Дворецът в Балчик и Сърцето на Мария

Ако искате да се докоснете до едно вълшебно място, построено със стил, въображение и усещане за любов, непроменено и до ден днешен, то непременно посетете „Двореца“ в Балчик. Бях дете когато за първи път го посетих и до момента пазя спомена за „Двореца“ – място като от приказките.

Балчик се слави като едно от най-романтичните кътчета на родното черноморие и това се дължи най-вече на двореца на румънската кралица Мария. Той е най-впечатляващата туристическа забележителност в града в наши дни.

Комплексът е бивша лятна резиденция на Мария де Единбург и представлява внушително място с архитектурни и исторически паметници, градини и паркови елементи. Посещавайки за първи път Балчик през 1921 година кралица Мария остава пленена от спокойствието и красотата на живописния морски бряг. Съвсем скоро тя се завръща и решава да остане завинаги.

Комплексът е изграден по време на румънската окупация, когато градът се превръща в курорт, предпочитан от румънската аристокрация. През 1924 година започва и проектът по изграждането на дворцовия комплекс. При първото й посещение в областта, вече са били изградили своите вили някои известни румънски фамилии и хора на изкуството и градчето се оформя като любима дестинация на румънската интелигенция.

„Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик”, пише тя. Балчик е и най-южната точка на новите румънски територии и кралица Мария решава, че мястото е стратегическо за изграждане на кралска резиденция. Тя купува първия крайбрежен терен и създава едно романтично кътче според нейния собствен стил и вкус.

Проектът за комплекса е възложен на известните италиански архитекти Америго и Августино, а строежът продължава повече от десетилетие, като завършва през 1936 година. Първата построена сграда е резиденцията на кралица Мария. Дворецът е забележителен със своята архитектура, в която хармонично се преплитат различни религиозни влияния и стилове – християнска, мюсюлманска и ориенталска линия, елементи от традиционната българска къща и византийската базилика, готически и мавритански детайли. Идеята за тази симбиоза идва от самата Мария, повлияна от бахайската вяра, според която религиите, половете и расите са равнопоставени, а християнството и ислямът са последователни откровения на истинния Бог.

Градината на Двореца впечатлява с огромно разнообразие на видове, с пъстроцветност и създадени с много вкус композиции. Тя е дело на швейцареца Жул Жани, който до революцията бил градинар на руския император Николай II и се грижел за парка в имението Царское село край Петербург. Тук могат да се видят каучуково и книжно дърво и още над 3000 растителни вида. Изискването на Мария било сътвореното от човешката ръка да не нарушава красотата на местността и затова задачата на градинаря Жани била трудна – да допълни даденостите на природата, но и да е с визията на европейските кралски паркове.

„Сребърният кладенец“ откриваме в центъра на каменна площадка на белокаменна сграда,преминавайки през изящна порта от ковано желязо, влизайки в Двореца. Кралица Мария дава името на кладенеца, заради студената, бистра и много чиста вода с прекрасен вкус, който утолява всяка жажда. Именно затова кралица Мария решава да построи кладенеца в библейски стил, подобно на кладениците на самарянките, изработен от камък с изсечени върху негов библейски кръстове. На единствената иззидана стена кралица Мария поставя красива икона на Света Богоридица и младенца.

До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Свети Мартин – покровител на румънското кралско семейство. В парка има множество водни басейни и каскади. В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина над 25 метра. Заради него водата в каменните тераси се забързва и увлича, за да се понесе в божествена мелодия към стръмната скала. Около водопада има много зеленина и пъстроцветни растения, чийто оранжеви, жълти и розови цветове се разливат заедно с успокоената вода в каменния басейн.

Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид в дълбок каменен басейн. Чешмата е от 1865 г. и е вградена в зидовете на Нимфеума. Над ротондата на храма на водата няма покрив и звездите, отразени във водната повърхност, изглеждат сякаш нарочно са слезли от небето, за да ги докоснеш. Градината на Аллах се е строила в продължение на 4 години. В нея се допълват символи на християнството и мюсюлманството по съвършен начин, за да го превърнат в храм на всички религии под открито небе.

Продължавайки към брега на морето се стига до белеещия се силует на сграда, кацнала на ръба на скалата. Това е вила „Синята стрела“, в която по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария и принцеса Илеана – най-малката й дъщеря. Сградата е построена върху много голяма наклон и затова от западната и страна има три етажа, а от източна – само един. Днес на първия етаж на „Синята стрела“ има галерия, където могат да се видят фотографии и картини от Балчик и Двореца.

Далеч в миналото ранните християни сплитали във венци лилиуми – цветята на Дева Мария, след което закичвали с тях главите си като знак на искрената си вяра. Може би затова „Алеята с белите лилиуми“ е точно в подножието на параклиса „Успение Богородично“. Параклисът е построен през 1932 година. Оттам по белокаменни стълби се стига до „Гетсиманската градина“, заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета. В „Гетсиманската градина“ растат редки дървесни и храстови видове – райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета с най-различни нюанси, бегонии, кремове и други.

Едно от любимите места на принцесата в двореца бил мраморният трон с гледка към морето. Според разкази на нейни приближени, тя обичала да седи там, взирайки се в морската шир. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов – арабина Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че той често посещавал Мария. Двамата се разхождали дълго или се усамотявали в „Пушалнята“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите пушели наргиле.