За учителите от старо време: "Даскале, водя ти магаре, направи го човек!"


  Някога българинът водел сина си при даскала с думите: „Водя ти магаре, направи го човек“. За момичетата не става дума, дълго време нашенци не смятат за нужно женското чедо да се образова, стига му да знае как се върти къща и се угажда на мъж и свекърва! В повечето от училищните правилници пише, че родителите нямат право нито да влизат в училище, нито да питат или да се карат някому за нещо. Ако имат оплаквания и възражения, могат да се обърнат към училищното настоятелство, да речем. Какви са били възпитателните и наказателните мерки спрямо немирни и своеволни ученици? Ето цитат от летописната книга на врачанското училище: “През 1862 година за учител бил повикан Симеон Подбалкански… Най-напред е учил около 300 деца и за да може да управлява тая тълпа, той освен надзирателите, помощниците (става дума за ученици – бел.авт.), употребявал в голям размер всички познати до това време дисциплинарни средства… Дисциплината и успеха се крепили с такива груби и сурови мерки, че…“

Не е за вярване за какво става дума!

 Фалагата (дървен уред, с който стягали краката на наказания, за да могат по-лесно да го удрят с пръчка по стъпалата), камшикът, пръчката, кукурузени или бобени зърна изпод коленете, разтваряне на устата с клечки, плюене в тях, затваряне за известно време в тъмницата (нещо като дървен сандък или долап, в който се влиза на четири крака и обикновено се намира под катедрата на учителя), боядисване с чернилка лицето, развеждане на почернения ученик из града с надпис на челото му, носещ името на престъплението… са били въведени в употреба само и само да подкрепят училищната дисциплина. Тия наказателни мерки са държали в страх и трепет всички ученици.

 Бягства от училище ли? О, не! Тези ученици, които са бягали от училището, родителите им ги довеждали обратно с ботук на краката. Какво е „ботук“ можем само да се досещаме, навярно е нещо като конските букаи. Т.е. правилникът не допуска (или не предполага) каквито и да е разногласия между родители и учители относно виновността на ученика. „Въобще учителите са длъжни да вляват (вливат) на учениците нравственост, добри чувства, честност и послушание. Да прибягват до наказание само в краен случай – когато някой развален ученик от поучения не разбира, само тогава може с бой…“ В самоковския училищен правилник (1864) се подчертава, че боят е разрешен, но с условия: „Учителят, който наказва с пръчка, трябва да управлява гнева си, да не би да удари виноватия на лошо място и да не му изрече някои неприлични думи”. Каква деликатност, а? Бой, ама такъв, че да не увредиш човека. И внимаваш с думите!

 В шуменското училище (1860) законотворците са съвсем конкретни: бой с “пръчки по гърба” – от 4 до 30 удара, в зависимост от степента на прегрешението. Плюс още няколко наказания, които са трудни за понасяне дори и от възрастни – лишаване от храна за цял ден, например.

 Властта на учителите се разпростирала далеч зад училищната ограда и ученикът можел да си докара провинение и в друго време и място. Питомците на класните и взаимните училища били привиквани да помагат във всяка общоградска или общоселска работа, без значение дали е неделя или ваканция. Учениците пеели и прислужвали в църквата, посрещали и изпращали видни гости или длъжностни лица, участвали в сватби и погребения. Ученикът бил използван и за домашна работа на учителя.

 „Строго се запретява на учениците – пише в правилника на габровското училище за 1873 г. – да държат у себе си каквото и да е оръжие, барут и други опасни предмети; тъй също им се забранява да ходят по къра и да гърмят.” Този текст може да звучи озадачаващо, но да си спомним за какви времена става дума, да отворим отново „Под игото“ с вазовите описания какво става във всяка къща на малкото подбалканско градче в навечерието на въстанието. А това как ви се струва: „Не се разрешава на учениците да се събират деня и нощя да правят банди, да пиянствуват и да пеят неприлични на званието им или запретени песни”. (Май и тогава са имали проблеми с чалгата, но удивителното е, че училището заема категорична позиция!).

 В Националния музей на образованието в Габрово има възстановка на някогашното българско „взаимно“ училище от Възраждането и там могат да се видят и табелките – бели за послушните и черни за непослушните ученици. Картонени табелки, висящи на връвчица на детските гърди, ох… За забелязване е, че черните са къде по-разнообразни като съдържание: немирен, непокорен, лъжец, крадец, „развращен“. Там са и пръчките – въздългички, за да не става учителят от мястото си. И пак врачанският учител Подбалкански въвел билетите, наречени кавалари. Те били два вида – тенекиени и хартиени. Хартиените от своя страна били червени, жълти, зелени и бели и съответно имали печат и стойност – от 50 до 10 пари. Билетите били награда за добро поведение и морално-нравствени постъпки, но с тях можело човек да се отърве от наказания за лудории или незнаене на урок. Е, можем да си представим какви пазарлъци и интриги са ставали с тези билети зад гърба на педагозите…


Четете още:

🔴 Страхотен успех за Тервел Пулев

🔴 Фермер откри огромно кокоше яйце с нещо много странно вътре

🔴 Деси Атанасова категорична: По всяко време в ГЕРБ сме готови за избори





Източник: УЧИТЕЛИ





Коментари

горе