Братя Прошек - бележити българи, които... не са българи

   Възраждането от петвековното робство България дължи както на нашите родолюбци, така и на голяма група чужди специалисти, дошли след Освобождението у нас да помогнат на братския славянски народ. Проф. Константин Иречек, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Лубор Байер, Братя Шкорпил, братя Прошек са малка част от чешките историци, художници, инженери, архитекти, строители и техници, изградили с много любов и всеотдайност европейския облик на съвременна България. От друга страна, още по турско време много будни българи отиват при чехите да се обучават. Големият патриот Ангел Кънчев е учил в град Табор, а в Прага, Бърно, Писек, Храдеец Карлове са получили образованието си Иван Шопов , библиограф, акад. Васил Стоянов, Михалаки Георгиев, Стефан Ботев, Кръстьо Мирски, Иван Драсов, Атанас Илиев и много други.
   Докато Константин Иречек дава голям тласък за подема на българското образование, наука и материално-техническа база на научните заведения, то инженерите Иржи и Богдан Прошек участват в изготвянето на градоустройствения план и строежа на останали и до днес значими обществени сгради и паметници на новата столица София, архитект Лубор Байер пък оформя Стара Загора, а Хермен и Карел Шкорпил - Варна.
Най-съдържателни и интересни обаче са животът и дейността на братята Иржи и Теодор Прошек, защото те не само работят за България, но се влюбват в нея, остават да живеят в страната ни до края на сравнително краткия си живот, като я приемат за своя втора родина. Доказателство за това е и покръстването им с български имена (1880 г.) - по-големият брат Иржи се преименува на Георги, а по-малкият Теодор на Богдан.
Инженер Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 г. в малкия град Бероун, близо до Прага, тогава Бохемия, в семейството на майстор обущар. Има сестра Мария и брат Богдан, който след 1878 г. също свързва съдбата си с България. Иржи завършва земемерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага през 1869 г. Като студент се сприятелява с много българи, между които Иван Драсов (близък приятел на Ботев) и Петър Берковски - друг революционер, при когото Прошек учи български език. Това повлиява на решението му да замине за европейска Турция

да работи за немския предприемач барон Мориц фон Хирш

който се е заел да построи жп линии в европейската част на Османската империя, чрез компанията "Източни железници" и набира инженерно-технически кадри. Но тогава избухва Френско-пруската война, а наетите вече френски и немски инженери трябва да се завърнат обратно да защитават родината си. Така че освободените от тях места се заемат предимно от емигранти от потиснатите националности от Австро-унгарската монархия - полски, чешки и унгарски инженери. Така Иржи Прошек става един от чешките инженери, наети на работа в компанията на барон Хирш. От 1869 г. до 1870 г Прошек е в централното бюро на Румели-Дунавската железница в Цариград като асистент инженер по проектирането и трасирането на жп линията Одрин-Саранбей (днешно Септември).
   През следващите 3 години - до 1873 г., той работи в инспекцията на пета секция на същата железница със седалище в с. Алмалий, днешно Ябълково, Хасковско. Там са се събрали все инженери-славяни, между които поляците граф Станислав Думбровски и пан Банковски, чехите инженери Антонин Свобода, Антон Пелц, Иржи Прошек. През 1871 г. специално за тях е построена сграда, наречена от Прошек "Славянски дом". Това е не само жилище, а и читалище, има библиотека, изнасят се сказки и беседи, провеждат се вечеринки. Дейно участва в заседанията на създадения

по идея на Васил Левски интернационален революционен комитет

в който се проповядват идеи за борба за свобода и просвета на поробените славянски народи - българи, чехи и поляци. Освен с Васил Левски, работят и със Стоян Заимов и Берковски (организатор на революционното движение в Хасковския край).
Селското училище в Алмалий, наречено от народа "Прошековото школо", е другият фокус, където се съсредоточават просветителските и възпитателните усилия на инженерите славяни. То е оборудвано по идея на Прошек с модерни за времето си помагала, преподава се по нови програми, децата учат революционни песни и се вдъхновяват за освободителна борба. Така Славянският дом действа като читалище и училище през деня по чешки модел, а като революционен щаб през нощта - по български модел. Именно така младият инженер окончателно обвързва съдбата си с каузата на българския народ, запленен от дейността и личността на Васил Левски. С риск за живота си доставя оръжия от чужбина, като пред властите обяснява, че с него охранява железопътната линия от хайдутите и разбойниците, а реално точно на тях го предава. Когато Апостола е заловен от турците, Иржи подготвя бягството му по пътя му за Истанбул. Подготовката обаче се проваля, защото Левски е отведен в София. По това време освен с трафик на оръжие (казано по модерному) Прошек пренася и революционна поща между комитетите, възползвайки се от паспорта, издаден му от султана. Той е все по-деен и през 1876 г. напуска железницата и става кореспондент за Балканите (които по онова време са били нещо като Близкия изток днес) на редица европейски вестници, в които запознава тамошната общественост с тежкото положение на българския народ. Много важна роля изиграват репортажите му от зверското потушаване от турците на Априлското и Старозагорското въстание.
Руско-турската освободителна война заварва Прошек на българска земя, но вместо да направи най-разумното и да напусне, той постъпва обратното - взема участие в нея. Щом научава от своя сънародник д-р Надхерний (Хеким паша), началник на здравната служба на турската армия, че султанът е изпратил коловози, натоварени с тежка артилерия, към Шипка, чехът веднага събира свои другари и заминават за Одрин, откъдето трябва да минат турските ешелони с оръдията. Там демонтират близо 200 м железопътни релси, с което забавят подкрепленията за Сюлейман паша с 30 часа. Те се оказват достатъчни, за да може да пристигне Радецки и да обере славата от победата на Шипка.
Вместо слава обаче Иржи Прошек получава смъртна присъда от султана, но преоблечен като селянин, успява да избяга в Румъния, където става руски преводач. Признание за подвига си той получава след войната - награден е с орден "Св. Александър Невски" І степен и златна сабя, лично връчена му от Белия генерал Михаил Скобелев от името на император Александър ІІ Освободител.

Първият градоустройствен план на София

Веднага след Освобождението, 1878 г., Иржи става преводач при софийския губернатор Пьотър Алабин (освен български владее руски, френски, немски, английски и румънски), но е и нещо като архитект-инженер. Повикал е в София с 11 години по-малкия си брат Теодор, който също е завършил Пражката политехника и тъкмо е отишъл да строи жп линии в Румъния. Двамата братя се заемат със собствен бизнес и през 1879 г. основават първата печатница в София в една барака-склад на ул. "Московска" 5. По-малкият брат се захваща с печатницата, а Иржи заедно с колегата си Вацлав Раубал помагат на главния архитект Антонин Колар, също чех, за изработването на първия градоустройствен план на новата столица. За работата по този план двамата братя канят и братовчед си Йозеф Прошек. След това той започва работа в Дирекцията на обществените сгради и през 1884-1886 г. като асистент на архитекта Фридрих Грюнагер, роден в Румъния, участва в проектирането новата сграда на Народното събрание.
На 3 януари 1880 г. градоустройственият план на София бил одобрен от министрите и княз Батенберг, с което се утвърждава сегашната кръгова система на днешните булеварди "В. Левски" , "П. Евтимий", "Хр. Ботев", "Сливница" и "Волгоград" (някога "Константин Стоилов"). Останалият в историята като "Батенбергов план на София" бил типично американски - столицата е разделена на квадрати, между които се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета. Докато работят по плана, Иржи Прошек се задомява за Анна Раубал, сестра на градоустройствения техник Вацлав Раубал, и остава на работа в Столичната община. По-късно и Богдан Прошек се жени за полската графиня Вилемина фон Пиценовска.

                                                        Бирената фабрика

    Двамата братя построяват аристократичен за времето си дом на улица "Московска 5", а печатницата преместват на №7 в новопостроена сграда (която след американските бомбардировки е построена наново и днес е в състава на Института за чуждестранно изкуство и Квадрат 500). Скоро след това основават и семейната фирма "Братя Георги и Богдан Прошек". Нейното първо голямо дело е строителството на бирената фабрика. Започват строежа през 1884 г. на хълмовете накрай София на днешната улица "Сан Стефано" 22, точно срещу БНТ.
      Строителството е изцяло на принципа на предприемачеството и предварителния договор - плащат накрая за свършената работа. По техен проект изкопават "зимник", в който да отлежава бирата, а също и ледарница - тъй като братя Прошек сметнали, че за да правят хубава бира, трябва да произвеждат и собствен лед. Когато Бирената фабрика е готова, братята правят и собствена бирария, непосредствено до фабриката си, която имала 50 маси и 400 стола. Тази бирария всъщност е първообразът на прочутия и до наши дни "Дълбок зимник". Фабриката е готова през 1885 г. и веднага става придворен доставчик на пиво. Построени били още няколко пивоварни и този тип заведения станали истински бум и неизменна част от ежедневието на софийския елит.
По покана на братовчедите си Георги и Богдан през 1886 г. в София пристига Вацлав Прошек. Завършил е архитектура в Прага и през 1888 г. взема участие в построяването на Централната гара по проект на Антонин (Адолф) Колар после започва работа в семейната фирма.
Георги и Богдан, подпомагани от братовчедите си, строят Лъвов и Орлов мост.

Лъвов мост

е едно от най-важните места в централните части на София и е Северната порта към града. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница", като свързва Централната гара и автогарата с центъра на София.
Започва да се строи през 1888 г. Дотогава на това място е имало каменен мост, известен в Стара София като Шарения мост. По турско време реката тук се наричала Кървавата река, легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите от поробителите българи. Богатият софийски турчин Халил Сари Ефенди съгражда моста изцяло в духа на турската архитектурна традиция, по парапета нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му Шарен мост. Турчинът поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от корана: "Където няма мост, съгради мост, където няма чешма, съгради чешма". Днес тези надписи не са съхранени.
Името на новия мост пък идва от поставените в четирите му края бронзови фигури на лъв, с което се отдава почит на обесените край моста участници в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев, както и най-младия от четиримата софийски книжари Георги Стоицев, псалт в църквата "Св. Крал" (сегашната "Св. Неделя").
На следващата година - 1889 г., започва изграждането на

Орлов мост

който съща става емблема на София и се строи едновременно с Лъвовия. Издигнат е в чест на завръщането у дома на българските заточеници от Диарбекир. Те са посрещнати на това място, което представлявало Източната порта към подстъпите на града, с хляб и сол и богата трапеза от близките и жителите на цяла София. Един месец преди това тук е издигната триумфална арка по случай пристигането в новата българска столица на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков.
Орелът е символ на хан Аспарух, на Бога Слънце, на силата и мощта, които идват от духовното знание. Четирите волни птици символизират четирите посоки на света, както и свободата, напомнят и за българските средновековни владетели от Първото и Второто българско царство. Знае се, че решението за построяването на Орлов мост е на столичните общински съветници, а проектът е възложен на Вацлав Прошек. Фирмата "Прошек" възлага на виенската фирма "Рудолф Филип Вагнер" изработката както на орлите и парапетите, така и на бронзовите лъвове за Лъвов мост. От Виена ги доставя лично Георги Прошек. Скоро след това Рудолф Вагнер приема най-голямото професионално предизвикателство - изработването на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като "Желязната църква".

Паметникът на Апостола

Георги Прошек е един от инициаторите за построяването на паметника на Васил Левски, като взема дейно участие както в построяването, така и в събирането на средства за строежа му. Днес величественият монумент се намира в идеалния център на столицата. Изработен е по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона. Основната част от колоната е изработена от италианеца Абрамо Перукели. В най-широката част е поставен бронзов барелефен портрет на Васил Левски. Под барелефа стои надпис: "На великия бълг. Апостолъ на свободата - Василь Левски - Признателното Отечество". Паметникът е официално открит на 22 октомври 1895 година.
С името на фамилията Прошек са свързани както създаването на дружество "Славянска беседа", така и построяването на сградата му на столичната ул. "Раковски", а също строежите на Чешкия клуб, католическата църква "Свети Франциск от Асизи" и много други. Най-грандиозният проект на инж. Георги Прошек обаче е построяването на варненското пристанище. Донякъде това е най-големият му провал - свлачищата помитат строежа, а Георги получава инфаркт и умира в София на 29 септември 1905 г. Няма и месец по-късно, на 26 октомври, непонесъл удара от смъртта на брат си, умира и Богдан, едва на 47 г. И двамата по тяхно изрично желание са погребани в Софийските католически гробища. Вацлав и Йозеф Прошек се връщат в Чехия. Двамата братя са подсигурили семейната фирма, която продължава да просперира и след тях, като има клонове в България и Чехия.

Намират се хора, които упрекват братя Прошек, че са натрупали състоянието си благодарение на близостта си с представители на властта в следосвобожденска България, за да вземат държавни поръчки. Но всъщност истината била много различна - предприемчиви и работливи, те са оставили ярка следа в българската история с няколко градежа, които и до днес са символи на София.

Софийската централна гара