патриарх и Софийски митрополит (1953). Обявен за праведник на 11 ноември 2001 г.

Димитър Йосифов Пешев (1894-1975). Политик и общественик, министър на правосъдието (1935-1936), подпредседател на НС (1938-1943). Удостоен със званието на 10 януари 1973 г.

Ето и четиримата кюстендилци, които са в делегацията, отишла при Димитър Пешев и които през 1943 г. създават Обществения комитет за спасяването на българските евреи:

Асен Сюичмезов (1899-1977 г.). Търговец. Удостоен със званието на 10 януари 1973 г.

Иван Момчилов (1888-1966). Адвокат. Обявен за праведник на 4 септември 1991 г.

Владимир Куртев (1888-1946). Учител и деец на ВМРО. Обявен за праведник на 3 май 2010 г.

Петър Михалев (1899-1985). Адвокат, депутат в ХХV обикновено народно събрание. Получава званието на 10 януари 1973 г.

Михаил Георгиев Михайлов (неизв.). Счетоводител. Роден в София. През 1942 г. осигурява храна за приятелите си евреи, които са изпратени в трудови лагери. През същата година помага на Давид Йозеф Азисов и баща му да бъдат освободени от затвора. По време на изселването на софийските евреи през май 1943 г. Михаил Михайлов съхранява имуществото на приятелите си евреи. Удостоен със званието на 2 февруари 1971 г.

Вера Пасева-Ичкова (неизв.). Родена в София. От 1942 до 1944 г. укрива в дома си Яков и Нисим Леви (баща и син). Две години след края на войната Вера Пасева продължава да се грижи за малкия Нисим. Обявена за праведник на 4 март 1987 г.

Д-р Павел Герджиков (1906-1985). Роден в Шумен. По-късно семейството се премества в София. Завършва І Мъжка гимназия (1920), медицина (1932) в СУ, специализира в Берлин. Кабинетът му в София е бил на ул. “Бенковска” №2. В продължение на година и половина укрива в дома си 4-членно еврейско семейство в тайно помещение зад специално изградена преградна стена. Обявен за праведник на 29 януари 1980 г.

Надежда Василева (1891-неизв.). Медицинска сестра. През март 1943 г. раздава храна, вода и лекарства на беломорските евреи на гарата в Лом. Удостоена със званието на 18 декември 2001 г.

Младен Иванов (1923-2012). Живее с родителите си в центъра на еврейския квартал в София. Говори ладино (романски език, говорен от сефарадските евреи от Испания - б. р.) и се възприема като част от еврейското население, сред което е израснал. Истински и верен приятел на евреите, той става известен като “защитника на гетото”. Осигурява на приятелите си евреи фалшиви документи. Арестуван и съден от военен съд през 1943 г. Обявен за праведник на 11 февруари 1991 г.

Станка Стойчева (неизв.- 1964). Родена в Търговище. През 1943 г. заедно с родителите си укрива в плевнята на дома си в Пещера семейството на Яко Нисим Ефраим. Една от омъжените му дъщери Леа Фархи е бременна и ражда преждевременно момиченце с помощта на Станка. Кръщава го Меди. В продължение на 2 г. Станка се грижи за тези хора. Тя и майка ѝ помагат и на други жени без оглед на техния религиозен и етнически произход. Удостоена със званието на 21 декември 2004 г.

Рубин Димитров-Бичко (1915-1995). Хлебар. След протестната демонстрация на софийските евреи на 24 май 1943 г. укрива 20 от тях във фурната на баба си в Ючбунар. Помага с храна на много от арестуваните 400 софийски евреи. Когато полицията го вижда да разговаря с евреин, го арестува и пребива, в резултат на което зрението му е силно увредено. Удостоен със званието на 16 юли 1963 г.

Д-р Атанас Костов (1900-1961). Лекар. През 1941 г. е изпратен в Скопие. Две години по-късно, при ареста на евреите в Скопие помага на свои приятели и техните семейства - над 50 души, като заявява пред властите, че тези хора са му необходими за предотвратяване на епидемии. Успява да издейства заповед за освобождаването на колегите му евреи лекари и фармацевти и техните семейства. Удостоен със званието на 14 април 2002 г.

Анна Георгива Дамянова-Попстефанова (неизв.) Театрална актриса. Анна Попстефанова е съпруга на областния полицейски управител на Скопие Стефан. В началото на март 1943 г. еврейската общност в Скопие е уведомена, че на 11 март всички трябва да се съберат на жп гарата. Попстефанови познават Мони и Рашел Карио и децата им и ги предупреждават да не отиват, а да се опитат да избягат. Анна Попстефанова укрива няколко дни в дома си семейство Карио, а след това ги премества в дома на Анна Сърчаджиева. Удостоена със званието на 21 април 1983 г.

Анна Сърчаджиева (1914-2007). Дъщеря на видния юрист от еврейски произход Йосиф Фаденхехт. През 1943 г. заедно със съпруга си - театралния режисьор Стефан Сърчаджиев, работят и живеят в Скопие. Укрива в дома си семейство Карио 10 дни, въпреки че в къщата, в която живеят, са разквартирувани германци. След това семейството успява да избяга през Албания. Удостоена със званието на 7 юни 1983 г.

Спиро Денков (1919-1996). Подпомага приятелите си евреи с храна и средства. След демонстрацията на софийските евреи на 24 май 1943 г. Мико Офер е арестуван и изпратен в лагера Сомовит. Денков го посещава и му носи храна и писма от семейството и приятелите. Успява да преведе нелегално в Румъния група евреи, които от там да стигнат до Палестина. Удостоен със званието на 5 януари 1971 г.

Васили Иванов (неизв.). Удостоен със званието през 2007 г.

"Яд Вашем" със строги критерии за званието "праведник"

През 1953 г. в Израел е създаден институтът и мемориал “Яд Вашем”, посветен на холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи паметта на “праведниците на света” - хора с нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи.

До 2018 г. са признати над 25 000 души от 49 страни, сред които и България с 20 праведници.

Почетното звание “праведник на народите на света” се присъжда на тези, които в условията на нацисткия терор по собствена инициатива са помагали на евреи със следните действия:

- Предоставяне на тайно убежище. В много от случаите този вид помощ е бил единствено спасение, но в същото време е бил много труден и рискован, тъй като даже тогава, когато тайното убежище, в което са укривани евреи, не се е намирало непосредствено в дома на спасителя, той е поемал отговорността да полага грижи за спасените. Спасителят и семейството му понякога с години са живеели под постоянна заплаха да бъдат изобличени.

- Съдействие в укриване на евреи и помощ при изготвяне на фалшиви лични документи (лични удостоверения, свидетелства за раждане или кръщение и др.), намиране на безопасно жилище, а понякога и работа.

- Участие в организиране на бягство от гето или концлагер с последващо укриване, а също и съдействие при преминаване в неутрална страна или по-малко опасна територия.

- Участие в спасяването на еврейски деца в тези ситуации, когато раздялата с родителите им е била неизбежна (в случаите на изпращане на родителите в концлагер или изселване от едно място на друго).

Антисемитска вълна у нас има още от 1894 г.

50 години по-късно - през 1943 г., правителството одобрява изселването на 20 хиляди евреи

Когато през 1940 г. парламентът приема Закона за защита на нацията, срещу него се обявяват много от българските политици, общественици, както и Светият синод на БПЦ. Този закон ограничава гражданските и политическите права на българските евреи. Малко известен факт е, че срещу него въстават и стотици обикновени българи, които затрупват шефа на НС Никола Логофетов с телеграми с възмущението си. Изпратени са от цялата страна и до вътрешния министър Петър Габровски и премиера Богдан Филов.

Няма как да се разкаже историята за спасяването на българските евреи, без да се засегне и мрачната страна на антисемитските настроения в страната в онези години, казва експертката от архива Иванка Гезенко. 

Документи свидетелстват за първите наченки на омразата.

Още през 1894 г., когато антисемитизмът се надига като сериозна вълна в Европа, той има отражение и у нас. От тази година датират първите антисемитски документи в архивите. Някои от тях са с изключително смешно съдържание - по това време е актуален митът, че евреите употребяват християнска кръв в ритуалите си. И при всяко убийство или изчезнало дете за виновни се нарочват именно евреите, обяснява експертката. Дава пример с такива дела в Ямбол, Бургас, Враца, водени по подобие на големите процеси в Германия, Австрия и Русия по това време. Следващата вълна е през 1897-1898 г., след антиеврейските погроми в Русия и Румъния, когато у нас

пристигат много

бежанци като бащата

на Дора Габе

- Петър Израиливич Габе, който се установява в Добруджа. По Черноморието и поречието на Дунав се създават антисемитски комитети, които искат да се промени конституцията и да се спре заселването на евреи, както в Сърбия и Румъния.

Следват няколко антиеврейски погрома - Кюстендил, Лом, София. А след преврата на 19 май 1934 г. има вълна на регистрация на партии по немски националистически образец.

Така се стига до 1940 г., когато се полага началото на антисемитското законодателство. В архивите са издирили документи за това кой е имал смелостта и дързостта да се изкаже срещу Закона за защита на нацията.

Малко известен факт е например, че 11 депутати изпращат писмо до председателя на НС и искат поименно гласуване на този закон, за да може всеки да обясни мотивите си, разказва Гезенко. Това са все социалдемократи, земеделци и комунисти, много от които през следващата година са касирани и вече не са депутати - Тодор Поляков, Петър Митев, Тотю Новаков, Любен Дюгмеджиев, д-р Никола Сакаров, Рашко Атанасов, Атанас Къдрев, Аврам Гачев и трима с неразчетени подписи.

Броят на постановления на МС срещу евреите непрекъснато расте. Но винаги има някой, който се противопоставя. 1942 г. е най-страшната, защото тогава със специален закон НС възлага на правителството да вземе мерки по уреждането на еврейския въпрос. Т.е. дебатът, колкото и малък да е той, изчезва въобще, разказва Гезенко.

По силата на този закон е публикувана наредба, с която на 3 септември е създадено комисарството по еврейските въпроси. Една от първите му задачи е да въведе носенето на еврейската звезда.

Така идва 1943 г., когато Министерският съвет одобрява изселването на до 20 хил. евреи и одържавяването на имотите им.

Доц. д-р Михаил Груев:

Нямаме документи за срещите

на Борис и Хитлер - на 4 очи са

- Г-н Груев, какво ново ще видим в организираната от Държавна агенция “Архиви” изложба по повод 75 г. от спасяването на българските евреи?

- Темата за спасяването на българските евреи много се банализира. Стана нещо като мода всеки по различни поводи да се изказва по еврейския въпрос. В този смисъл нашата амбиция е да покажем и да кажем нови неща, които не са били известни на обществото.

Работното заглавие на изложбата ни е “1943 г. - преследване и защита. Съдбата на българските евреи”. Ще покажем двете страни на отношението към евреите в България. Добрата - интеграцията им в българското общество, приятелското отношение към тях. Но и лошата - зараждането на антисемитските настроения, въвеждането на антисемитското законодателство в България.

А акцент на експозицията ще са истории, които българското общество не знае. Става дума за по-неизвестните от българските праведници - хората, които са спасили евреи и са получили признанието на еврейската общност. Преминали са през тежката процедура, организирана от еврейската държава след войната. До този момент има провъзгласени 20 българи за праведници на света. Обществото знае за Димитър Пешев и за владиците Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, но не знае нищо за останалите.

- Какви са тези хора?

- Между тях има съвсем обикновени хора - хлебар, медицинска сестра, които са укривали или помагали на евреи.

Неизвестни хора, за

някои от които

нямаме дори

запазени снимки

Интересното е, че дори по самата процедура по провъзгласяването им за праведници в мемориала “Яд Вашем” в Йерусалим не са имали снимки на тези хора, водили са се по автентичните свидетелства на спасените евреи.

Тези хора са обявени за праведници по различно време. Това е дълга и сложна процедура. Има такива, които са провъзгласени още през 50-те години на миналия век. Последният е отпреди няколко години - деецът на ВМРО Владимир Куртев.

Нашата амбиция е да покажем на пръв поглед малките за днешно време усилия, които тези хора са направили, но с които са рискували живота си и собственото си удобство в онези времена, за да спасят и да помогнат на евреи. Това, което те са направили, заслужава да бъде помнено и разказано.

- Върху какви документи стъпвате при разказването на историите на тези хора - имате техните архиви или по разкази на очевидци?

- Търсенето в архивите е дълъг и сложен процес. Невинаги излиза това, което търсим. В архива никога не казваме - няма документи, а - на този етап не са открити документи за съответния човек. То е като редене на пъзел. Документите са оскъдни, но се опитваме да съберем това, което има в системата на държавните архиви и териториалните ни поделения. За да се опитаме да очертаем поне контура на този пъзел.

- Имат ли наследници тези праведници, свързахте ли се с тях?

- Има голям дефицит на информация. Те сигурно имат наследници, но ние не можем да открием всички. Надяваме се

да се обадят хора,

които имат контакти

с техни роднини

или близки. И които биха се съгласили да ни предоставят документи, да разкажат историите им. Надяваме се повече хора да проявят интерес към изложбата. Тя ще е пътуваща. Ще има и текстове на английски език, така че да бъде показвана и извън България.

Организираме не само изложбата, а поредица от събития, с които искаме да отбележим 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Подготвяме списък на евреи, за чието спасяване българската държава е спомогнала, осигурявайки им транзитно преминаване на път за Палестина в годините на войната. Става дума за над 10 000 души, чиито транзитни визи се съхраняват в ДА “Архиви”. Това са преди всичко евреи от вътрешността на Европа - Унгария, Румъния, Полша. Между тях много деца.

Ще популяризираме изключително ценно дарение, което наскоро получихме - архива на известния македонски революционер евреин Рафаел Камхи. 75 г. той е бил съхраняван в архива на съратника му Наце Боболев и наскоро ни беше дарен от внука му Росен Нацев.

- Казахте, че темата за спасяването на евреите се използва много. Защо?

- Да. Политиците обичат да се кичат със спасяването на евреите. Съответно пък удобно се премълчава смъртта на тези 11 343 евреи от окупираните територии и т. нар. нови земи. Но все още целият дебат е в сферата на емоцията. И обществото има малко информация по отношение на фактите, на това какво действително се е случило. Моето убеждение е, че ние трябва да предоставим фактите и едва тогава да дадем поле на интерпретациите.

- Спорна е ролята на цар Борис III за спасяването на евреите - какво казват архивите по този въпрос?

- В архивите няма да се намерят документи за това. Много са интересни историците, които разказват какво са договорили царят и Хитлер. За цар Борис немският е бащин език, те говорят на 4 очи, без преводач и без присъствието на други хора. Какво точно са си говорили - никой не може да каже.

И тук вече напускаме територията на архивите и отиваме в историческата реконструкция. Ролята на царя е ключова както за спасяването на евреите, така и за цялата процедура по присъединяването на България към Тристранния пакт и обявяването на война на Великобритания и САЩ. Самата политическа система в страната в онези години е такава, че нито едно ключово решение не може да мине без санкцията на царя.

Факт е, че особено последните месеци от живота си цар Борис е подложен на изключително сериозен натиск за депортацията на евреите. Натискът върви по най-различни канали. С мой колега - Димитър Григоров, превеждахме немски документи - кореспонденцията на германския пълномощен министър в София в онези години Адолф Бекерле с германското външно министерство и с останалите техни дипломатически мисии в Букурещ, Будапеща и т.н. От тази документация, както и от други масиви се вижда, че немците упражняват тотален натиск. Той не е само към българите, но на всички сателитни държави. Но те в различна степен се поддават на този натиск. И както се вижда и от тази документация, България е една от страните, които най-слабо се поддават на този шантаж.

Цар Борис до един момент ловко балансира. Разбира се, за него е ясно, че не може без отстъпки. Така че ролята на монарха е ключова.

- Тези писма са нови документи, така ли?

- Те са неизвестни в България, включително и на специалистите. Има ги в мемориала “Яд Вашем” по споразумение с Бундесархив. Но са от микрофилм и много трудно се четат. От тях става ясно какъв дипломатически натиск е бил оказван върху България. Те показват, че Бекерле е убеден, че депортацията на българските евреи ще се случи, тъй като още през февруари 1943 г. той заявява искане до своите началници за осигуряването на вагони.

В крайна сметка историята я знаете - когато настъпва критичният момент, царят изчезва. Не може да бъде открит, а едно такова ключово събитие като

депортацията няма

как да стане без

неговото съгласие

Така че има хора, които го демонизират, други, които го възхваляват, но истината е някъде по средата. Но въпреки това трябва да се каже, че без него и спасяването няма как да се случи. Става въпрос за около 48 хиляди души, които са живели в старите предели на страната ни. Към това число трябва да прибавим и преминаващите към Палестина. Въобще фактите се много, някои от тях противоречиви - интерпретациите- още повече. Убеден съм, че обществото ни трябва да познава фактите в цялата им сложност, преди да бъдат хвърляни хули или да бъдат ваяни фалшиви герои.

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА


Какво четем:

🔴 Мая Манолова: Нископлатеният труд в България е престъпление срещу бъдещето на нацията

🔴 По пътя към върха или историята на Христо Проданов

🔴 Изненада! Една от най-ценните находки на целия свят се намира в ... България, ето я

Източник: 24 часа



Коментари



горе