ЦАР КАЛОЯН РАЗГРОМЯВА БАЛДУИН НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК


Любовта на царицата е мит, пленникът умира от трескаЗа цар Калоян и победата му през 1205 г. над кръстоносците край Адрианопол (днешния Одрин) знае всеки българин. И песни се пеят дори за това. Причината е в романтичния поглед върху историята, предполагащ и някои митове. Не е шега - за пръв път някой бие, уж, непобедимата дотогава кръстоносна армия. А и цял император пленяваме и го запираме в кула. Царкинята Мария Целгуба, нали е куманка (българка не би направила такова нещо!), взема пък, че се влюбва в него. Следва клевета (защото Балдуин рицарски отхвърлил любовта). И ядосаният Калоян хвърля Балдуин от Лобната скала в Янтра, след като предварително му отсича ръцете, с които престъпно опипвал българската царица. Легендите са красиви, но, меко казано, неверни. Първо, защото рицарите и преди са търпели поражения. Арабите бият кръстоносците от Втория и Третия поход, когато не ги мързи. Това обаче не омаловажава постиженията на цар Калоян. Те не се състоят дори и в отличната и изненадваща тактика на българската армия в битката при Одрин на 14 април (било е Разпети петък на Страстната седмица) 1205 г., довела до разгрома на латинците.
Хитри дипломатически ходове
Главната заслуга на цар Калоян е в подготовката на войната. Той елиминира подкрепата на мощния съюзник на рицарите - папството, като сключва през 1204 г. уния с папа Инокентий ІІІ, който мечтае до подчини под скиптъра си и православието. Осигурява си силни военни и политически съюзници - византийските феодали в Тракия и мощната куманска конница. Такова постижение няма нито един български държавник преди него. И като изключим племенника му цар Иван Асен ІІ - никой друг след него.
Така, в рамките само на половин година, цар Калоян спечелил политическия двубой с латинците. Оставало по-лесното - да ги смаже и на бойното поле. За българските воини, които вече двадесет години не слизали от бойните коне, това не било сложно.
Погромът
Първата работа на цар Калоян била да примами кръстоносците по-далеч от Константинопол. Вече сключилите съюз с него местни византийски феодали (васални на императора) вдигнали въстание. Балдуин с цялата си армия пристигнал с ускорен марш пред Адрианопол, за да го превземе. Две изненади го чакали тук - български знамена по кулите на крепостта и нашата войска в околните горички. Балдуин правилно преценил, че е крайно опасно да влиза в бой с българите, и заповядал никой да не напуска укрепения лагер, който войската му спретва набързо край Адрианопол. Не се получило.
Още на третия ден граф Луи дьо Блоа подгонил куманския отряд, който бил изпратен да дразни латинците. Рицарите му обаче затънали в тресавище и станали жертва на копията и мечовете на куманите. Тогава Балдуин Фландърски сам престъпил заповедта си и тръгнал с цялата си войска да спасява графа. Челните му отряди обаче попаднали в предварително приготвените вълчи ями и устремът им бил спрян. Спрели и следващите бойни редове. А силата на рицарската армия е именно в понеслата се бронирана лавина, която помитала всеки противник. Спрелите рицари били безпомощни, оковани в желязо нещастници, които атакувалите от всички страни на свой ред българи безжалостно изклали.
Тъжен епилог
Пленени и оставени живи били само шепа високопоставени рицари от свитата на императора. В плен пада и самият Балдуин, за когото преданието говори, че специално на хълма Царевец в Търново му построили кула затвор, в която трябвало да прекара дните до края на живота си. Това явно не е вярно или пък кулата, построена по-късно, е получила името си Балдуинова впоследствие. Защото Балдуин умира само два месеца след сражението от пневмония или треска в затвора.

Честване на победата
800-годишнината от победата на цар Калоян над латинските рицари на 14 април ще се чества тържествено. Специално създаден инициативен комитет, в който влизат проф. Георги Бакалов, ст. н. с. Божидар Димитров, отец Боян Саръев и др., отбелязва историческото събитие. Предвижда се на 13 април в Народната библиотека да бъде представена книгата на председателя на комитета ст. н. с. Николай Овчаров “Победите на цар Калоян”. Инициаторите искат тя да бъде преведена на френски език, за да се разсеят неверни исторически наслоения във Франция спрямо българите.
Според Овчаров срещу българите излизат 800 рицари от Северна Франция, Фландрия и Ломбардия, като 300 от тях загиват. След Одрин цар Калоян постига блестящи победи и при Солун, Серес и Филипопол.


Какво четем:

🔴 Хърватите българи ли са?

🔴 Хлебар, медсестра и актриса спасяват български евреи

🔴 Мая Манолова: Нископлатеният труд в България е престъпление срещу бъдещето на нацията

Източник: Блиц



Коментари



горе