Живот в Америка: Историята на една българка



Всеки млад човек е отворен и възприемчив към различните начини, по които може да се усъвършенства. Пътуването и живеенето дори за кратко в страна, различна от родната, не просто те обогатява културно, но израстваш във възгледи, амбиции, познания за света и себе си. Формират се интересни и полезни контакти, на които един ден можеш да разчиташ.

Казват, и постоянно се набляга на това, че Америка е страната на неограничените възможности. Кандидатствах за бригада там, благодарение на студентски програми от университета. Тогава много от моите познати и приятели ходеха и всички се връщаха с противоречиви коментари и опит. Някои смятаха, че тази страна отговаря изцяло на душевността им, докато други, явно не попаднали на добра работна оферта, нямаха желание да се връщат отново. Онзи ден, когато се реших да рискувам не просто с друга държава, а и друг континент, бях разбрала за себе си, че имам нужда от промяна и вид освобождение от начините, по които бях свикнала да живея.

Трябваше да разчупя представите си, да се отделя за малко от любимите си хора и да отида много далеч от комфортната си зона. Искаше ми се да видя какво Америка ще ми предложи и какво ще съумея да си взема.

И така, процедурите по документация и плащане на разни такси са изморителната бюрократична дейност, с която е задължително да се пребориш. Но е скучната част. За мое голямо удоволствие и късмет, в избора на място ме насърчи приятел, който през миналото лято беше ходил там. Ставаше въпрос за щата Колорадо, където работех в хотел. Но да се върнем малко по-назад. Седмица преди заминаването, цялото ми тяло беше обзето от силно повишеното ниво на адреналин от голямата крачка, която ми предстоеше. Голяма, най-вече, защото ме отвеждаше много далеч от дома. Пътувайки натам, вълнението продължаваше, особено предвид гледката на толкова площ непозната земя отвисоко. Още с пристигането усещането на въздуха е различно. Чувстваш и знаеш, че това място няма общо с нищо, което познаваш.

Click to enlarge image Jivot-v-America-istoriqta-na-edna-bulgarka-1.jpgОтвори галерията

Работата си е работа. Зависи с какво очакване отиваш. Аз не съм се надявала на нещо впечатляващо, най-много разчитах на полезния опит, които ще ми предостави. Заплащането не беше малко, но и не беше кой знае колко. Самата дейност е изтощаваща, а и постоянно свързана с общуване с хора, които да предразположиш за чудесен престой. Продължителен работен ден, но определено интересен. Разбира се, трябва да се спомене, че откъм храна няма какво ново мнение да се чуе. През цялото време ми липсваха нашите балкански манджи, родните зеленчуци и плодове, които нямат вкус на фалшивост.

Липсваха ми и близките. Хубавото беше, че се запознах с много различни хора. Имаше още няколко българи, американци, както и сърби, хървати, италианци, с които се разбирахме много добре и това допринасяше по време на работа. Заедно си организирахме няколко пътувания в малкото свободно време.

Освен, че се насладихме на красотата на Национален парк Rocky Mountains, както и омагьосващата Градина на Боговете в Колорадо, успяхме да посетим Лас Вегас и Гранд Каньон.Когато пред нас се разкри неописуемата гледка на Каньона, останах като вцепенена пред красотата на необятната шир. Ще ти се да разпериш криле свободен и отдалечен от маските на цивилизацията. Разбираш колко си мимолетен. А през нощта небето разстила своя звезден килим и всяка една мъничка светеща точка ти се струва на едно повдигане на пръсти разстояние. В контраст на това Лас Вегас, Градът на греха, е жив и не си почива нито за миг. Там наистина може да попаднеш на всичко, дори на онова, за което въображението ти не се е сетило. Като посаден в нищото град, в който забавлението и свободията царуват. Аз лично се чувствах чужда на тази показност и пищност, но се радвам, че успях да се запозная и с това място. Природата в Америка, обаче, е завладяваща.

Накратко, толкова за моите впечатления и опит. Така и не се върнах пак там. Пътуването ми донесе онази трансформация, която търсех. Отдръпвайки се от корените си, разбрах колко са дълбоки всъщност. Мога да разчитам на познати пак да изживея американско приключение, но засега пътешествията по света са повод да знам, че винаги има място, където сърцето ми да иска да се върне и то е родното вкъщи.


Какво четем:

🔴 Български майор шпионира в продължение на четири години Одринската крепост

🔴 Как изглеждаха българските села през 80-те (ВИДЕО)

🔴 Асен Великов: Как народната носия променя хората

Източник: spisanie



Коментари



горе