Първото изцяло българско научно откритие


Българите често си преписваме откриването на компютъра, противозачатъчното хапче или транспортния самолет. Истината обаче е, че тези открития са направени от хора, родени или реализирали се в чужбина.

Така например Джон Атанасов е роден в САЩ, майка му е ирландка, а изчислителната машина изобретена от него е в съавторство с Клифърд Бери.

По-интересен е случаят с Асен Йорданов. Той е роден през 1896 в България и наистина е конструирал първият български самолет през 1915 година - бипланът Йорданов-1, от който са произведени 23 бройки. По-късно той участва като летец в Първата световна война, но България губи войната, а Ньойският договор забранява съществуването на българска авиация - самолетите са унищожени, а пилотите са уволнени. Така през 1921 г. Асен Йорданов заминава за САЩ. Там той помага в създаването и по-ефективното използване на много самолети, но нито един от тях не е с негов дизайн - включително и първият транспортен самолет. Патентът за първата въздушна възглавница също не е негов, а на Джон Хетрик. Асен Йорданов обаче е създавал дизайни на въздушни възглавници, по-успешни от първата такава. Кариерата си обаче Асен Йорданов е изградил в САЩ, а не в България.

Що се отнася до противозачатъчното хапче, то е измислено от Карл Джераси. той е роден във Виена, а баща му е българин с еврейски произход и прочут кожен лекар в София - Самуел Джераси. Бащата е ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война, но през 1943 година заминава за САЩ. Всъщност, синът му Карл Джераси е прекарал само няколко години в България. Той получава висшето си образование в САЩ, като там изгражда и своята кариера. Противозачатъчното хапче пък не е създадено само от него, а в съавторство с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц. Синтезираното от тях хапче обаче им обаче би било невъзможно без откритията на Грегори Пинкус.

Тогава кое е първото изцяло българско научно откритие?

Отговорът на този въпрос е лесен - това е фотоелектретното състояние на веществото, открито от Георги Наджаков. Пробивът направен от учения е осъществен през 1937 година, когато той документира едно ново явление.

Професорът открива, че при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в някои вещества възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата при които се наблюдава явлението са наречени от него фотоелектрети.

Втората световна война прекъсва работата на учения, но след края й той подновява изследванията си.

В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признават откритието на Георги Наджаков.

На родният професор е признато откритието на фотоелектретите, което представлява откритие № 1 на български учен. То е патентовано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), тогавашното българско патентно ведомство. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда.

Ученият има  и приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Наджаков е публикувал повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на физиката на твърдото тяло – фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, контактно-потенциалния фотоволтаичен ефект, известен като ефект на Наджаков - Андрейчин, перманентна фотоелектрична поляризация - фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Благодарение на откритието на професор Наджаков, направено през 1937 година, се ражда първата копирната машина, която функционира заради фотоелектретното състояние на веществото.

Въпреки това първият ксерокс не е българско изобретение. То е дело на Честър Карлсон, който създал първата копирната машина през 1938 година. Изобретението му обаче се видяло безсмислено на редица водещи американски компании, като IBM и General Electric. Така първият ксерокс се появил на пазара чак през 1949 година. Но тази машина не била изцяло дело на Карлсон, защото технологията в нея била съществено подобрена от Научно-изследователския институт Баттел.

Всъщност, гръмките заглавия за направени открития не са само наша черта. Те често почиват върху неразбирането на научния процес, който винаги разчита и почива на делото на други хора. Това обаче се оказва неудобно за медиите, а и за всеки решил да почеши националното си его.


Какво четем:

🔴 Хиляди се преклониха пред паметта на героите на връх Шипка (ВИДЕО)

🔴 По случай 3 март: Путин поздрави българския народ

🔴 Основана е Българската православна църква

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе