Калъпите на древните ни съкровища (снимки)

Сто хиляди души я гледаха в захлас във Виена, а днес се пренася в София – двойно по-голяма и каквато никога преди не е правена в България. С повече от 600 експоната, проследяващи процесите единствено от бронзовата епоха – ерата между прочутия Варненски халколитен некропол, където е намерено най-старото обработено злато в Европа, и тази на тракийските владетели по нашите земи, Националният археологически музей представя изложбата „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“.

Не е новина, че Балканите винаги са били кръстопът за различните култури. Но в експозицията сега нагледно виждаме ролята на източните части на полуострова за междуцивилизационния обмен на идеи, технологии и суровини още от дълбока древност.

В две зали на музея са комбинирани находки от благородни метали (като съкровищата от Вълчитрън и Бързица), предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с артефакти, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния, представени с открития от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения…

Внимание е отделено на оръжията. В две последователни витрини виждаме първо рапири и копия от средата на II хилядолетие пр. Хр., изработени в Микена или под микенско влияние, а и сетне и значително по-подходящо въоръжение за изобилните кръвопролития от бронзовата епоха – мечове и брадви от средноевропейски тип.

Рапири, в чиято изработка личи ясно микенско влияние… но и са сравнително неефикасни в битка.

Мечове от средноевропейски тип – с далеч по-висок коефициент на полезно действие.

Акцент в изложбата е комплекс от находки, представящи ежедневния живот в златодобивния рудник Ада тепе и селището към него – керамични съдове, кремъчни, каменни и метални сечива и инструменти, както и златна стопилка и златно мънисто, свидетелстващи за топенето и производство на златни изделия в древния рудник.

Разбира се, особен интерес буди Вълчитрънското съкровище – загадъчни 13 предмета с произход от три различни източника, с различна хронология. От един много заможен владетел ли са били събрани, или са били трупани от поколения в даден род през столетията? Учените единствено събират факти, но оттам-нататък остават хипотезите. За какво например е служил странният триделен съд? Само като украшение ли са били използвани изящните златни капаци, в дръжката на един от които е поставен кехлибар?

Три монитора в една от залите предават историите на тази епоха и конкретни находки. Първият от кратките филми, който среща още на входа, е въведение към целия период; следва историята на Ада тепе, а накрая има и видео за ролята на металурзите и леярите по онова време – иначе казано, както се изрази доц. д-р Христо Попов, защо са толкова интересни тези странно изсечени камъни.

Куратори на изложбата са доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, доц. д-р Стефан Александров, Секция по тракийска археология, д-р Яна Димитрова, отдел Експозиции и Кръстю Чукалев, отдел Фондове, НАИМ при БАН.