Рилския манастир "Свети Иван Рилски"


Във 865 г. Българският княз Борис I (при св. Кръщениие Михаил) покръства Българският народ. България се нарежда в числото на европейските християнски държави. Християнските добродетели стават овразец за следване във всичките им форми. Основават се и първите св. Обители, в които вогопосветените мъже поставят началото на своя уединен духовен живот, бдно от благодатните места за духовни подвизи и усъвършенстване Бог определя Рила планина. Тук се установява и подвизава роденият около 876 г. преподобния Йоан Рилски Чудотворец – най-великия духовен подвижник сред всички околни земи. Почитан и възхваляван от всички православни църкви.
Той е роден в с. Скрнно, близо до гр. Бовошево (Дупнишко). Когато навършва 25 години приема монашество в едни от близките манастири на Руенската планина и поема трудния, но славен път на духовното съвършенство. След няколко години отправя стъпките си в девствената по това време Рила планина, където се отдава на пълно уединение и става родоначалник на българското отшелничество. Тук земята му става постеля, небето покривало, билките ХРАНА- Дванадесет години живее в каменна пещера, а седем върху Г0ЛА скала под открито неве. Изключително силната вяра в Бога и всецялото му предаване на молитва и пост са основното му оръжие и средство, чрез които устоява на всички нападения от страна на лукавия. Създава голямо братство от свои ученицн- монасн, чийто пръв игумен става преподобният Йоан Рилски. Земния си път завършва на 18 август 946 г., като оставя Завет на своите ученици, който се явява духовно-нравствено послание за следващите поколения монаси, свещеници и миряни.
Поради дивния му духовен подвиг Бог удостоява България с неговите нетленни св. Мощи, конто и до днес са извор на изцеления и чудотворство.
Светата овител се превръща в Българският Йерусалим. Тя става духовна опора за народа през пет вековното турско робство (XIV – XIX в.), уставът и богослужението в Рилската света овител служат като овразец за останалите св. Овители по българските земи. Манастира става разсадник и духовно огнище за монаси, книжовници, църковни песиописци, учители, псалти, зографи, дърворезвари и иконописци – достойни последователи на делото на Преподобния и Богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, чиято слава Бог да утвърждава во веки веков.

История и обща информация

Рилският манастир „Свети Иван Рилски“ е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.
Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.
Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. – тогава автора губи и зрението си.
Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно – затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.


Какво четем:

🔴 Спрете да се кичите с портретите на Левски

🔴 Къщите, които подлудиха целият свят - евтини са, строят се за 1 ден, можете да ги местите и имат 50 години гаранция!

🔴 Историческо признание

Източник: cvete



Коментари



горе