20-годишният Веселин Славков за лудостта, щастието и свободата да се върнеш на село с кауза
Имахме идея да започнем да ви представяме хора, които са загърбили града, намерили
са сили да се откъснат от градската суматоха и са тръгнали по трудния, но свободен
път на завръщане към българското село. Понякога, “случайностите” изпреварват плановете и стартираме поредицата, с историята публикувана на
Веселин Славков е само на 20 години. Веселин е козар и отглежда козичките си в Тетевенския балкан в махала "Скрибътна" заедно със своя баща. "Преди два дни качих горе на билото козичките, печеше слънце и беше толкова красиво, че се разплаках от щастие, не бях виждал такава гледка и беше много емоционално изживяване", споделя Веско. Младото момче става всяка сутрин в 5.30 ч., за да издои козите и после ги води из баирите на паша по цял ден. Днес той се извинява, че е малко сънен, защото цяла нощ е помагал на едната коза да се окози. "Опасно беше, защото майката е ланско яре, това й е първото раждане и не знаеше какво да прави – като се роди ей това там черничкото, тя стана и тръгна нанякъде, та ходех да й го нося обратно да го оближе и изчисти", разказва младият мъж.
Допреди две години той и баща му са нямали никаква представа как се гледат животни. Веселин завършва Софийската духовна семинария. "Като малък много ми харесваше всичко, свързано с разкопки и археология, и баща ми ми каза, че ако отида в Семинарията, ще уча история и езици и ще мога да стана археолог. Тогава въобще не знаех, че всъщност ще се обучавам за свещеник и, че езиците ще са латински и старобългарски. Отивам там и гледам само момчета, много странно ми беше..." В началото му се скупчват и поредица от проблеми – на първия учебен ден катастрофира, след две седмици чупи крака си, след това и два пъти ръката.
"Не знам дали бяха поредица от знаци, тогава нещо вътре в мен ми подсказваше, че не съм за там. Все пак издържах първата година и след това започна да ми харесва, така че вече съм по-склонен да мисля, че са били изпитания. Сега искам да стана свещеник, като улегна още малко и помъдрея, а и първо трябва да съм женен.” Според Веселин, ако стане поп на църквата в Тетевен, това няма да му пречи да пасе козите. "Предишният кмет на Рибарица беше и поп, и животновъд", допълва баща му Данчо. На въпроса как си представя помъдряването Веселин е категоричен: Това е равносилно на смирение, "а аз още искам да се събирам с приятели, да се веселим".
След като завършва Семинарията, момчето заминава с баща си за Чили, където участвaт в изграждането на най-големия соларен парк в цяла Южна Америка, дело на благоевградска фирма. Работят и в Лондон и след като успяват да заделят пари, решават да изпълнят мечтата си – да се върнат в Тетевен, където е родното им място, и да гледат кози. "Първата година ни беше много трудно, учихме се в движение. Дядо ми е гледал овце, преди години и той ни показвал някои неща. Вуйчо ми е бил ветеринар и също ни помагаше със съвети, но все пак бяхме начинаещи и животните ни преболедуваха всички възможни болести." Заради това в началото постоянно викат ветеринар, но постепенно Веселин сам се научава да бие ваксини. Той и баща му купуват старата къща, в която в момента хапваме постен сладкиш (заради наближаващия Великден), и ремонтират покрива и оборите, докато им стигат спестените средства. Тук прекарват повечето си време и рядко слизат до града. Имат интернет от флашка, а Веселин и профил във фейсбук. "Обичам да си публикувам селфита с козите на фона на красиви планински гледки", смее се той, а под последната си профилна снимка е написал: "Може хората да ми се смеят... че съм козар... животновъд....но точно заради това се занимавам с животни... При тях няма злоба, няма интриги, не те натоварват с излишни глупости !!! Да, козарче съм си и съм щастлив правейки това което правя !"
Сега, през зимния период, след като стане в 5.30 ч., първата му работа е да занесе всяко едно яре до неговата майка и да го държи, докато суче: "Понякога козите не искат да пускат малките да бозаят, не знам защо." После тръгват на паша из планината - "обикаляме, докато се стъмни – през лятото това е до 19:00 ч.". Миналата година, докато все още имали заделени средства, двамата с баща му плащали по 600 лв. на козар, но след известно време той решил, че парите са малко, и ги напуснал. "Не мога да го разбера – за мен това е разходка, в планината толкова много ми харесва, дори когато всички кози се разпръснат и трябва да ги събирам", учудва се Веселин. Но баща му допълва, че да си козар е и физическо натоварване, за което се изисква подготовка: "Зависи – тази разходка ще излезе през носа на неопитен човек. В началото аз се задъхвах още на първия баир и не можех да ги догоня."
Около Гергьовден някои от животните ще бъдат продадени, но повечето женски ярета ще бъдат запазени. След празника Веселин ще започне да става още по-рано, за да дои козите сутрин преди паша, а вечер, след като ги върне, да го прави отново. От млякото двамата мъже приготвят козе сирене, но докато научат в началото всички чалъми, губят по цял ден. Постепенно овладяват техниките и местните толкова много започват да харесват сиренето им, че за самите тях не остава и бучка. А това е любимата храна на Веселин – питка и сирене. Миналата година той заедно с Цветан Димитров от с.Черни Вит заминава за фестивала на движението Slow Food в Милано, където представители от цял свят продават интересна и традиционна местна продукция. Веселин предлага тяхното козе сирене: "Веднага се разграби и имахме поръчки за големи количества, които за съжаление все още няма как да произведем, но тази година мисля и ние да започнем да отглеждаме като зеленото сирене с плесен.
Докато се разхождаме с козите в дълбокия мартенски сняг, на мобилния му телефон го търси приятел от Тетевен и го убеждава да слезе до града вечерта, защото ще има купон. Веселин му отказва няколко пъти и накрая ядосано добавя: "Тази нощ най-вероятно ще помагам да се роди на още едно яре, имам си задължения, не разбираш ли!" Освен всички тези отговорности той е приет и в Богословския факултет, но сега не иска да се откъсне от планината, за да ходи на лекции, а мисли да се откаже и да кандидатства ветеринарна медицина.
Какво четем:
🔴 Трети конен полк – стражът на добруджанската земя🔴 Йонка Маркова – единствената жена в Опълчението на Шипка
🔴 Донка Ушлинова – безстрашната комитка
Източник: portal12
Коментари
Последвайте ни във facebook!
