Пенсионерка дарява 4 паметника на Двора на кирилицата


Бивша учителка от Шумен със скромна пенсия стана дарител на културно-историческия комплекс Двор на кирилицата в старата столица Плиска. Йорданка Савова /84 г./ ще издигне четири паметника на български творци, които са си служили с кирилица, в изграждащата се Алея на писателите.

Поне 80 автори от различни народности е решил да увековечи в комплекса невговият създател – арменецът Карен Алексанян. Първите бюстове – на Пейо Яворов и Иван Вазов вече бяха открити миналата година. А паметниците на Паисий Хилендарски, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Гео Милев ще бъдат вдигнати съвсем скоро от сърцатата шуменка.

“Никога не бих се съгласила да изляза от анонимност, ако не исках с цялото си сърце този мой жест да увлече и други хора, загрижени за съхраняването на нашата история“ – казва Йорданка и благославя Алексанян за начинанието му. Тя и друг път е правила благотворителност, но без да я афишира.
“Нали знаете, че когато едната ръка даде, другата не бива да знае. Ако правиш дарение, прави го не да блеснеш, а да научиш с пример и други”, разсъждава педагожката. Тя силно се надява, че още много хора мислят като нея.

Йорданка и съпругът й Станислав посетили Двора на кирилицата в старопрестолния град още през 2015 г. заедно с пенсионери от шуменския клуб N6.

“Бях много впечатлена. Още щом прекрачих прага, видях срещу мен паметника на Св. Цар Борис I. За него и други български владетели, оставили светла диря, аз от години искам да напиша книга. Обръщам се и гледам – срещу мен 12-метров кръст, а под него фигурите на светите братя Кирил и Методий. Край тях буквите ни, изваяни от червен камък… Нещо уникално, което те грабва”, разказва учителката.

Тя много харесала и малката цървичка, и картинната галерия, пълна с исторически платна.
После още няколко пъти водила свои гости на това място. Когато го посетила с компания на 14 септември м.г. с изненада видяла, че там е издигната и огромна крепост, пълна с още българска история. Най-много се развълнувала от восъчните фигури на Кирило-Методиевите ученици. Толкова приличали на живи, че чак й се приискало да заговори с Наум. На втория етаж на Крепостта, където са подредени български владетели, видяла две празни позиции и още тогава се замислила. Когато зърнала празните постаменти пред Крепостта и научила, че там трябва да се извисят паметници на поети и писатели, вече била решена да помогне. За лош късмет съпругът й се почувствал зле, наложило се да извикат линейка. Йорданка се притеснила, но останала и приятно изненадана от вниманието на Алексанян, който ги придружил до спешната кола.
Преди празниците решила да благодари за човещината и да помоли по свой начин да участва за по-бързо реализиране на Алеята на писателите.

“Имах огромно желание да бъда полезна. Но знаех, че не мога да дам много средства, моите възможности са капка в морето. Затова до този момент бях помагала само на отделни лица. А този мой жест сега щеше да бъде за държавата и обществото”, спомня си Йорданка. Признава, че е била най-щастлива, когато Алексанян след дълги колебания решил да приеме за разговор по темата.

“Не съм искал финансова помощ от никого, най-малко пък съм очаквал от пенсионерка. Моята цел е сам да направя този комплекс. Но леля Йорданка настояваше много да остави памет след себе си, да направи нещо за своя народ и кирилския свят. Не можах да откажа, щях да я обидя. Сега силното желание на тази българка е много задължаващо. Лично аз ще направя най-доброто, за да се изпълни нейната воля”, казва собственикът.

Той признава, че след разговорите с вещата по темата учителка по литература е решил да увековечи повече български творци в Алеята. На всеки от четирите бюст-паметника, които ще бъдат изваяни с парите на леля Данче, нейното име ще бъде изписано – като на дарител. Така е и с паметника на поета Яворов, който е дар от Съюза на амренците в Европа.

Йорданка имала пълната свобода да посочи творците и първо избрала най-достойното място за автора на “История славянобългарска” Паисий Хилендарски. Вълнува се дори как ще изглежда, иска скулпторът да го изобрази в по-млада възраст.

Тя напомня, че никой не знае годината на смъртта и гроба му. Понеже е и поетеса, авторка на 7 книги, иска посетителите на Алеята да могат по-скоро да отдават почит на Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Гео Милев. До 19 юни, когато се чества Денят на дарителя, паметниците им ще бъдат готови, казва Алексанян. Ще ги открие лично шуменката.

До това време, още на 1 март ще бъде открит паметникът на Христо Ботев, а на 6 март ще видят бял свят бюстовете на Александър Пушкин, Сергей Есенин, Фьодор Достоевски и осетинският творец Коста Хетагоров. На 11 май в Алеята ще бъде почетен и Алеко Константинов. В ход е изработката на още бюстове.
Откъде леля Данче се е научила да дарява? Казва, че цялата им фамилия са благодетели, а най-вече баща й Христо Генковски. Той съградил училище в шуменското село Радко Димитриево, пригодил плевня за храм, дори нарисувал иконите вътре, а после намерил начин да я снабди с камбана чак от София.
Църквата “Св.Иван Рилски” още оглася околията с нейния звън. Учителката последвала примера му. И когато краеведи от дружеството към читалище “Димитър Войников” в Шумен решили да изпратят книги в Молдова, тя подбрала най-ценните 180 тома от библиотеката си.

“Ботев, Яворов, Смирненски, Вазов…- това са гиганти. Нека да се образоват нашите българи, да раснат децата им с българско самосъзнание”, обяснява шуменката. Миналата година жената изпратила 200 бройки от “Моята родина” на всебългарския събор при гроба на кан Кубрат край Малая Перешчепина – волята й била да се раздадат на присъстващите. Българка, пътувала чак от Америка, разпознала своята начална учителка по снимка на корицата на книгата.

“Няма по-ценно нещо от това учениците ти да те помнят”, вълнува се Йорданка.
Поне 5 години леля Данче подкрепяла с топли дрехи и храни бедни и болни хора от своя квартал.

„При 28 семейства ходехме с председателката на пенсионерския съюз, но им казвахме, че носим дар от кварталната пенсионерска организация “Александър Стамболийски”. Иначе е неудобно, все едно ги съжалявам и давам милостиня, хората ще се притеснят”, разсъждава пенсионерката, която не обича подаяния. Всичките си книги е издала с лични средства – само подарявала, не продавала, не искала спонсори и цензори.

Затова в сатиричната си творба “Сбъркан свят” тя громи на воля лъжедемокрацията и пороците на съвремието. Даже има въпроси към църквата и Бог. Атеист е, но казва, че живее богоугодно, спазва Божите заповеди. Обяснява, че никой не се нуждае от много: “Както писателят го е казал – какво му е нужно на човека – едно легло, където да поспи и събере сили, маса – да се нахрани на нея, да пише и да рисува, и един-два стола за тези, които ще дойдат”.


Какво четем:

🔴 Козият рог (ФИЛМ)

🔴 Тодор Александров – последният цар на планините

🔴 Става напечено! Нов голям протест утре, включват се и футболни фенове! (ВИДЕО)

Източник: Труд



Коментари



горе